МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Покрай събитията със Северна Македония (а защо не Западна или още по-добре Северозападна Македония), усетих неразбиране за понятията в международния правен мир за национално малцинство и етноси. Разбира се, да се смята, че това е случайно би било прекалено наивно.
Не само на Балканите, но и навсякъде по света империалистите нямат необходимост от ясни и добре обосновани международно правни норми, за да може да разделят народите, да създават хаос, да ги настройват един срещу друг, за да ги владеят.
Ще се опитам да обрисувам бозата в понятията, като използвам определения от влиятелни международни и наши организации отразени, не от Коминтерна а от Уикипедия, която може да се определя за всякаква – само не и комунистическа:
„В Препоръка 1134 (1990 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) се дава следното определение на понятието „национално малцинство“:
Обособена и утвърдена на територията на съответната страна група от хора, членовете, на която са граждани на държавата и проявяват отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението.[1]
Тя е част от Препоръка 1201 от 1 февруари 1993 г. на Европейския парламент, която изисква от страните членки на съвета да приемат проект за допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Член първи на проекта за протокол съдържа обхватно определение, основано на предложеното през 1979 г. от проф. Франческо Капоторти в доклада му от името на подкомисия за малцинствата на ООН. Според препоръка 1201, за национално малцинство може да става дума при наличието на пет условия:
Понятието национално малцинство описва група от граждани на дадена държава, които:
а. Живеят постоянно на територията на държавата и са нейни граждани;
б. Имат стари, солидни и трайни връзки с държавата;
в. Притежават типични етнически, културни, религиозни или езикови характеристики;
г. Достатъчно репрезентативни са, бидейки по-малко от останалата част на популацията в страната или даден неин регион;
д. Проявяват обща воля и тенденции към запазване на общностната им идентичност, в частност културата, религията или езика.[2]
На среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейския съвет.
Виенската среща на най-високо равнище събира на 8 и 9 октомври 1993 г. държавните и правителствените ръководители на държавите членки на Съвета на Европа. И там става въпрос за националните малцинства. Подходът е доста по-ограничителен от този в Препоръка 1201. А именно: „националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира“.
Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства
Тази конвенция[3] е от 1 февруари 1995. Ратифицирана е от 38-ото Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999 г. Тази конвенция не е общоевропейска, защото не е подписана от всички държави. Сред неподписалите са Франция, Белгия, а и нашите съседи Турция и Гърция. Тя не съдържа дефиниция на „малцинство“ или „национално малцинство“.
Все пак, към нея има Обяснителен доклад[4] В точка 4 на този доклад се казва, „че не съществува консенсус относно тълкуването на термина „национални малцинства“.“ В точка 12 изрично се подчертава: „рамковата Конвенция не съдържа определение на понятието „национално малцинство“.
В точка 5 обаче е записано, основанието за създаване на Рамковата конвенция:
„Решаващата стъпка бе предприета, когато държавните и правителствените ръководители на държавите членки на Съвета на Европа се събраха на Виенската среща на най-високо равнище на 8 и 9 октомври 1993 г. Там те се съгласиха, че националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира и стабилността.“
Видно е, че в решението за създаването на тази конвенция се визират точно исторически създадените национални малцинства, а не кои да са етнически и/или религиозни малцинства.
Конституционен съд на Република България и „националните малцинства“
В свое решение[5] по искане да се обявят за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията като цяло, Конституционният съд констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина „национални малцинства“, както и че Конвенцията не дава определение на термина „национално малцинство“.
Въпреки това, Конституционният съд, обяснява в т. 7 от своето решение, някои от елементите на „националните малцинства“. В нея се казва:
В самата Конвенция определение на термина „национални малцинства“ не е дадено. Като „най-важни елементи“ на идентичността на лицата, принадлежащи към национални малцинства, чл. 5, ал. 1 от Конвенцията сочи религията, езика, традициите и културното наследство, но това не е счетено за достатъчно за изработването на определение. Видно е, че тези елементи са отчетени в решението на Конституционния съд.
Освен това, в т. 8, Конституционният съд обяснява как да се извлече определение на термина „национално малцинство“:
Определение на термина „национални малцинства“ за нуждите на Конвенцията не може да бъде извлечено и от други международни актове, например чл. 27 МПГПП и Декларацията на Общото събрание на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г. Позоваването на тези актове в Преамбюла на Конвенцията „не се отнася до каквото и да било определение за национално малцинство“ – т. 26 от Обяснителния доклад.
От тази точка също така става ясно, че самата Конвенция не дава определение на „национално малцинство“.
Конституционният съд, в т. 11 отбелязва, че този термин не е чужд на българското законодателство:
От друга страна, следва да се отбележи, че терминът „национално малцинство“ не е чужд на българското право. В конституционно правната ни традиция този термин е употребен в чл. 79, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 284 от 1947 г.). Разпоредбата гласи, че „Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на български език е задължително“.
