До Народното събрание на Република България
До Европейския парламент
До Конгреса на САЩ
Да националните парламенти на страните от Групата на Лима: Аржентина, Бразилия, Гватемала, Гвиана, Канада, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Панама, Парагвай, Перу, Санта Лусия, Хондурас, Чили
Копие: До Националното конституционно събрание на Боливарска република Венецуела
ОБРЪЩЕНИЕ
от участниците в среща-дискусия за Венецуела,
организирана в София на 10 януари 2019 г. от Асоциацията за приятелство „България-Венецуела” и Съюза на българските журналисти
Уважаеми господа,
Дълбоко обезпокоени от ескалиращата конфронтационна и санкционна политика, упражнявана от редица страни и структури спрямо суверенната Боливарска република Венецуела с цел да се окаже натиск за промяна на вътрешното й управление, ние се обръщаме към вас с апел за заемане на отговорна позиция по тези въпроси в съответствие с фундаменталните принципи на демокрацията, международното право, зачитането на националните законодателства, уважението към суверенитета на народите и държавите и ненамесата във вътрешните им работи.
Убедени, че по принцип санкциите са неприемлив и деструктивен подход в международните отношения, обръщаме внимание, че в случая с Венецуела те действат като ключов елемент в мащабната икономическа война, която се води от години срещу законната власт в държавата с цел отстраняването й от управлението и промяна на политическия курс. Същевременно инициаторите на тези санкции отправят към същата тази власт обвинения заради влошаващото се икономическо положение в страната, което обаче е резултат тъкмо от санкциите. Необходимо е тази абсурдна ситуация да бъде прекратена и с общи усилия да се потърси конструктивен път за подпомагане на вътрешнополитическия диалог във Венецуела въз основата на спазването на националните й закони и зачитането на волята на венецуелския народ, намерила израз в стриктно и демократично провежданите в страната избори.
Смятаме за неприемлив подхода на редица държави, чиито действия през последните дни предизвикват особено сериозна тревога. Совалките на държавния секретар на САЩ Майкъл Помпео в Бразилия и Колумбия, разговорите му с държавните им глави за координирани действия спрямо Венецуела, участието му с директивни указания чрез видеовръзка в заседанието на държавите от т.нар. Група от Лима на 4 януари (при положение, че САЩ дори не са членове на тази неформална група) и особено приетата в края на това заседание декларация, съдържаща формулировки за нови антивенецуелски санкции и поставяща недопустими и представляващи открита намеса във вътрешните работи изисквания към законно избраната власт в Каракас, ни изпълват с дълбока тревога за мира и демокрацията в Латинска Америка и в света.
Няма обективен наблюдател на събитията и процесите във и около Венецуела, който да не е шокиран от безпардонно демонстрираната подкрепа на външни сили спрямо вътрешната венецуелска опозиция, чиито тези и оценки са повтаряни безкритично от чуждестранните й съюзници. Удивително е наистина въз основа на какво право и на каква логика за единствено демократични и честни се възприемат изборите от декември 2015 г., дали мнозинство в Националното събрание на опозиционни венецуелски партии, а всички останали избори, провеждани след това съгласно същите закони и правила, действащи в страната, се клеймят като нелегитимни и не се признават?! Удивително е също така какво вдъхновява външната подкрепа от страна на обявяващи се за демократични държави спрямо тази венецуелска опозиция, която нееднократно досега е отправяла апели за насилствена смяна на властта в страната, за пряк държавен преврат?! Най-новият такъв случай е от 5 януари 2019 г., когато поредният водач на обявеното за нелегитимно от венецуелския Върховен съд Национално събрание Хуан Гуайдо призова армията да се намеси, за да свали законното правителство.
Сегашната ескалация на напрежението около Венецуела е пряко свързана с поемането на 10 януари 2019 г. на нов 6-годишен мандат на президента Николас Мадуро, избран законно за държавен глава на състоялите се на 20 май 2018 г. президентски избори. Още след вота тогава САЩ, ЕС и т. нар. Група от Лима обявиха, че не признават тези избори, тъй като в тях не била представена опозицията и те не били демократични. Това е повече от озадачаваща позиция.
Първо, защото в изборите участваха трима опозиционни кандидати. Второ, защото в надпреварата имаха възможност да се включат всички опозиционни сили, но част от тях не пожелаха да го направят, като през януари 2018 г. отказаха да подпишат и дълго подготвяното с международно посредничество споразумение, което имаше потенциала да вкара политическия живот в страната в руслото на мирния и конструктивен диалог. Трето, защото никоя от отправящите претенции към изборите от 20 май 2018 г. външни сили не изпрати свои набюдатели на тях, въпреки отправените от Каракас покани.
На фона на всичко това повече от абсурдни изглеждат постулатите от декларацията на Групата от Лима от 4 януари – че законният президент на Венецуела няма да бъде признат, че ще бъдат наложени нови санкции, възпрепятстващи финансовите операции на венецуелското правителство, международната търговия на страната и въобще функционирането на държавата, което, естествено, означава нови и нови изпитания за венецуелския народ.
Този агресивен тон идва като продължение на извършваната от месеци от различни висши емисари на САЩ антивенецуелска координация в съседни страни като Колумбия и Бразилия, което засилва тревогата ни от възможна военна провокация и последваща външна интервенция във Венецуела.
Дълбоко се надяваме, че подобно трагично развитие на събитията, което би било тежък удар по световния мир, няма да бъде допуснато от отговорните политици и от народите в Латинска Америка, САЩ, Европа и света.
Приветстваме позицията на Мексико – страна, членуваща в Групата от Лима, която отказа да подкрепи цитираната тук декларация от 4 януари с мотива, че решаването на съществуващите проблеми е само в диалога и взаимното уважение между държавите.
Апелираме към вас, уважаеми господа, като към представители на законодателни органи и дейци, призвани да бдят за спазването и на международното право, да дадете своя максимален принос за прекратяване на неприемливата санкционна политика спрямо Боливарска република Венецуела и на всички други типове агресия и намеса във вътрешните работи, упражнявани срещу законната власт в тази суверенна държава. Международният диалог и световният мир нямат алтернатива.
София, 10 януари 2019 г.