Статията „Справедливо ли е да се борим срещу фашизма“ е публикувана в раздела „Дискусионен форум“ на нашия партиен уебсайт.
С цялото ми уважение към авторите и техния подробен анализ на ситуацията, не мога да не отбележа една неточност в представянето им на отношението на комунистите към първия период на Втората световна война, преди влизането на Съветския съюз във войната.
Това се отнася до периода, когато буржоазно-демократична Англия и Франция се борят срещу нацистка Германия в продължение на две години. Това беше добър тест за теоретичната зрялост на световното комунистическо движение.
Веднага след началото на войната през септември 1939 г., Коминтернът, воден от Сталин, недвусмислено определя войната като империалистическа, несправедлива и от двете страни.
Изпълнителният комитет на Коминтерна (ИККИ) съветва комунистическите партии да вземат предвид:
— че Германо-полската война, която ескалира във война между Германия и Франция и Англия, „…не е справедлива война, а империалистическа война“;
— че „…комунистическите партии са длъжни да разобличат тази политика във всички воюващи страни“;
Комунистическите партии трябваше да разберат необходимостта от борбата си срещу империализма и в собствените си страни.
На 9 септември 1939 г. ИККИ подчертава:
— че войната „…не се води от буржоазията срещу фашизма… Войната се води между две групи капиталистически страни“;
— че „…разделянето на капиталистическите държави на фашистки и демократични е загубило предишното си значение, следователно е необходимо да се промени тактиката… да се противопостави на войната, да се разкрие нейният империалистически характер… да се започне решително настъпление срещу предателската политика на социалдемокрацията“, която подкрепяше „своите“ правителства. Коминтернът обръща внимание на комунистите върху факта, че когато става въпрос за война между империалистически държави – империалистически, грабителски и несправедливи от двете страни, каквато беше Втората световна война преди влизането на СССР – за комунистите няма разлика между две банди разбойници.
Но някои комунистически партии, дори тогава, все още смятаха войната за антифашистка, отбранителна. ИККИ обясни, че това е грешка. Така, на 27 септември 1939 г., в телеграма до Централния комитет на Френската комунистическа партия, във връзка със забраната ѝ, ИККИ отново пояснява:
— че „…това не е война на демокрацията срещу фашизма, а империалистическа, реакционна война от страна както на Франция, така и на Германия“;
— че „…въпросът за фашизма играе второстепенна роля днес; борбата срещу капитализма – причината за тази война – е от първостепенно значение“;
Подобни разяснения бяха изпратени и до други комунистически партии.
Дори тогава СССР и Сталин бяха критикувани, че не застанаха на страната на буржоазната демокрация срещу фашистките държави. На 28 април 1940 г. ИККИ, в своето първомайско обръщение, подчертава: „…Британските и френските подстрекатели на войната и техните социалдемократически лакеи са бесни, че Съветският съюз заема неутрална позиция по отношение на тяхната империалистическа война.“
Повечето комунистически партии възприеха политиката на Сталин по отношение на тази война. Така, декларацията на Италианската комунистическа партия подчертаваше:
„…Нашият народ не иска да бъде роб на своята фашистка буржоазия, нито васали на чужд империализъм, нито тъмничари и потисници на други народи…“ Тази декларация беше одобрена със специална резолюция на ИККИ на 28 юни и съобщена на всички останали комунистически партии.
Между другото, всичко, което написах тук, е добре известно на всички наши комунисти. Всичко това беше изказано на международната конференция „Коминтерн-100“ и по-късно публикувано в сборника с доклади от конференцията. Но по някаква причина някои другари цитират този период като пример за съвместната борба на Сталин и буржоазните демокрации срещу фашизма. Но виждате ли, беше точно обратното. И това е естествено. Империалистите никога не са говорили за антифашизъм. Те наричаха своята коалиция не антифашистка, а антихитлеристка. Хитлер беше по-директен; той нарече пакта си „антикоминтерновски“. И във всички страни, воюващи срещу Хитлер, с изключение на СССР, техни собствени фашистки партии и групи са действали съвсем легално през цялата война. Така че фашизмът не е бил враг за тях.
Да, ситуацията се промени коренно след нападението на Германия срещу СССР. От този момент нататък защитата на социалистическата държава се превърна в справедлива война, класова война, война между капитализма и социализма.
Този урок трябва да се научи в сегашната ситуация. Руската федерация не е СССР. Не Червената армия освобождава народите, нито Руската федерация им носи съветска власт.
И фашизмът няма да бъде изкоренен от лицето на земята, докато капитализмът, самото нещо, което го поражда, не бъде унищожен. Капиталистическата, империалистическа Руска федерация няма и не може да има такава цел. Това е ясно и недвусмислено отразено в доклада на Политическия съвет до Пленума на Централния комитет на Кралската работническа партия на Западна Англия: „Нямаме никакво съмнение, че истинските цели на руската държава в тази война са изцяло империалистически – защитата и укрепването на позициите на империалистическа Русия в световната пазарна конкуренция.“ В Резолюцията на Пленума на Централния комитет на Кралската работническа партия (КРОП) партията твърдо и категорично призовава трудещите се да се борят срещу буржоазния режим до победа в единствената справедлива класова война.
И Ферберов, член на РКРП-Превод от сайта на РКСМ(б) -Милчо Александров
