
Защото корупцията е неразделна част от самата капиталистическа система.
Капитализмът е общество, основано на печалбата. А основната печалба винаги е там, където има много пари. Държавата винаги натрупва най-много пари, защото тя е тази, която има силата, която може да принуди работниците да дадат част от доходите си чрез различни видове данъци, глоби и плащания към държавната хазна.
Това е държавна власт – закони, съдилища, полиция, бюрокрация. Следователно тези, които са по-близо до хазната и по служебно положение са по един или друг начин свързани с разпределението на обществени средства, винаги имат възможност да ги присвоят по един или друг начин, което винаги е изобилно в условията на частното предприятие.
Още повече, че присвояването на обществени средства (корупцията) е най-лесният, евтин и изключително печеливш начин за обогатяване. Основният икономически закон на капитализма гласи, че капиталът винаги се стреми към максимална печалба. Това означава, че с развитието на капиталистическото общество корупцията неизбежно само ще нараства и каквато и да е борба с нея в капиталистическите условия е принципно невъзможна. Това, което ни представят буржоазните власти под формата на борба с корупцията, не е нищо повече от имитация на тази борба, защото капиталистите никога няма да отрежат клона, на който седят.
На 21 февруари тази година руският президент В Путин с указ освобождава генерал-лейтенант от полицията Д Сугробов от длъжността началник на Главната дирекция за икономическа сигурност и борба с корупцията на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация. След него от позициите си се разделиха редица негови заместници и някои други служители на главния антикорупционен орган в страната. Почти веднага срещу тях е образувано наказателно дело за „превишаване на длъжностни правомощия“. А на 3 март Д Сугробов като цяло е уволнен от органите на вътрешните работи.
Защо изведнъж такава немилост? Наистина ли важните корумпирани служители бяха следени? За съжаление е точно обратното – те се приближиха твърде много до тях, за което трябваше да платят с високите си позиции.
Негласната причина за уволнението на Сугробов бяха предполагаемите „обтегнати отношения“ между него и началника на следствения отдел Ю Алексеев. Всъщност цялото това „напрежение на отношенията“ възникна, след като началникът на Главна дирекция „Икономическа сигурност и противодействие на корупцията“ имаше сериозни оплаквания от работата на Следствения отдел и най-вече от прякото участие на последния в „срива“ на един от най-важните корупционни дела, наречени „Тръбопроводи“.
„По „делото за тръбопровода“ всички обвиняеми бяха освободени, то всъщност се срина. Делото на КБР отиде в прокуратурата в такава форма, че те не знаят какво да правят с него по-нататък. Случаят Ярослав изобщо не тръгна напред. Вместо да се движи „нагоре“, СД на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация свежда много разследвания до нивото на някаква дребна кражба или изобщо не се движи на никъде“, служителите на Министерството на вътрешните работи на Руската Федерация казват как обикновено работят в следствения отдел.
Основните участници в „Тръбния бизнес“ са ОАО „Санкт – Петербургски електрически мрежи“ и ООО „Петроком“.
Според разследването компанията Петроком е нарушила условията на договорите, като е доставила тръби за главните отоплителни мрежи на Санкт Петербург с неподходящо качество. От бюджета на Санкт Петербург за това са платени 904 893 668 и 445 609 914 рубли по двата договора. От тези пари 53 466 219 рубли – тоест около 3% от общата сума – бяха осребрени и разделени между страните по сделката. По-нататъшната проверка на дейността на предприятието Санкт Петербургски електрически мрежи, извършена от разследването, показа, че подобен случай не е изолиран за това предприятие.
Ето някои факти за сътрудничеството на тази компания с частни фирми.