Международен пакт за гражданските и политическите права
Според Конституционния съд, определение на „национално малцинство“ може да бъде извлечено от чл. 27 на МПГПП:
В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език. [6]
В Конституцията на Република България се казва:
Конституция на Република България
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
По въпроса е питан Конституционния съд и той е излязъл с решение. По-точно, искано е да се обявят за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията изцяло. Решението е, че те съответстват на Конституцията на Република България. В мотивите на решението се казва:
„7. Съдът констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина „национални малцинства“ (national minorities, minorites nationales). В самата Конвенция определение на термина „национални малцинства“ не е дадено. …“
и:
„9. Съдът приема, че волята на договарящите държави на този етап на международноправна уредба е да предостави определянето на съдържанието на термина „национални малцинства“ на преценката на всяка договаряща държава“[7] (Край на цитатите)
Според мотивите към решението, термин „национално малцинство“ съществува в българското право, той е въведен (инкорпориран) в него с подписването на ЕКПЧ, намира се в нейния чл.14. Но, в т. т.11 на своето решение КС подчертава: „Терминът „национално малцинство“ е конвенционен термин.“ т.е. – не е правен, с ясна легална дефиниция и оттам обхват на прилагане.
България все-още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“ във вътрешното си право. Тоест, де факто политиката ни е като френската – съгласни сме с рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.
Български национални малцинства в чужбина
Български малцинства в чужбина може да се формират вследствие на предаването на населена с българи територия на съседни страни, както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини.
Понятието етнос има гръцки произход (ἔθνος – „народ“). В етнографската литература се употребява като социална категория, която представлява общност от хора, живеещи на определена територия и отличаващи се от други подобни по езика, културата, бита, самосъзнанието и психиката“.(Уикипедия).
Надявам се виждате бардака в разбирането на понятията. Горе – долу, донякъде препоръката, че: „Български малцинства в чужбина може да се формират вследствие на предаването на населена с българи територия на съседни страни, както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини“, внася някаква яснота. Но тя е прекалено обща и объркваща, понеже не може да обясни по какво се различава българското малцинство в Сърбия и турския етнос в България. Затова предлагам на комунистите в България при изясняването на различията между национално малцинство и етнос да се съсредоточат върху две неща:
1).За национално малцинство може да се говори тогава, когато има по някаква причина, обикновено след война, откъсване на територия и предаването и՛ на друга, обикновено съседна държава. Тогава цялото население живеещо на завзетите територии има статут на национално малцинство (независимо от неговия брой и съпътстващите етнически групи в него), защото има елемент на насилие, то е принудено да живее заедно със своята земя в чужда държава.
2).Етносът се формира от емиграцията или имиграцията на големи групи от хора по политически и икономически причини, които се отличават от народа към който те се присъединяват доброволно, по език, култура, бит, религия, самосъзнание и психика, те са длъжни да говорят езика на народа на държавата която ги е приела в общуването и взаимодействието с неговите граждани, да участват в икономическата, политическата и международната дейност за общия интерес на всички граждани.
От тук произлизат и правата на двете групи от хора.
Тези които са насилствено заставени да живеят в чужда държава освен всички други права имат колективно право на самоопределение (случаят Крим).
Другите, които са се доброволно присъединили към даден народ, имат статут на етнос, но те нямат право на самоопределение и всеки негов член има право да емигрира ако не е удовлетворен от условията при които го поставя законодателството на страната в която се намира.
По тези причини ние имаме българско малцинство в Северна Македония, а всеки българин, който се определя като македонец има право да емигрира в тази държава.
В единия случай имаме колективното право на самоопределение на българското малцинство, а в другия индивидуалното право на член от българския етнос да си смени държавата и националността – с това се изчерпва правото на самоопределение на член от етнос. Решил е някой от „ОМО Илинден“, че не е българин, че е някакъв „македонец“ – такъв етнос в РБ няма – има пълното право да стане македонец в държавата Северна Македония.
В единия случай едните могат да се присъединят заедно с насилствено отнетите земи, при определени обстоятелства, към България – в другия случай няма никаква такава възможност и то не от някаква злоба на някои омразни държавни чиновници, а от елементарна справедливост. Едно е насилие, друго е доброволност.
Не че някой се е залетял да си връща земите. Опитах се да обрисувам главните различия в двете правни понятия за да могат моите другари да различават национално малцинство от етнос, за да могат да виждат опасностите в империалистическата политика за завладяване и подчиняване на територии.
Едва ли е необходимо убеден интернационалист да се занимава с тази материя, която е важна съставна от политиката на буржоазните (по-специално за националистическите) партии, но без тя да се познава не може да се приложат диалектическият и историческият материализъм в анализа, в политиката, в идеологията и т. н . т. Така, че при липса на яснота по въпроса, не ни остава нищо друго, освен да се опитаме да го обясним.
