„ИДЕОЛОГИЯТА НА ПАТРИОТИЗМА“ ИЛИ КАКВО Е ИДЕОЛОГИЯ?

На голяма пресконференция в края на годината Владимир Владимирович Путин в един от отговорите си на въпросите засегна темата за идеологията и каза, че „идеологията според мен в съвременното демократично общество е възможна само една – патриотизъм, в най-широкия добър смисъл на думата. Това трябва да бъде деполитизирано, но насочено към укрепване на вътрешните основи на руската държава” (В. В. Путин).

  Патриотизмът е добро нещо, никой не спори, че човек трябва да бъде патриот на Родината си. Но ето, например, декабристите. Те искаха коренно преустройство на обществото и държавата. Какви са те – патриоти или предатели? Мисля, че са патриоти. Значи може да си патриот и да не споделяш идеологията на управляващата класа? Да видим какво е идеология.

  Преди да говорим за идеология, трябва да кажем какво е идея. Например мисълта: „това е ограда“ – не е идея. И мисълта да напиша нещо на тази ограда вече е идея. Така че идеологията не е просто някаква идея. Това са идеите, които се въвеждат в системата. Идеологията е система от идеи, които изразяват интересите на определена класа. Класата изгражда система от идеи за реализиране на своите интереси. Следователно, когато се оценяват определени идеи, трябва да се мисли кой има полза от тях. В държавата имаме три класи: буржоазия, пролетариат и земеделска ( поправката е моя – в текста е записано – „буржоазия пролетариат и дребна буржоазия“ МА). И има само две идеологии – буржоазна и пролетарска. Третата идеология, както пише Ленин, не е разработена от човечеството. Защото селяните минават за дребна буржоазия (това е дребен собственик, работещ за пазара), по силата на своето положение, е разкъсан между двете основни класи, тъй като е едновременно работник и собственик на собствен бизнес.

  Между класите съществува постоянна борба.

  За някои е важно да постигнат приличен стандарт на живот: жилищни условия, нормално хранене, достойно образование за децата им, добро и достъпно медицинско обслужване.

  Други – да си напълнят още повече джобовете и да си купят най-голямата яхта в света.

  Класовата борба протича и в идеологическата сфера и се нарича идеологическа борба.

  И така, системата от идеи, които изразяват интересите на работническата класа, се нарича пролетарска идеология, а системата от идеи, които изразяват интересите на буржоазната класа, се нарича буржоазна идеология.

  Когато буржоазията се бореше за господството си с феодалите, тя беше носител на прогресивни идеи: тя се застъпваше за отделяне на църквата от държавата, за лична свобода, за наука, за равенство на всички пред закона. Тоест беше прогресивна класа. И представляваше прогресивна идеология в сравнение с идеологията на феодалите. Но с развитието на обществото на определен етап тя се превръща в умираща, реакционна класа, както преди това феодалите, а още по-рано и робовладелците.

  Сега основните идеи на тази класа са да оправдаят и поддържат господстващото си положение в обществото. А за това е необходимо да се докаже, че няма алтернатива на капитализма. Да докаже на цялото общество „справедливостта“ на експлоатацията и да обоснове защо една тясна група социални паразити може да си присвои резултатите от социалния труд на милиони хора. И непременно да дискредитира обратното – пролетарската идеология.

  Това може да се направи само с помощта на изкривявания, жонглиране, подмяна на понятия и лъжи, тъй като няма да е възможно научно обосноваване на идеята за справедливост на експлоатацията. Използва се успешно: псевдонауката, религията и медиите, собственост на капиталистите. Буржоазията контролира повечето медии и успява да насади своята идеология в обществото.

  При такива условия е възможно да се убеди по-голямата част от населението, че:

– така работи съвременното общество и не може да има друг начин;

– комунизмът е утопия;

– човешката природа е алчност, подлост, мързел, егоизъм;

– можете да принудите човек да работи само под страх от глад;

– революцията е кървав преврат, извършен от германските шпиони, болшевиките, с цел унищожаване на майка Русия;

– твърди се, че болшевиките са предизвикали гражданската война;

– за всичките 70 години не са направили нищо друго, освен да унищожават невинни хора в гражданската война, в колективизацията, през 1937 г., във войната, след войната. Не е ясно само как населението на СССР нараства с бързи темпове и сега, след възстановяването на капитализма, сме по-малко със 17 милиона, а само през 2019 г. с 259 600 души;

