на Бюрото на ЦК на ВКПБ за Белорусия и Калининградска области
Фашизмът е най-реакционната, открито терористична форма на диктатура на финансовия капитал, установявана от империалистическата буржоазия с цел да потиска работническата класа и всички прогресивни елементи на обществото, като средство за запазване на капитализма. Идеологията на фашизма е войнствуващия антикомунизъм.
Ционизмът е идеология, политика и система на организация на най-едрата еврейска буржоазия,разпространен в империалистическите кръгове на Запад, на първо място в САЩ. Ционизмът е един от най-войнстващите отряди на империалистическата реакция и заемащ откровено антикомунистически и антисъветски позиции.
Когато Белорусия беше в състава на Съветския Съюз не случайно я наричаха, и все още я наричат „република-партизанка”. Изтеклата кръв, от всеки четвърти свой жител в периода на фашистката окупация от 1941 до 1944 години, съветската република стана истинска крепост, символ на партизанската борба с фашистките окупатори.
В най-напрегнатите моменти на войната – в периода на сраженията за Москва, Сталинград, Кавказ – белоруските партизани не само действаха решително и тактически грамотно срещу комуникациите на противника, противодействайки на врага, за своевременно и пълно осигуряване на ударните си групировки с бойна техника и въоръжение, боеприпаси и ГСМ, вещево имущество, продоволствие и човешко попълнение, но и сковаваха активните бойни действия на големите военни контингенти, жизнено необходими на командването на вермахта. Само от юни 1941 до юли 1944 години, белоруските партизани извадиха от строя повече от 500 хиляди военослужещи на вермахта и служещите в различни окупационни формирования; унищожиха и изгориха повече от 300 самолета на летищата, повредиха повече от 1300 танка и бронирани машини, с огън бяха посрещнати повече от 11 хиляди вражески ешалони.
След освобождението на БССР повече от 180 хиляди партизани се вляха в редовете на действащата Червена армия. В следвоенните години в Белоруската република бяха построени от целия Съветски Съюз, Минския автомобилен завод (МАЗ), Минския тракторен завод (МТЗ), Белоруския автомобилен завод (БелАЗ), Белоруския металургичен завод (БМЗ), ПО”Белоруськалий” и други промишлени гиганти и предприятия от промишления и аграрния сектори бяха издигнати с волята и ръцете на целия съветски народ на братската белоруска земя.
През тези години се оказа, че самата дума „фашизъм” не можеше да звучи по друг начин освен конщунствено и не можеше да звучи по друг начин в пределите на републиката, която пострада най-много от фашистите в хода на Великата Отечествена война.
Съвременното буржоазно ръководство на Белорусия – „комитет, управляващ делата на цялата буржоазна класа”, съгласно подходящото определение на К Маркс и Ф Енгелс, – този комитет, зачитащ и засвидетелствуващ на думи, „верността си към най-добрите исторически традиции на Съветския Съюз”, е винаги готов в същност да ги предаде в полза на политическата конюнктура и интересите на едрия капитал. Не е важно за кой точно, за отечествения, за евро-либералния, за ционо-фашисткия, за което ще стане дума по-долу.
Аналогично всички без изключение „комитети за управлението на делата на буржоазията”, наплодили се върху съветската територия и белоруският „комитет”, движи гарантирането на буржоазните кесии и тяхната „стабилност” от президента А Лукашенко, който днес е много загрижен за създаването на „новата” история на „суверенната национална държава”. Едно от насоките на „научните изисквания” стана интензивното търсене на „знаменити съотечественици” – лица-космополити, родени на територията на съвременна Белорусия, без да се държи сметка през кои векове и без да е важно къде и кога са се прославили. А също и тиражирането на „националната гордост” за тези същите лица.
Родната могильовщина на официален Минск почита и чевствува скандалните шансони на хомосексуалиста Б Моисеев.
Дейците на изкуството ни проглушиха ушите с М Шагал – роден във Витебск, на който „художествени” станаха „световните шедьоври” единствено и само за сметка на капиталите на неговите съплеменници-ционистите.
Но , известният съветски и белоруски художник Михаил Савицкий, свит около този същия капитал на задния двор на света и отечествената култура, веднъж се осмели публично да се усъмни във величието на Шагал. И така на татък и така до края. Пикантността на ситуацията е в това, че официалните идеолози са принудени да се конкурират в техните „патриотични” стремежи с националистите – местните белоруски национал-русофоби.
Но, върхът на деградацията на буржоазната власт на „републиката-партизанка” (в миналото) стана издигането на бюст на родения на Брестка земя, кървав фашист-ционист Менахем Бегин – бивш министър председател на Израел.
Естествено „културно-историческото” събитие се състоя по инициативата и финансирането на еврейската диаспора в Белорусия.
„Ние сме длъжни да изтребваме (местното) население – това влиза в нашата мисия за сигурността на германското население. Налага ни се да развиваме техниката за изтребване на населението…” – напътстваше своите подпалвачи Адолф Хитлер през 1940 година. А ето какво беше написано в памет на немския войник, воюващ на територията на СССР:
„…Ти не трябва да имаш сърце и нерви, на война те не са ти необходими. Унищожи в себе си жалостта и състраданието, убивай всеки руснак, не спирай, ако пред теб застане старец или жена, девойка или дете. Убивайки ги ще се спасиш от гибел, ще осигуриш в бъдеще семейството си и ще се прославиш на веки… Нито една световна сила няма да устои срещу германския натиск. Ние ще поставим на колене целия свят. Германия е абсолютен стопанин на света…Както прилича на германеца, унищожавай всичко живо, съпротивляващо се по твоя път…”.