Когато беше обявен конкурсът за строителни работи в посока „Чесменская” – „Авиагородок” с доставка на оборудване и материали, първоначалната цена на договора беше 1 милиард 550 милиона рубли. Пет организации подадоха заявки за участие в конкурса. Петроком беше една от тях. Тя предложи цена от 1 милиард 433 милиона 467 хиляди рубли. Сред участниците в състезанието беше и организацията Навигатор, която предложи много атрактивна опция за ОАО „Санкт-Петербургски електрически мрежи“ (СПЕМ)- изпълнение на проекта за 1 милиард 199 милиона рубли, което е с 233 милиона рубли по-малко от това на компанията „Петроком“. Но въпреки по-благоприятните условия, предложени от „Навигатор“, той беше отстранен от участие в търга. Навигатор подаде жалба до Федералната антимонополна служба на Руската федерация, която я удовлетвори, като призна действията на СПЕМ за несъвместими със Закона за защита на конкуренцията.
СПЕМ обаче обяви, че въз основа на резултатите от конкурса е сключено споразумение с Петроком и предприятията вече са влезли в имуществени отношения помежду си. Делото е изпратено до Арбитражния съд. Първоинстанционният съд отхвърли Навигатор, като не счете за възможно нахлуване във вече формирани имуществени отношения. Тогава Навигатор обжалва пред съда на втора инстанция, който спира изпълнението на споразумението между ОАО СПЕМ и Петроком.
Петроком обаче не се отказва и без да чака съдебно решение, закупува кабел. Последното е много странно, тъй като за производството и доставката на кабела в необходимия обем ще са необходими поне 3 месеца работа на всички производствени мощности на голям завод. Как „Петроком“ успя да се сдобие с кабел в толкова огромни количества за броени дни остава загадка за разследването.
Представители на компанията Навигатор изпращат писмо до губернатора на Санкт Петербург, където описват ситуацията и посочват, че Санкт Петербургските електрически мрежи са нарушили принципа за ефективно изразходване на публичните средства. В отговора на администрацията на Санкт Петербург се посочва, че нито губернаторът, нито други държавни ведомства и власти имат право да се намесват в дейността на компанията и че всички инвестиционни дейности на СПЕС се извършват със собствени средства, без да се използват пари от бюджета на Санкт Петербург .
Реакцията на местните власти на случилото се е повече от странна, предвид факта, че на официалния сайт на предприятието СПЕС директно се посочва, че единственият учредител на това дружество е град Санкт Петербург като субект на Руската федерация. Бордът на директорите на СПЕС включва градски служители, а самото предприятие работи с градския бюджет и е акционерно дружество, 100% от акциите принадлежат на правителството на Санкт Петербург. Съответно това предприятие може да има пари само от бюджета на Санкт Петербург, тоест от джобовете на обикновените данъкоплатци. Но фактът, че градската управа не се интересува къде и как се харчат, ясно показва, че всички тези измами не се извършват без нейно знание и участие.
Между другото, това не е първият път, когато компанията СПЕС действа като източник на обществен протест. В края на миналата година одит на градската администрация показа, че СПЕС активно работи с редица „свои“ частни посредници, което им позволява да препродават електроенергия от ОАО СПЕС на крайния потребител на по-висока цена. Подобни схеми не само увеличават ограбването на градското население, но и лишават градския бюджет от значителна част от приходите му. Срещу ръководството на тази фирма обаче не са предприети мерки за въздействие. Това предприятие е оплетено в толкова мощни корупционни връзки, че всеки, който се опита да ги разбере и извади, ще получи същото възмездие като Сугробов.
Вече опозореният началник на Главната дирекция за икономическа сигурност и борба с корупцията на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация искаше да доведе „случая с тръбите“ до справедлив край, но не му беше позволено да направи това. Същият следствен отдел, както се оказа, изобщо не работи за установяване на истината, а за малка група предприемачи, защитаващи техните интереси. Съветът на директорите на ОАО СПЕС включва градски служители на Санкт Петербург, които изпомпват бюджетни пари в джобовете си благодарение на това предприятие. И те са прикрити от машинации на самия връх, тъй като такава фигура като ръководителя на основната антикорупционна структура на Руската федерация и някои от неговите заместници бяха толкова лесно отстранени.
