МИХАИЛ ХАЗИН
Събитията във Франция се оказаха толкова големи и предизвикаха такава паника, че дори изобщо неподготвените хора разбраха, че под стабилността на Евросъюза е заложена много голяма мина. И сега вече няма никакво значение, ще могат ли властите във Франция да неутрализират сегашната ситуация – тя може да се повтори в много по-големи мащаби. Да се спре този процес в съвременната „толерантна демокрация” е просто невъзможно – не можеш да сложиш във всеки подлез група от добре въоръжени професионалисти – а всичко друго си остава неефективно. А ако зачестят рисковете от подобни мероприятия, по-често или по-малко често, дори само от застраховане на сигурността, то цялата икономика може да забуксува. При това и в целия свят. Понеже написах прогноза за 2015 година, съм длъжен да я коментирам по неволя. И първият въпрос, на който трябва да се отговори е – а на кого е изгодно?
И аз започвам да пресмятам. Първият вариант е САЩ. Властите на тази страна разбраха, че ролята на контраелита (за който писах в прогнозата) толкова много нараства, че под заплаха се оказва дори не договорът а зоната за свободна търговия (ЗСТ) и проамериканския елит който е на власт. Орбан в Унгария, Земан в Чехия, Марин Льо Пен във Франция изразяват крайно негативните процеси за САЩ. И значи, ситуацията трябва да се взриви, „демокрацията” трябва да се закрие и да се организира люта диктатура, разбира се, проамериканска, която тъпо ще изпълнява инструкциите на Вашингтон без оглед на разните „демократически” процедури. Изобщо, ще сложат на власт във всички страни от Евросъюза „пиночетовци”, с всичките прелести на тези режими: чрез „ескадроните на смъртта” ще отменят социалните стандарти, ще премахнат държавния контрол, тоест ще въведат тотална либерализация. Създаването на зоната за свободна търговия е със САЩ, разбира се. Между другото, отказа на френските власти да допуснат „Народния фронт” на „обединителния марш” се разчита на сценария – каква е тази по дяволите „демокрация” и „единение”, когато една четвърт от основното френско население е отстранено много нагло.
Ще отбележа още, че в елита на САЩ има няколко групировки, всяка от които си има възможности за стимулиране и организиране на съответни терористични актове. Те си имат свои партньори (като британските Уиндзори, световния финансов елит, Китай и др.), които имат свои интереси и всичко това налага отделен и подробен анализ.
Втори вариант – Британия (по-точно Уиндзорите). Те могат изведнъж да изострят ситуацията, при която Меркел изобщо ще „легне” под САЩ и бързичко ще прокара закона за ЗСТ в Брюксел, след който за идеята за създаване на алтернативни валутни зони подконтролни на британската финансова система („на ротшилдовците”) върху междузоналните разплащания ще стигне до естествения си край. Както, впрочем, и за самостоятелността на британската финансова система и за Лондон като световен финансов център.
Трети вариант – континенталните европейски елити („черният интернационал”, Ватикана – в конспиралогично четене). За тях ЗСТ е също катастрофа и те добре се утвърдиха, за да се опитат да доведат на власт национално ориентирани контраелити. Във всеки случай, в критичен брой страни на ЕС, след като проамериканските елити на Брюксел бъдат принудени да си заминат, на съвременния ЕС ще дойде краят. Не е изключено тук да играят и идеите за създаване на франко-немско-руско за доминиране в Европа. Разбира се, в рамките на имперските, а не на либерално-демократичните идеи.
Четвърти вариант – немците. Те могат да са се изплашили, че Оланд от перспективата да загуби властта (при вече съгласуваните с Меркел планове) му създават ситуация, при която той може да „затегне гайките” и цялата контраелитна антиамериканска компанийка начело с Льо Пен сериозно ще бъде ограничена.
Пети вариант, който, всъщност, се опитват да ни „внушат”, поради което аз смятам за най-малко вероятен. Какво е това – Ислямска държава (ИДИЛ), „Ал-Кайда” и така нататък. Тук има една тънкост, понеже там, където се споменава за „Ал-Кайда”, от всякъде стърчат ушите на ЦРУ, британското разузнаване, пък и за сега тези организации нямат сили и ресурси, за да разгърнат такава комбинация самостоятелно, без помощ.
Шести вариант – Саудитска Арабия. Днес тя се намира под сериозен удар, трябва по някакъв начин да се измъкне. Понеже тя трябва да предотврати редица сценарии, разработени от САЩ, които предполагат ликвидиране държавата на Саудитите с цел създаване на сунитски халифат с последваща атака срещу Израел и Иран. Най-лесният вариант е да се вържат ръцете на САЩ на много фронтове, за да не им е до свалянето на Саудитите. Израел, разбира се, тук ще помогне – макар и съзнателно да играе второстепенна роля.
Седми вариант – това да е Русия. Когато се разбра, че Меркел не може да уговори никой от ЕС да свали санкциите, понеже тя както и преди „лежи” под диктата на САЩ, ние решаваме да „взривим” ЕС. И започваме именно от Франция – понеже именно тя, съдейки по всичко, е готова първа да се откаже от американския план за борба с Русия. Това е и алиби и подкрепа за Оланд неговите антиамерикански действия („Какво да правим, ще каже той на Обама, вие не ни помогнахте, а Москва ни помага”) и т.н.т. Не е изключено, ние да имаме договорености с някои от посочените вече участници.
Има и осми вариант, в съответствие с нашето придвижване на Изток – това да е Китай. И тогава това да е „отговорче” на Украйна и на други действия, насочени срещу новия Път на коприната. Изобщо, това би означавало влизането на Китай в голямата политическа игра вече в световен мащаб.
Теоретично, нито един от тези варианти засега не трябва да отхвърляме. Какво ще бъде, постепенно ще се изяснява, но за сега трябва да бъдем много внимателни. Работата е в това, че много от посочените играчи имат свои идеологически програми, които те ще хвърлят на публиката през последните два дни. Това са свещите и цветята, и „обединителните маршове”, които са съшити с бели конци (а за жертвите от Донбас, Одеса или Мариупол, където всеки ден загиват много повече отколкото във Франция мирни граждани, които също са граждани на ЕС никой не се сеща). Поне да се бяха подготвили по-добре!
При нас също процесите се активизират, престрелката на Венедиктов с Кадиров не е случайна! Наистина, за сега конструктивна линия аз не виждам, но е възможно такава изобщо да не се появи – понеже няма кой да я проведе. Много е показателно изказването на Ходорковски. Него явно го използват за да „разпали” максимално обществеността и неговата ясна позиция го представя като не самостоятелен политически играч; нещо повече, тези за които играе не го ценят, не гледат на него сериозно.
ОДНОКО превод Милчо Александров
