От 2 до 6 март 1919 г. в Москва се провежда първия /учредителен/ конгрес на комунистическия /Третия/ Интернационал. На него присъстват 52 делегати от 35 партии и групи от 21 страни. Приети са тезиси и Платформа на Коминтерна на основата на докладите на Еберлайн и Бухарин, тезиси за буржоазната демокрация и диктатурата на пролетариата на основата на доклада на Ленин.
Тезисите и положенията в този ленинов доклад ще бъдат полезни за всички, които изучават Марксизма-ленинизма и особено за тези, които се занимават с въпросите на буржоазната демокрация и диктатурата на пролетариата. Несъмнена ще бъде и ползата за всички комунисти, които се борят за унищожение на омразния експлоататорски строй, наречен капитализъм, и за построяването на социализма.
Ръстът на революционното движение на работническата класа поставя пред буржоазията и нейните агенти в работническото движение въпроса за намиране на идейно-политически доводи за защита на господството на експлоататорите. Сред тези доводи особено място заема осъждането на диктатурата и защитата на демокрацията.
Преди всичко този довод оперира с понятията „демокрация изобщо” и „диктатура изобщо”, не поставяйки въпроса за каква класа става дума. Такава некласова или надкласова постановка е грубо извращение над основните положения в учението за социализма и по-точно учението за класите и класовата борба. В нито една капиталистическа държава не съществува „демокрация изобщо”, а съществува „буржоазна демокрация” и „диктатура изобщо”, а диктатура на буржоазията над угнетените и експлоатирани народни маси.
Историята ни учи, че нито една угнетена класа не отива към господство и не може да отиде към господство, не преживявайки период на диктатура, т.е. завоюване на политическата власт и насилствено потискане на готовата с цената на всичко експлоататорска класа да се защити. Буржоазията, чието господство защитават днес социалистите, говорещи против диктатурата изобщо и за „демокрация изобщо”, завоюва своята власт чрез въстания, кървави буржоазни революции и граждански войни, насилствено потискайки крале и феодали, които се мъчат да реставрират феодализма. Защитата на буржоазната демокрация под формата на „демокрация изобщо” и днешните вопли и викове против диктатурата на пролетариата под формата на „диктатура изобщо” се явява предателство на социализма,фактическо преминаване на страната на буржоазията, отказване на пролетариата правото на своя, пролетарска революция, защита на буржоазния реформизъм, в такъв исторически момент, когато буржоазните реформи претърпяват крах по цял свят.
И най-демократичната буржоазна република не е нищо друго, освен машина за потискане на работническата класа от буржоазията, на народните маси от експлоататорите. Няма нито един „революционер”, нито един „марксист”, от викащите против диктатурата и за демокрация, който да не се е клел пред работниците, че признава основните истини на социализма, а сега, когато революционния пролетариат тръгва да разрушава буржоазната машина за гнет и за завоюване на пролетарска диктатура, тези изменници на социализма изобразяват нещата така, като че ли буржоазията е дарила пролетариата с „чиста демокрация”, като че ли е готова да се покае пред трудещите се, като че ли не е имало никаква държавна машина за потискане на труда от капитала.
Значението на Комуната се състои в това, че тя направи опит да разбие, да разруши до основи буржоазния държавен апарат, чиновническия, съдебния, военния, полицейския и да го замени със самоуправляващи се масови организации на трудещите се. Всички съвременни буржоазни държави съхраняват този буржоазен държавен апарат. По такъв начин се потвърждава още веднъж, че целият шум за демокрация изобщо на практика представлява защита на буржоазията и нейните привилегии.
„Свободата на събранията” може да бъде взета за образец на „чистата демокрация”. Всеки съзнателен работник разбира, че би било нелепо да обещава на експлоататорите свобода на събранията в момент, когато те с всевъзможни средства, включително терор и насилие, защитават своите привилегии. От друга страна работниците прекрасно знаят, че свободата на събранията даже и в най-демократичната буржоазна република са празна фраза, тъй като богатите притежават всички най-хубави обществени и частни сгради, достъпа до тях и охраната на държавната власт. Пролетариите от града и селото и дребните селяни, които представляват огромното мнозинство от хората, нямат нито едното, нито второто, нито третото. Докато нещата стоят така, „равенството”, т.е. „чистата демокрация” е заблуда. За да се завоюва истинско равенство, да се осъществи демокрация за трудещите се, най-напред трябва да се отнемат от експлоататорите всички частни и обществени сгради, да се осигури достъп на трудещите се до тях и охрана от въоръжени работници, а не от капиталисти-офицери и техните войници. Само тогава може да се говори за свобода на събранията. Но това може да стане когато авангардът на трудещите се, пролетариатът, свали от власт буржоазията.
