Русия трябва да осигури прикритие на изграждащата се алтернатива на Панамския канал преди да са пристигнали морските пехотинци на САЩ.
По време когато вниманието на болшинството руснаци е приковано към събитията в Украйна, от другата страна на Земното кълбо, в Никарагуа, стават събития, които не са по-маловажни от колкото действията по нашия континент. Посолството на САЩ поиска информация за изграждането на канала от правителството на тази страна, който в най-скоро време ще съедини Атлантическия с Тихия океан, строителството му започна към края на 2014 година. Очаква се, че той ще стане алтернатива на действащия Панамски канал, което крайно безпокои Съединените щати.
Безпокойството им лесно може да се разбере, ако си спомним, че поради изграждането на Панамския канал, те създадоха някога тази територия, принадлежаща тогава на Колумбия, чрез сепаратистко движение я откъснаха и на практика създадоха нова държава – Панама като собствен протекторат. Лидерът на сепаратистите французинът Бюно-Варил подписа договор със САЩ два часа преди официалното пристигане на официална делегация от Вашингтон в Панама.Този договор ( е в рамките на доктрината Монро, обявила целия американски континент за зона на жизнените интереси на САЩ ) дава право за полицейска и военна намеса на Щатите в дейността на Панама, който те използваха през целия XX век.
През изминалото столетие Панама не веднъж се опита да си върне контрола върху канала и територията си. Избухналите въстания през 1927, 1947, 1959 и 1964 години не постигнаха успех. През 1989 година, САЩ въвеждат тук свои войски, свалиха президента Мануел Нориега, закараха го на своя територия и го хвърлиха в затвора, като го обвиниха за търговия с наркотици. По време на нахлуването бяха убити повече от 500 панамски граждани. Така, че Щатите много добре съзнават важността от контрола на тези стратегически обекти и са готови да проливат кръв. И ето, появи се алтернатива.
Идеята за строителство на канала през територията на Никарагуа не е нова, но до сега не можа да се реализира. Само преди година парламента на страната прие такова решение, а президента Даниел Ортега, някога приятел на Съветския Съюз, го подписа. Възможно е, старата му дружба със соцлагера, да е изиграла ролята си. Но в края на краищата основен инвеститор и предприемач е Китай, макар вече не социалистически, но все пак той. Икономическото участие на Русия също се предполага, но в по-малка степен, отколкото китайското. Главната наша функция не е в това. Ортега много добре разбира могъществото на северния си съсед и за това сключи с Русия договор за военна защита на проекта.
Съгласно този договор, руски бойни кораби и самолети ще носят безпрепятствено бойна служба в териториалните води на Никарагуа. Ще бъде изградена също и необходимата инфраструктура. Казано на обикновен език, две велики държави, Русия и Китай, съвместно притискат трета велика държава – САЩ върху територията на нейните жизнени интереси. Всъщност, това е същото, както и тайното участие на САЩ в инициирането на украинската криза. Те искат да принудят Русия да се примири с неизбежното и да се съгласи с неприемливото накърняване на правата и. Русия не се съгласи. Сега се подготвя да нанесе ответен удар от чужда територия.
И тук има опастност от нов конфликт.САЩ със сила потуши всички предишни опити да бъдат лишени от монополното им право да контролират транзита, защо да се примирят сега? Няма да се примирят. Атаката им вече започна. Искането да се разкрие информацията за строителството е само първа крачка. В случая отказването ( защо суверенна страна трябва да се оправдава за действията си на своя територия?) ще бъде изтълкувано в негативен план и ще стане повод за масирана пиар-атака от силите на големите световни СМИ. Аналогично, по начина на информиране за свалянето на „Боинга” над Донбас. Основното обвинение може да бъде скрито, например, зад потенциална екологична вреда. В случая съгласието за разкриване на детайли от проекта, ще доведат до намирането на детайли, реални или мними и … ще се проведе същата медийна атака със същите изводи. Екологичните организации вече са хвърлени в боя за борба с това недомислие, спекулирайки с темата питейна вода. Акцентирайки върху езерото в Никарагуа, през което ще минава пътя на плавателните средства, което трябва да се използва само като източник на питейна вода. Както и с Химкинската гора, в която не трябва да се прави просека, понеже имало птички и цветенца. След което инициаторът на кампанията получава премия от американците, избягвайки да говори за изборите за кмет на Химк и благополучно забравя за екологията. Оказва се, че това е само политически иструмент за лично облагодетелствуване. При това еднократно.
Ето така, след медийната може да последва и реална военна атака върху Никарагуа, особено, ако руските въоръжени сили не се появят скоро там. А за сега те не са на място – строителството вече започна, но договорът за военно присъствие беше утвърден от РФ едва на 2 януари. Като че ли, нашите закъсняват и това закъснение може да им струва скъпо. САЩ навярно си направиха извод от ситуацията с Крим, където само внезапната поява на „вежливите” хора разруши техните планове за настаняване на тяхна военна база на полуострова. Достатъчно е само американската морска пехота да се появи от някъде в Никарагуа и всички грандиозни планове могат да бъдат разрушени. Янките ще изведат Ортега с чувал на главата, като неговия „колега” от Панама. Защо не? Трябва да се бърза, Шойгу…
SVPRESSA.RU превод Милчо Александров