„Вие, израелтяните, не трябва да сте състрадателни, когато убивате врага си. Не трябва да му съчувствувате до тогава, докато не унищожим така наречената арабска култура, върху чиято развалина ние ще построим своята собствена цивилизация”, – напътстуваше своите Менахем Бегин през 1950-те години.
Характерно е и, че освен гражданските официални лица, в церемонията по откриването на паметника на Бегин участвуваше и почетният караул от Въоръжените сили на Република Беларусия. Възниква въпросът: На чии традиции са наследници и кои традиции почитат белоруските военни?
За кой патриотизъм и с каква физиономия ще проповядват официалните организации на ветераните, отдавна „легнали” под „комитета за управление делата на буржоазната класа” и де-факто станали разсадник на идеологическата зараза на капитала и станали лост за манипулиране съзнанието на хората, най-напред на младежите?
Към коя преса се причисляват официалните белоруски издания, в захлас възхваляващи дейците на ционо-фашизма?
„Хората винаги са били и винаги ще бъдат глупави жертви на лъжата и самозаблуждението в политиката, докато те не се научат да разкриват интересите на тези или на други класи, скрити зад всякакви нравствени, религиозни, политически, социални фрази, декларации и обещания” – казваше ВИЛенин. И днес все по отчетливо и ясно се вижда, че белоруското ръководство, чрез леви фрази, за да запази своя интерес – яслата със студена супа, дадена им от капитализма, е готово да се хвърли в политическите обятия даже на фашистите-ционисти.
За съжаление, преобладаващото болшинство от обикновените хора и от представителите на властовите структори, обществените организации и обединения, които искрено се определят като патриоти (буржоазни), така и не разбраха – за сега – политическата същност на това, какво беше извършено на Брестката земя, в непосредствена близост до Бретската крепост –герой през есента на 2013 година.
Последното разширяване на белосването на ционисткото родословие което е свързано с белоруската земя, станаха хвалебствията във вестника на администрацията на белоруския президент „Советская Белоруссия” № 6 (24387) от 14.01. 2014 г. във връзка със смъртта на А Шарон, родителите на когото са изселници от Белорусия (баща му е живял в Брест преди революцията). Този прехвален ционист, „участник във всички войни, които водеше Израел през 50-те години на съществуването му” е виновен за смъртта на много араби, който даже някои буржоазни СМИ определиха като „жесток касапин”, „СБ” с възхищение го нарече „Последния лъв на Юдеите”. И, очевидно, давайки лош пример, след резолюцията на буржоазните правителства на Русия и Украйна официално откриха гробище на тяхна територия за убитите на съветска територия фашистки бойци, техните останки бяха препогребани в размирните земи на Беларус, един от първите е Брест, независимо от протестите на ветераните. Върви процес на „помирение” и „осъзнаване”, то ест побратимяване на белоруските и немските капитали.
Така, че възвеличаването на циониста-фашист М Бегин и неговата монументализация-изобщо не е случайно явление – процесът е интернационален и перманентен.
Белоруската официална пропаганда много обича да изопачава декларациите, че някои нововъведения из просторите на СНГ, за пръв път са се появили в Белорусия. Бюст-паметникът на циониаста – фашист М Бегин изобщо се отнася към тези „постижения” на белоруската буржоазна власт.
Всичко гореописано не противоречи на природата на капитализма. „Парите не миришат. А моралът и нравствеността – както смятат лидерите на ционизма и фашизма са за човекоподобните – гои”. Именно така разсъждаваха бесният немец Адолф и неговия класов събрат, а също политически и духовен наследник, израелтянинът Менахем.
В заключение трябва да се потчертае следното:от отминалите времена на ранното средновековие до днес битността на еврея-лихвар е в заложните къщи, банките, борсите, международната финансова корпорация, които са били и си остават инструменти на световния ционизъм. И именно дедите и бащите на тези, които диво вият днес за ужасите на „холокоста”, финансираха и насъскаха хитлеровия фашизъм с призива „Дранг нах Остен”, оставайки равнодушни към страданията на своите сродници-евреите от пролетарски произход. „Целта оправдава средствата” е вечният девиз на тези акули на империализма.
Именно парите са основата, „алфата и омегата” на могъществото на съвременния ционизъм. С ликвидирането на парите не само властта, но и самото съществуване на ционизма става невъзможен – той напълно ще бъде лишен от своята хранителна среда и неговата почва.
Такива крачки – като извеждането на стоково-паричното обръщение и въвеждането на прекия продуктообмен между предприятията, успешно се осъществи в СССР под ръководството на И В Сталин. Почва за ционизма в сталинския СССР нямаше. С разрушаването на системата за научното изграждане на комунистическото общество, стоково-паричните отношения бяха възстановени, започна капитализация на икономиката и страната и връщането и в историческата епоха назад към капитализма. Днес ционизмът, както и в далечните дореволюционни времена, отново спуска загробващите си планове в недрата на нашата Родина и продължава живота си за сметка на изтощаването на нейните природни богатства и нейните народи.
„Аз предсказвам неизбежното разпадане на системата на световния капитализъм” – казваше един от видните му стълбове Дж. Сорос. Но ционистите, за разлика от техните наемни роби – за сега не се отказват. Рзпадът и гибелта на тази гнусна, архаична, отдавна изживяла времето си система са невъзможни без революционния преврат и отнемането на средствата за производство от финансовата олигархия – основно ционистка. Без съответната подготовка и организация, без трудещите се да овладеят марксистко-ленинската наука – социалистическата революция е непостижима. За това заветът на Илич „Да се учим на комунизъм!” днес отново стана боен девиз и боен вик на всеки пролетарий на планетата!
17.01.2014 г. Минск