„Свободата на печата” се явява също един от главните лозунги на „чистата демокрация”. И тук комунистите и болшинството от трудещите се прекрасно знаят, че това е също лъжа. За каква свобода на \печата може да говорим, когато и печатниците, и машините в тях, и хартията – всичко принадлежи на господстващата класа. А самите журналисти са на заплата при буржоазията и пишат това, което им се нареди. Ако не слушат, остават без работа и заплата. За да се осъществи равенство и в свободата на печата, най-напред трябва да се отнеме възможността на експлоататорите да наемат писатели, да купуват издателства, да подкупват вестници и пр. Но това може да се случи само когато буржоазията се свали от власт и се смаже нейната съпротива. Капиталистите винаги наричат свобода свободата да богатеят богатите и да умират от глад бедните. Капиталистите наричат свобода на печата свободата да го купуват, свободата да манипулират и насочват общественото мнение в удобна за тях посока. Защитниците на „чистата демокрация” и тук се явяват като защитници на потисниците, замъглявайки умовете на хората с красиви и фалшиви фрази, отвличайки ги от конкретните исторически задачи за освобождение на печата от капитала.
Историята на деветнадесети и двадесети век ни показва още до войните какво представлява „чистата демокрация” при капитализма. Марксистите винаги са говорели, че колкото повече е развита „чистата” демокрация, толкова по-остра и безпощадна е класовата борба, толкова по-„чист”е гнетът на буржоазията и нейната диктатура. Свободата в една от най-напредналите буржоазни държави – Германия, е свобода безнаказано да се убиват арестуваните вождове на пролетариата. И това не може да е друго докато на власт е буржоазията, тъй като развитието на демократизма не притъпява, а изостря класовата борба. Диктатурата на пролетариата се явява не само напълно законна като средство за сваляне на експлоататорите и ликвидиране на тяхната съпротива, но и като абсолютно необходима за огромната маса на трудещите се, като единствена защита от диктатурата на буржоазията, водеща света към войни.
В класовото общество, каквото е капиталистическото, с неговата изострена класова борба, не може да има нищо друго, нищо средно, освен диктатура на буржоазията или диктатура на пролетариата. Всяка мечта за нещо „трето” е реакционна измишльотина на дребни буржоа. За това свидетелства и целият столетен опит от развитието на буржоазната демокрация и работническото движение в най-развитите страни. За това говори и науката политическа икономия и марксизмът изобщо, разясняващ икономическата неизбежност при капиталистическото стоково производство от диктатура на буржоазията, която няма кой друг да я смени, освен класата, родена, развиваща се и сплотяваща се от капитализма – пролетариатът. Голяма глупост би било да се мисли, че най-голямата революция в историята на човечеството, първият в света преход на властта от ръцете на експлоататорското малцинство в ръцете на експлоатираното мнозинство, може да се извърши вътре в рамките на капиталистическия строй, в рамките на буржоазната парламентарна демокрация, без съществен прелом, без създаване на нови форми на демокрация и съответните им учреждения.
Диктатурата на пролетариата си прилича с диктатурата на другите класи по това, че е призвана по необходимост да смачка с насилие съпротивата на класата, губеща своето политическо господство. Но диктатурата на пролетариата се различава коренно от диктатурите на другите класи – от диктатурата на помешчиците в средните векове, от диктатурата на буржоазията в буржоазните държави, тъй като тези две диктатури са диктат на малцинството експлоататори над мнозинството експлоатирани. Напротив – диктатурата на пролетариата е насилствен диктат на мнозинството над нищожното малцинство от експлоататори-помешчици и капиталисти.
Равенството на гражданите, независимо от техния пол, религия, раса и националност, което буржоазната демокрация навсякъде и винаги обещава, но никъде не е осъществила, Съветската власт, т.е. диктатурата на пролетариата, осъществи напълно, защото е в състояние да направи това само власт на работниците, незаинтересовани от частната собственост върху средствата за производство и от тяхното разпределение и преразпределение.
Старата буржоазна демокрация и парламентаризъм бяха организирани така, че масата трудещи се бяха отчуждени от апарата на управлението. Съветската власт, диктатурата на пролетариата е настроена така, че да приобщава трудещите се към апарата на управлението.
Съветската организация на държавата е приспособена към ръководната роля на пролетариата, като най-концентрираната и най-просветена от капитализма маса. Опитът на всички революции и всички движения на експлоатираните класи, опитът на световното социалистическо движение ни учи, че само пролетариатът е в състояние да обедини и поведе след себе си разпилените и изостанали слоеве на трудещите се.
С незначителни съкращения от руски Вл. Цеков