– комунистите разрушили СССР;

– плановата икономика е неефективна;

– в СССР се произвеждаха само галоши (В. В. Путин), https://www.youtube.com/watch?v=onki6_Prtm4 ;

– богаташ (като Абрамович) може да стане всеки човек, просто трябва да работите усилено и да не бъде мързелив;

– в СССР на практика не е имало нищо (D.A. Medvedev) https://www.youtube.com/watch?v=LJX78MBUmMw&t=144s ;

– лошо живеят само пияниците и мързеливците;

– Маркс е остарял;

– сегашното състояние е олицетворение на волята на народа, което трябва да прави добро за всички. И ако се справя зле, тогава просто трябва да смените лошите с добрите във властта, или самата власт трябва да прогони злодеите, които не искат да правят добро на всички почтени граждани;

– класи и класова борба не съществуват в съвременното общество;

– комунистите искат всичко да отнемат и разделят и т.н., и т.н.

  Това чуваме от всички страни, от официални и неофициални източници на информация.

Тези мисли са фиксирани в повечето глави, защото общественото битие определя общественото съзнание, а нашето общество е буржоазно. Виждайки, че Кисельов, Клейменов, Соловьов и Михалков вече не винаги могат да се справят, висшите държавни служители, патриарх Кирил и „медийни фигури“, като се започне от Дудя и Собчак и се стигне до Навални, както и техните доброволни помощници в лицето на различни блондинки и брюнетки и млади ученици се опитват да ги прокарват.

  Сега за идеологическата борба на работническата класа. За да може не само тесен слой капиталисти, но и всички членове на обществото да подобрят своето благосъстояние и да се развиват свободно, работническата класа се нуждаеше от система от идеи, която разкриваше как това може да се постигне. И такава система беше разработена. Пролетариатът не можеше да направи това директно поради своето положение. Тази идеология е разработена от прогресивни учени, заели позицията на работническата класа. Грубо казано, те написаха план, според който ще е необходимо да се борим политически и икономически. Ние си поставяме цели и задачи. И тогава всичко зависи от работническата класа. Вместо него никой няма да се бори за правата и (още по-добре властта му МА). На работниците може само да се помогне в борбата им да подобрят положението си: намаляване на работното време, повишаване на нивото на реалното съдържание на заплатите, социални гаранции, безплатно медицинско обслужване и образование, достойни и навременни пенсии. И само тази борба за техните икономически интереси може да промени положението им към по-добро.

  Основното в пролетарската идеология може да бъде изразено „с един израз – унищожаването на частната собственост”. Премахването на частната собственост върху средствата за производство, премахването на експлоатацията, премахването на различията между хората на интелектуалния и физическия труд, между града и селото, ще доведе до пълното премахване на класите.

  Целта на капиталистическото производство е печалбата, а източникът на печалбата е неплатеният труд на наемните работници. Колкото по-добре живеят капиталистите, толкова по-зле живеят хората. Сега икономиката у нас на практика не расте, а богатствата на милионери и милиардери се увеличават. Бедните стават все по-бедни, а богатите стават все по-богати. Каквито и цифри и таблици да цитират апологетите на съществуващото правителство, те няма да убедят хората със заплата от 30 000 рубли на месец (а ние сме по-голямата част от тях), че с тези пари можете да си позволите да си купите апартамент, кола, осигурите медицински грижи (уж безплатни), да си позволят ваканции, да осигурят образование (уж безплатно) на дете и дори да имаме дете (спомнете си колко по-малко станахме тази година).

  Следователно в интерес на всички честни и порядъчни хора е да застанат на страната на пролетариата в неговата класова борба, включително и идеологическата, като една от формите на класова борба, за да се промени съществуващото състояние на нещата.

  Като знаете какво е идеология, разбирате абсурдността на твърдението за липсата на идеология у нас. Буржоазната система доказва на практика от тридесет години на всички нас, че е антинародна по своята същност (достатъчно е да си припомним увеличаването на пенсионната възраст и други антинародни закони) и тихо реализира идеите си. Тук става ясно, че съществуващата държава все пак осигурява нечии интереси. Тоест нечия идеология все още доминира. чия? Кой живее все по-добре?

Алексей Анохин,

студент от II отдел на Червения университет,

член на Работническата партия на Русия; превод Милчо Александров