
Към 20-те години на 20-ти век руското общество се оказа в несигурно положение: от една страна, имаше три десетилетия на пропаганда на буржоазно отношение към техните братя от биологичния вид, култ към личния успех. От друга страна, имаше тежка икономическа и политическа криза, която изисква мобилизиране на всички сили на обществото и недистанцирано отношение на хората към социалните процеси. Но най-лошото е враждебността на управляващата класа към внезапно пробудилите се, които си спомниха думите „морал“ и „патриотизъм“.
Трудно се превъзпитава личност, формирана от същата пропаганда и действието на пазарните отношения, в които всеки е сам за себе си. Но за по-младото поколение си струва да се борим.
Неотдавнашните думи на Медински за съкращаване на периода на обучение в училище и многократните изявления за изключване на курса „социални науки“ от училищната програма не пречат този предмет да се използва като мощно средство за „патриотично“ и „морално“ възпитание.
В учебника по обществознание на Боголюбов за 10 клас цял параграф е посветен на „духовния свят на личността“.
В него можете да намерите следните думи:
„Човек, който има развит духовен живот, като правило, има важно лично качество: неговата духовност означава стремеж към височините на идеалите и мислите, които определят посоката на всички дейности, поради което някои изследователи характеризират духовността като морално ориентирана воля чрез умът на човек.“
И така, на ученика се натрапва идеята, че духовността е основна, дейността е второстепенна. Но откъде идват тези високи „идеали” според учебника?
„Идеалът е съвършенството, най-висшата цел на човешкия стремеж, представяне на най-високите морални изисквания, на най-възвишеното в човека. Тези представи за най-доброто, ценното и величественото се наричат от някои учени „моделиране на желаното бъдеще”, което отговаря на интересите и нуждите на човека.
Какво е „духовност“?
„Духовността е най-високото ниво на развитие и саморегулация на една зряла личност. На това ниво мотивът и смисълът на жизнената дейност на човека стават не личните нужди и взаимоотношения, а висшите човешки ценности.
Тоест формирането на идеали е свързано с фантазията за задоволени потребности, а духовността е превъзходството на „универсалното“ над „личното“.
Авторът развива идеята:
„Патриотизмът е една от най-важните ценностни насоки. Това понятие обозначава ценностното отношение на човека към своето отечество, преданост и любов към родината, своя народ“.
Грубо казано, трябва да мислите за „великото“, а „идеалното“ е стръв пред носа ви, за да е по-забавно да вървите напред. На първо място е “духът”, а материалното е второстепенно казват те, защото:
„Като социално същество, човекът не може да не се подчинява на определени правила. Това е необходимо условие за оцеляването на човешката раса, целостта на обществото и устойчивостта на неговото развитие. В същото време установените правила или норми са предназначени да защитават интересите и достойнството на всеки индивид“.
С умела игра на думи авторът се опитва да замени обективните закони, по които съществува обществото, с правни закони, в които е „въплътено универсалното човешко”. И в същото време авторът на учебника внушава на учениците, че подчинението на правилата (без да уточнява коя класа ги налага) е уж необходимо условие за оцеляване и че по принцип е невъзможно да се направи друго.
Тъй като правните норми и правила са написани от представителите на управляващата класа, бъдете сигурни, че те ще ги формулират по начин, който е изгоден за буржоазията:
„Качествата на гражданството, които съчетават чувството на любов към родината и отговорността за нормалното развитие на нейните социални и политически институции, и осъзнаването за себе си като пълноправен гражданин с набор от права и отговорности, също са свързани с патриотичните насоки на човека. „Гражданското съзнание се проявява в знанието и умението да се използват и защитават правата на личността, в зачитането на правата на другите граждани, в спазването на Конституцията и законите на страната и в стриктното изпълнение на задълженията“.
Авторът на учебника поставя социалните процеси в зависимост от личните качества на човека, тоест от неговото съзнание. Духовността е необходима за патриотизма, патриотизмът е необходим за гражданството, а гражданството служи на стабилността.
Но нека погледнем на този въпрос от гледна точка на материализма?
Както отбелязва Ф Енгелс в своята работа Anti-Dühring:
„Формалните принципи не са отправната точка на изследването, а неговият краен резултат; тези принципи не се прилагат към природата и към човешката история, а се абстрахират от тях; „Не природата и човечеството са в съответствие с принципите, а напротив, принципите са верни само доколкото съответстват на природата и историята.“
Това означава, че принципът на „духовността“, който е в основата на морала, патриотизма и гражданството, не ги определя по никакъв начин. Той включва само онези качества на личността, които според тълкувателя са „духовни“.
Как се възпитава патриотизъм?
Да се върнем към ръкописа на Енгелс:
„Ако зададем въпроса какво е мисленето и съзнанието, откъде идват?
Тогава ще видим, че те са продукти на човешкия мозък и че самият човек е продукт на природата, развит в определена среда и заедно с нея.“
Така се оказва, че чувството за патриотизъм не може да се обвърже с морала, с чувството за „любов“, „гордост“ и други подобни.
Патриотизмът е социална черта, която се формира в подходяща социална среда. Не може да се насажда декларативно, чрез заповеди, закони и дори учебници.
Но за да разберете това, трябва да знаете кое е първично – битието или съзнанието.
Л Фойербах пише в статията си „Предварителни тези за реформата на философията“:
„Истинската връзка на мисленето с битието е следната: битието е субект, мисленето е предикат.“ (Предикат е понятие, което определя предмета на съждението и разкрива неговото съдържание МА).
Плеханов коментира това по следния начин:
„Мисленето е обусловено от битието, а не битието от мисленето. Битието е обусловено от самото себе си… има своята основа в себе си.“
От това следва, че обществото наистина се подчинява на закони, но не правни, както пише в учебника, а на обективни закони на битието.
Именно съществуването и неговите закони пренебрегват буржоазните образователни пропагандисти, заблуждавайки по този начин своите ученици. В края на краищата, ако не искаме да ги игнорираме, ще трябва да говорим за капитализма и неговите противоречия, за класовите антагонизми и за преходния характер на капиталистическото общество с цялата му система от политически, икономически и идеологически институции.
Патриотите, възпитани върху основата на фалшиви представи за света, сами ще се отърсят от оковите на заблудите в момента, когато законите на битието насила ги обърнат с главата надолу. Това ще потвърди истинността на материалистичния подход във философията. Въпросът е колко бързо ще протече този процес. Но ние ще положим всички усилия да го ускорим и да превърнем стихийното патриотично съзнание в класово.
Превод от сайта на РКСМ (б) Милчо Александров