Защо направиха това е ясно. Сугробов пресече пътя на най-важните корумпирани служители в страната, които са начело на руското правителство, така че те решиха да „прочистят“ целия му отдел, да премахнат неподатливите и да поставят там онези, които ще прикрият в името на държавата всички действия на корумпирани служители, а не да изискват те да спазват закона.
Този случай още веднъж ясно ни показва колко здраво са вързани ръцете на правоприлагащата система в буржоазното общество, която съществува само за защита на интересите на господстващата класа.
Тя не е за обикновените руски граждани – работници, служители, пенсионери, студенти и т.н., които трябва да спазват много закони, създадени специално за тях, но законите не са указ за буржоазията и олигарсите – те могат да правят каквото си искат. Например, да се обяви борбата с корупцията във всички медии и незабавно да се насърчи тази корупция по всякакъв възможен начин, наказвайки тези, които действително се борят с нея. А корумпираните чиновници се отървават с лек уплах, продължавайки да ограбват страната и народа.
Като част от същото „Тръбно дело“, според Следствения отдел на самото Министерство на вътрешните работи на Русия, бившият ръководител на Комитета за енергийна и инженерна поддръжка на Санкт Петербург Олег Тришкин е получил около 8,2 милиона рубли от източените от градския бюджет 53 466 219 рубли; бивш директор на Държавната институция „Управление на клиенти“ Константин Мосин – около 13,7 милиона рубли; бивш ръководител на строителния отдел на котелни и отоплителни мрежи на „Офиса на клиентите“ Анатолий Хютти – около 1,3 милиона рубли. Но разследването не се опита да преследва нито един от тях за вземане на подкупи – всички бяха обвинени само в „злоупотреба със служебни правомощия“!
По-ясно става, че при инцидента с Навигатор, когато търгът беше неразумно спечелен от Петроком, имаше заговор между двете компании, което също не се случи без рушвети. Сумата, която в крайна сметка корумпираните чиновници „нарязаха” е доста голяма и се равнява точно на цялата икономия на държавни средства, която реално щеше да има, ако този търг беше за „Навигатор”, а не за „Петроком”.
За каква „свободна конкуренция“, която толкова възхваляват буржоазните учени, можем да говорим, когато всичко отдавна е планирано и разделено?
Свободната конкуренция отдавна е отишла в друг свят, заедно с началните и прогресивни етапи на капитализма. С настъпването на империалистическия ред от него не остана и следа. Историята с Петроком за пореден път показва как монополна конспирация, даваща привилегировано положение само на една компания, елиминира фундаментално всяка конкуренция. Но от друга страна, корупцията се развива широко, което не е нищо повече от проява на тясното сливане на бизнеса и правителството.
Това са реалностите на съвременните капиталистически отношения в техния най-висок стадий – етапа на империализма.
Очевидно е, че такива производствени отношения вече не могат да създадат никакви предпоставки за прогресивното развитие на обществото. Съществуването на буржоазната класа при такива условия става все по-паразитно, а положението на обикновените работници, работещи за печалбата на жалка шепа капиталисти и служители, защитаващи техните интереси, става все по-лошо и по-лошо. Вече не е възможно да се подобри тази ситуация в рамките на империализма. Следователно на работниците остава само едно – разрушаването на цялата система на капитализма и изграждането на нейно място на нова, социалистическа система, която ще се основава не на печалбата и конкуренцията, а на колективния труд на всички членове на обществото в името на общото, а следователно и на личното добро.
Тогава честните и почтени работници, които стриктно следят за спазването на законите от ВСЕКИ гражданин на страната, ще бъдат много търсени в системата на правоприлагането. За тях няма място при капитализма, както няма място сега за Сугробов и колегите му, които пострадаха само заради благоприличието и високия си професионализъм.
Василий Иванов Превод от МЛРД „Рабочий путь“-Милчо Александров