Още по време на първата световна война болшевиките под ръководството на Ленин разгръщат борба за сплотяване на всички леви групи в социалдемократическите партии.
Но да се създаде Комунистически Интернационал става възможно едва след победата на ВОСР, оказала огромно революционизиращо влияние на целия свят и създала принципно нови условия за работническата класа в резултат на появата на първата в света социалистическа държава.
През януари 1919 г. в Москва по инициатива и под ръководството на Ленин се провежда съвещание на Комунистическите партии от Съветска Русия, Унгария, Полша, Австрия, Латвия, Финландия, а също Балканската революционна социалдемократическа федерация и Социалдемократическата работническа партия на САЩ. Съвещанието се обръща към 39 революционни партии, групи и течения в страните от Европа, Азия, Америка и Австралия с призив да вземат участие в работата на учредителния конгрес на новия Интернационал.
От 2 до 6 март 1919 г. в Москва се провежда учредителния /Първи/ конгрес на Комунистическия Интернационал, в който участват 52 делегати от 35 партии и групи от 21 страни. Конгресът обсъжда и приема платформа на основата на предложението на Ленин. Новата епоха, започнала с победата на Октомврийската революция, се характеризира в платформата като епоха на разложение на капитализма и неговия вътрешен разпад, епоха на комунистическите революции на пролетариата. На дневен ред идва задачата за завоюване на политическата власт и установяване диктатура на пролетариата, пътят към която минава през сплотяване на всички революционни сили, решително скъсване с опортюнизма и международна солидарност на трудещите се.
На Първия конгрес на КИ по думите на Ленин „…е било само издигнато знамето на комунизма, около което би трябвало да се съберат силите на революционния пролетариат.”
На следващите конгреси се решават много задачи, стоящи пред комунистическите организации в отделните страни:за сплотяване около компартиите на младите и още неопитните в работническото движение, решения по националните и колониалните въпроси, за сливане на революционната борба на пролетариата с националноосвободителната борба на угнетените народи в единен антимпериалистически поток, за необходимостта на практика да се докаже, че компартиите са авангард на работническото движение, сплотявайки народните маси около правилната линия, за създаване на единен фронт на работническата класа, за стратегията и тактиката на борбата, за умението на партиите да настъпват в условията на революционен подем и да отстъпват организирано в условията на отлив на революционната вълна, за болшевизацията на партиите като необходимо условие за обединение и много други.
През лятото на 1928 г. в Москва се провежда Шестия конгрес на КИ /Комунистическия Интернационал/. Конгресът отбелязва приближаването на нов, трети период в революционното развитие на света след Октомврийската революция – период на рязко изостряне на всички противоречия на капитализма, за което говорят признаците на назряване на нова световна икономическа криза, изостряне на класовите противоречия и новия подем на освободителната борба в колониалните и зависимите страни. Конгресът призовава комунистите и работническата класа да засилят борбата против заплахата от нова световна война, подчертава необходимостта всички комунистически партии, всички комунисти, решително да застанат в защита на единствената по тава време социалистическа държава – СССР. Заявявайки за безусловната си и активна подкрепа на националноосвободителната борба на всички колониални и зависими народи КИ призовава за решителна защита на китайската революция от империалистическите интервенти. Конгресът приема и програма на КИ.
Седмия конгрес на КИ се провежда от 25 юли до 20 август 1935 г. в Москва. По това време в Интернационала членуват 76 комунистически партии и организации с брой на комунистите 3 милиона 141 хиляди души, в това число 785 хиляди в капиталистическите страни. Само 26 партии и организации действат легално, останалите са в нелегалност, подложени на жестоки гонения. В работата на конгреса участват 513 делегати, представляващи 65 комунистически партии, а също и някои международни организации като Профинтерна и др. За почетен председател на конгреса е избран Е.Телман, който по това време е във фашисткия затвор в Германия. Един от основните въпроси на конгреса е за противодействието на фашизацията, която се наблюдава в редица страни. Доклад под заглавие „Настъплението на фашизма и задачите на КИ в борбата за единство на работническата класа против фашизма” изнася Генералният секретар на Коминтерна Г. Димитров. В доклада отново е дадено определението на фашизма от Резолюцията на 13-я пленум на ИККИ. „Фашизмът – това е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните, най-империалистически елементи на финансовия капитал… Фашизмът – това е власт на самия финансов капитал. Това е организация за терористична разправа с работническата класа и революционната част от селячеството и интелигенцията. Фашизмът във външната политика – това е шовинизъм в най-груба форма, култивиращ зоологическа ненавист към другите народи.” По думите на Димитров този конгрес е конгрес на пълното тържество на единството на пролетариата на Съветския Съюз – страната на победилия социализъм – и борещия се за своето освобождение пролетариат от капиталистическите страни.
