Безспорна истина е, че така нареченият „преход”, започнал на 10 ноември 1989 г., доведе до пълната реставрация на капитализма. А той донесе със себе си и всички присъщи нему недъзи: престъпност, корупция, наркомания, проституция, отдавна забравени болести, безработица и прочие.
При такива условия сме свидетели на смяната на президентската власт, оставката на правителството на ГЕРБ и предстоящи предсрочни парламентарни избори. Шумотевицата около тези събития доведе хората до втръсване. Хвалебствията за успешен мандат на Плевнелиев се леят денонощно от слугинажа, наречен СМИ. Самият президент в прощалното си слово до такава степен се самоизтъкваше, че даже надмина прословутия с това си качество Борисов. Разбира се, премиерът в оставка не оставаше по-назад. През цялото време и той и неговите министри говорят за някакви големи успехи, които българският народ нито е видял до сега, нито е усетил. Тук съвсем непринудено възникна въпросът: като са такива големи успехите, защо подава оставка? Но това е друга тема. Нека да видим какво искаше българският народ и получи ли го по времето на управлението на ГЕРБ и президентстването на Р. Плевнелиев.
НА ПЪРВО МЯСТО народът искаше да се върне всичко ограбено от него /от държавата/, през времето на прехода, като бъдат анулирани всички неизгодни приватизационни и концесионни сделки и бъде потърсена съдебна отговорност от всички, които ощетиха държавата, общините и кооперативните земеделски стопанства.
НА ВТОРО МЯСТО народът искаше връщането в негова собственост на всички предприятия, построени по времето на социализма.
НА ТРЕТО МЯСТО услугите с обществена значимост като електроснабдяване, водоснабдяване и топлоснабдяване да бъдат одържавени, а не частни наши и чужди фирми да скубят и последните стотинки от народа.
НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО спиране продажбата на българска земя /територия/ на чужденци.
НА ПЕТО МЯСТО истинска борба с криминалната и битова престъпност и корупцията на всички нива.
НА ШЕСТО МЯСТО връщане на безплатното здравеопазване и образование.
НА СЕДМО МЯСТО намаляване на пенсионната възраст на 60 години за мъжете и 55 години за жените при трета категория труд, т.е. така, както беше по времето на социализма.
НА ОСМО МЯСТО справедливо заплащане, свиване на ножицата на заплатите до социално справедливи граници, а не както е сега, ако най-ниската заплата е една единица, най-високата да е хиляди.
НА ДЕВЕТО МЯСТО драстично увеличаване на пенсиите, особено на минималната.
НА ДЕСЕТО МЯСТО отмяна на 10 процентния плосък данък, който натоварва несправедливо най-бедните слоеве от населението и е в интерес на най-богатите. Да се въведе прогресивно подоходно облагане. Във Франция например данъкът за богатите е 75%.
Интересна тук е метаморфозата на БСП. Тя въведе този данък, после се обяви за премахването му, а сега Нинова се отметна. Какво е това? „Столетницата” отново взима страната на едрия капитал.
НА ЕДИНАДЕСЕТО МЯСТО премахване на държавните субсидии за парламентарните партии. През годините не се намери нито една партия, която решително да се обяви против тези субсидии. Преди изборите се говореше едно, а след това се постъпваше по друг начин. Пример за това е НФСБ, чийто лидер В.Симеонов предизборно беше против субсидиите, а след като партията му влезе в парламента се обяви за субсидиите.
Подобно двуличие прояви сега и партия ГЕРБ. Само преди месец с гласовете и на нейните депутати бяха утвърдени субсидиите. Сега Б.Борисов предизборно се обявява за премахването им. Дали ще има наивници, които да му повярват? Той имаше време и мнозинство и през двата си мандата да направи това, но не го направи.
Единствено достойно в това отношение беше поведението на бившия депутат Минчо Христов, който се отказа от субсидиите докато беше народен представител и сега най-решително се обявява против тези субсидии. БКП се солидаризира безусловно с позицията на този несъмнено честен човек по този въпрос.
Използвам случая да поканя и другите комунистически формации да направят същото и чрез нотариална заверка да декларират, че ако влязат в парламента самостоятелно или в коалиция, ще се откажат от субсидиите. Така ще докажат наистина, че са комунисти, защото истинските комунисти не харчат народни пари. Нека тези пари отидат за онкоболни, за животоспасяващи лекарства,за пенсии…
НА ДВАНАДЕСЕТО МЯСТО народът иска напускане на агресивния военен блок НАТО. България като малка държава не застрашава никого и не бива да взима страна в никакви военни конфликти.
НА ТРИНАДЕСЕТО МЯСТО напускане на ЕС. Съюз, в който губим националния си суверенитет, не ни е необходим.
Тук буди недоумение казаното от новоизбраният президент Румен Радев, че евроатлантическата ориентация на страната не подлежи на ревизия. Подлежи и още как! Ако суверенът, българският народ, който го назначи за президент, пожелае това, а той го желае. Предшествениците на Радев не попитаха народа дали желае членство в НАТО и ЕС. Нека го попита Радев, пък да видим!
НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТО МЯСТО народът е против български войници да воюват на чужди територии за чужди интереси, т.е. да бъдат пушечно месо.
НА ПЕТНАДЕСЕТО МЯСТО народът иска ликвидирането на чуждите военни обекти /бази/ на наша територия. България не бива да се използва като плацдарм за заплаха и нападение над други държави.
НА ШЕСНАДЕСЕТО МЯСТО в огромното си мнозинство българският народ е за нормализирането на отношенията с Русия, влошени поради недалновидната политика на нашите управници и особено зловредното поведение на последния президент Р.Плевнелиев; за дружба и приятелство с великия братски славянски руски народ.
Тези искания на българския народ не бяха изпълнени от нито едно правителство по времето на „прехода”. Не бяха изпълнени и от правителството на ГЕРБ и президента Плевнелиев. Те обаче,могат да бъдат изпълнени единствено от БКП, самостоятелно или в равноправна коалиция с други партии, стоящи на същите позиции, както и с честни български патриоти, стига българският народ да им гласува доверие на предстоящите избори.
Вл.Цеков