Равнището, характерът и съдържанието на социалната активност на младежта позволяват да се направи извод за това, че в капиталистическите страни значителна нейна част се приближава към разбирането за класовите цели на борбата и това я прави важен потенциален съюзник и резерв на политическата армия на социалистическата революция. Разбира се, идеологическият разрив с ценностите на буржоазното общество още не означава преход на всички младежи към научен мироглед. „Преходът от желанието да бъдем революционни и от разговорите и декларациите за революция, към действителната революционна работа – ни учи Ленин – е много труден, бавен и мъчителен преход.” Да активизират този процес могат само решителните действия на самите младежи и постоянната борба на комунистите за идеологическа чистота на техните позиции.
Задачите де се съедини младежкото движение с борбата на работническата класа и марксистко-ленинското учение придобиват днес важно значение, защото независимо от дълбоките качествени изменения, ставащи в движенията на демократичната младеж, значителна част от нея все още се намира в плен на буржоазната идеология и намиращата се близо до нея социал-реформистка идеология. С тази идеология са заразени голяма част от младежките организации на някои, уж леви партии, каквато у нас е БСП, в Русия – КПРФ и прочие. Сред младежите широко разпространение имат и дясно-радикалните възгледи, живи са в нейното сърце и левичарските настроения – желанието да се постигне най-бързо победата. Опитът учи, че както десният, така и левият радикализъм има склонност към разпространение и въвличане под своите лозунги на нови и нови политически неопитни хора в периоди на изостряне на класовите борби. В своя труд „Левичарството, детска болест на комунизма” Ленин отбелязва, че в такива моменти, както никога, е необходимо „да се пропагандира, организира и агитира максимално достъпно, разбираемо, ясно и живо.”.
Това е особено важно днес, тъй като в средите на младите хора, даже активно участващи в обществените движения, не малко са тези, които все още не могат да намерят пътя към работническата класа и нейната партия поради неумението да се ориентират в сложността на класовата борба и битуващите все още предразсъдъци в отношението към комунизма, навеяни от буржоазната пропаганда.
Актуалността на тази задача произтича и от факта, че в днешно време съществено се измени социалният състав на младежкото антикапиталистическо движение. Намиращите се в него редица представители на непролетарски слоеве – служещи, дребни търговци, дребна буржоазия – се оказват силно възприемчиви към идеологически мироглед, в който се обосновава лъжливата концепция за възможна победа в революционната борба без работническата класа и без комунистическа партия. Подобни тези усилено се разпространяват сред младежта от буржоазните идеолози.
Едни от тях, имайки пред вид „левите” радикали, убеждават младежите, че в наши дни именно те са най-революционните борци. Други пък убеждават младите, че прогресът на обществото е възможен само чрез вътрешното самоусъвършенстване на личността и няма нищо общо с обективните фактори и обществено-политическите условия.
Опитът на буржоазните идеолози да противопоставят на работническата класа и на нейната партия всички други социални движения не е нещо ново. От времето, когато работническото движение става независима политическа сила, буржоазията не жали нито средства, нито сили да затормози това движение и да подкопае неговото влияние сред непролетарските слоеве. Буржоазията не може да не изпитва страх от работническата класа и висшия акт на нейното социално действие – революцията. За това тя клевети работническата класа, фалшифицира теорията и практиката на социалистическото строителство, извращава марксистко-ленинското учение. Основно направление на борбата на нейните идеолози срещу пролетариата се явява пълното отрицание на обективната необходимост от пролетарска революция и световно-историческата роля на пролетариата.
Работническата класа е творец на новия начин на производство, на новите отношения, изключващи социалното неравенство между хората. Присъщото на капитализма противоречие между обществения характер на труда и частно-капиталистическото присвояване на неговите резултати се явява едновременно и основно противоречие между работническата класа и буржоазията.
Само отстраняването на частно-собственическото присвояване маже да ликвидира това противоречие. Работническата класа се явява главна производителна сила в обществото, тя е непосредствено свързана с промишленото производство, където най-напред съзряват предпоставките за смяна на капиталистическите отношения със социалистически. Работниците са включени в колективни форми на трудова дейност, коопериране на труда, което ги сплотява в класа с общи интереси, цели и задачи.
Забележка: Това е материал от поредицата „Идеологическата борба и младежта”, написан
през далечната 1985 г., преди да се „развихри” „перестройката”, и предназначен за проблемите на младежта в капиталистическите страни.
Сега той е актуален и у нас.
Вл. Цеков