„Нашият конгрес заложи основите на такава широка мобилизация на силите на всички трудещи се против капитализма, каквато не е имало никога в историята на борбата на работническата класа. Ние, комунистите, сме авангарда на раб. класа в борбата против фашизма и капитализма, ние сме партия класова, пролетарска, партия революционна. Но ние сме готови да отидем на съвместни действия с другите партии и класи, борещи се против фашизма и капитализма. Ние, комунистите, имаме други крайни цели в сравнение с тези класи и партии, но борейки се за тези цели, ние в същото време сме готови да се борим заедно за такива близки цели, чието достигане води до отслабването на позициите на фашизма и капитализма и укрепването на позициите на пролетариата. Ние, комунистите, имаме различни методи на борба в сравнение с другите партии, но борейки се с фашизма със своите методи, ние поддържаме и методите на борбата на другите партии, колкото и да ни се струват несъвършени и неефективни, стига действително да са насочени против фашизма. Ние сме готови всичко това да направим, защото искаме в страните с буржоазна демокрация да препречим пътя на реакцията и настъплението на капитала и фашизма, да му попречим да унищожи остатъците от някакви права и свободи, макар и буржоазно-демократични, да предотвратим терористичната разправа на фашизма с пролетариата и революционната част на селячеството и интелигенцията, да спасим младото поколение от духовно израждане. Ние сме готови всичко това да направим, защото искаме да подготвим и ускорим свалянето на фашистките диктатури от власт. Ние сме готови всичко това да направим за да спасим света от фашисткото варварство, от ужаса на империалистическите войни.
Опирайки се на мирната политика на Съветския Съюз и волята за мир на милионите и милиони трудещи се, нашият конгрес даде перспектива за разгръщане на широк антифашистки фронт. От степента на осъществяването и дейността на този световен антифашистки фронт зависи ще съумеят ли фашистките и империалистически подпалвачи на войни да запалят пожара на нова империалистическа война или техните злодейски ръце ще бъдат отсечени от брадвата на могъщия антивоенен фронт.
На този конгрес издигнахме високо знамето на профсъюзното единство.но единство върху основата на класовата борба.
На този конгрес поехме твърд курс за създаване на единна масова политическа партия на работническата класа. Курс към ликвидиране на политическия разкол на пролетариата, породен от политиката на класово сътрудничество на социалдемокрацията. За нас политическото единство на работническата класа не е маневра, а въпрос за бъдещата съдба на цялото работническо движение.”…
„Отивайки си от тук, ние, представителите на революционния пролетариат, трябва да отнесем със себе си в своите страни твърдото убеждение, че ние, комунистите, носим отговорност за съдбата на работническата класа, на работническото движение, за съдбата на всеки народ, за съдбата на цялото трудещо се човечество.
На нас, на работниците, а не на обществените паразити и тунеядци, принадлежи светът – светът построен с нашите работнически ръце. Днешните управляващи капиталистическия свят са временни хора. Пролетариатът – това е истинският днешен и утрешен стопанин на света. И той трябва да встъпи в своите исторически права, да вземе в свои ръце управлението във всяка страна,в целия свят.” (Горният материал е създаден по откъси от книгата на Г.Димитров „В борба за единен фронт против фашизма и войната”, издадена през 1939 г.в Москва.)
Изпълнявайки решенията на 7-я Конгрес, комунистите активизират борбата за сплотяване на всички демократични сили в световен мащаб. В периода 1935-1939 г. Изпълкомът на КИ предлага 10 пъти на ръководителите на Социалистическия работнически интернационал конкретна платформа за обединение на усилията на комунистическото и социалдемократическото движение в борбата против фашизма. Но тези предложения не намират нужното внимание от десните вождове на социалдемокрацията, в резултат на което международната работническа класа остава разединена в условията на настъплението на фашизма и нарастване опасността от нова световна война.
В периода на 2-та св. война разнообразието от ситуации в отделните страни и райони на света, породени от характера и особеностите на тази война, променят положението на КИ като единен център на цялото комунистическо движение. Поради това ръководството на световното комунистическо движение от единен център става не само невъзможно но и нецелесъобразно. Затова и заради редица други причини през май 1943 г. Президиумът на ИККИ приема решение за разпускане на КИ, одобрено от всички негови секции.
Великата историческа заслуга на КИ се състои преди всичко в това, че той защити учението на марксизма-ленинизма от опошляване и извращение от страна на опортюнистите, осъществи съединението на марксизма-ленинизма с работническото движение в международен мащаб, разви марксистко-ленинската теория, стратегия и тактика в условията на първия етап от общата криза на капитализма и строителството на социализма в СССР, съдейства за сплотяването на работниците и пролетарските партии в много страни, помогна им да мобилизират трудещите се маси в защита на своите икономически и политически интереси, в борбата против фашизма и империалистическите войни, укрепи интернационалното единство на работническата класа, бореше се за развитието и победата на национално-освободителните движения, изигра важна роля в подготовката на историческите революционни преобразования, осъществени по времето и след края на втората световна война.
Коминтернът издигна високо знамето на интернационализма и способства за разпространение на неговите идеи по цял свят. Необходимостта от защита, развитие и укрепване на принципите на пролетарския интернационализъм остават първостепенна задача на комунистическото движение. Особена важност тази задача придобива днес, когато на хоризонта отново се задават кафяво-черните облаци на фашизма и отново на дневен ред излиза въпросът за единните антиимпериалистически и антифашистки фронтове.
следва
Вл. Цеков
