ИВАН ТАЛЯРОНОК
Много хора виждат катастрофа в слабата рубла, с девалвацията се свързва близкият крах на руската икономика. Но истинска вреда за развитието на страната нанесе не отслабването, а извънредно завишеният курс на рублата. Благодарение на това изкуствено завишаване в Русия се създаде паразитната компрадорска класа, спъваща и подриваща отечественото производство.
Днес пред очите ни загива не рублата и не цялата руска икономика – загива само нейния компрадорски сектор. Нейните апологети бързат да сеят паника, с надеждата да си запазят богатата ясла. Външните трусове ще ни дадат шанс да се освободим от компрадорския, колониален модел и да преминем към икономиката на националното развитие.
ПЪРВА ЧАСТ. ВЪЗХОД
Почти всеки начален руски капитал е минал през митницата. По-точно през дупките в желязната завеса. Благодарение на голямата разлика в цените „там” и „тук”.
Всичко започна още от прословутата черна борса. Спомняте ли си как се оценяваха джинсите в СССР, обикновеното облекло на европейските хамали и на дрипавите-хипита, които нямаха никаква особена стойност в западния свят? Клошарите, в парижкото метро просеха милостиня, облечени в джинсови костюми, което изненадваше съветските туристи. Няма нищо чудно – „там” джинсите струваха петнадесет-двадесет долара, малко повече от официалния курс на нашия червонец. Затова пък късметлиите, които можеха да купят „там” джинси за десетки рубли, „тук” можеха да ги продадат за стотици. Рентабилността е хиляда процента! – даже наркотърговците можеха да завидят на такива печалбари.
И до днес се чудя, защо Политбюро не пожела да купи от Европа сто милиона чифта евтини памучни панталони и да ги продаде легално, ощастливявайки всички съветски почитатели на модата и не внесе средства в държавния бюджет. Това щеше да бъде много по-полезен начин за пълнене на хазната, от колкото търговията с водката за пет рубли и тридесет копейки. Но нашите вождове смятаха, че за нашите девойки буржоазният памук не стои добре на комсомолските бедра! Макар, че може да се спори дали мотивите са били само идейни. Май е имало и други по-меркантилни (търгашески, спекулантски МА) мотиви. Възможно е още тогава да е имало хора от разлагащата се партийна върхушка, които са стояли на „върха” на този изгоден бизнес със свой дял в „дупките” на желязната завеса, в който на тънка струйка са се наливали печалбите от стоките на черноборсаджиите.
Много преди „перестройката” в страната започнаха да укрепват и да правят обороти слоят от хора, правещи стотици проценти печалби едва ли не от „въздуха”. И понеже никой не е отменил закона на Ломоносов за запазването на материята, то излиза, че тук става въпрос за кражба.
За да се изработят петнадесет долара за вносни джинси, през 1985 година на световния пазар е трябвало да се продаде два центнера (200 кг) нефт. Тези, които откриваха находищата, които правеха сондажите, които работеха в НИИ – всички тези хора за два центнера добит нефт получаваха заплата еквивалентна на един памучен панталон. Но, благодарение на желязната завеса и дупките в нея, както и на тези, които се възползваха от тях, на сондьорите, геолозите и инженерите им се наложи да плащат за един чифт памучни панталони десет пъти в повече. Като сметнем, се получава, че черноборсаджията е прибирал в тайните си джобове девет десети от заплатите им.
Виновни за това, разбира се, не са само черноборсаджиите, но и тези чичовци във властта, които не дообмисляха или не желаеха да заменят „пиянския бюджет” с „модерния бюджет”. Късно е да се търсят виновни. Констатираме само сухия икономически факт: че, върху тялото на страната още тогава започна да расте паразитния тумор.
С настъпването на перестройката побързаха да легализират „дупката” в желязната завеса. Тайните куфари с джинси бяха заменени с официални квоти за внос. Този, който получаваше разрешение да купува „там” първите персонални компютри, можеше да ги реализира „тук” пет или десет пъти по-скъпо. Това не беше бизнес, а истинска прахосмукачка за добиване на златен прах от въздуха! С такива прахосмукачки от такъв тип се облагодетелствуваха, израсналите под крилото на комсомолските елити, центровете на ТНТМ – които получаваха вносните си квоти с връзки. Разбира се, в един такъв център започна главозамайващата си делова кариера опозореният днес Михаил Ходорковски. Именно използвайки „дупката” в желязната завеса започнаха да заякват мускулите на цяла каста начинаещи капиталисти.
Обръщам внимание: всички тези процъфтяващи персонажи, от черноборсаджиите, търгуващи нелегално с джинси, до Ходорковски, внасящ цели партиди съвременна електронна техника, забогатяха благодарение на изкуственото понижаване курса на долара. Разбира се, за да се сдобият със стока от чужбина и след това да получат баснословни печалби, на тях им бяха необходими долари по официална съветска цена: 69 (по- късно 90) копейки за долар. Те купуваха и валута от черния пазар, където за „зелен” даваха от начало три, след това четири, а след това още по скъпо „дървени” рубли,за международният бизнес не се очертаваше облачна перспектива. Тогава за получаването на едни джинси трябваше да се обменят не десет-петнадесет, а шестдесет – осемдесет рубли с печалба много стотици процента.
Още преди в съветската икономика се появи закономерността: държавата изкуствено да понижава курса на долара спрямо рублата. Но това се осигуряваше с усилията на цялата държавна машина, с труда на целия народ,от това се облагодетелствуваха един тесен кръг от хора, които имаха достъп до „дупката” в желязната завеса.
Отдавна няма СССР, няма никаква желязна завеса, няма търговия на валута на черно, в двора ни е глобалния пазар, стоките и капиталите се движат свободно през границите и като, че ли подобни механизми трябва да са забравени. Но не и след реформите спекулирането с изкуствено понижения курс на долара си остана основен начин за получаване на леки печалби. Какво да правим, такъв е генезисът на руския капитализъм! Кастата, която се научи да прави пари от прословутата „дырку” (дупка), заема всички ключови позиции на руския пазар.
ВТОРА ЧАСТ. ЗЕНИТ (ВРЪХНА ТОЧКА)
Шокът от първите месеци на гайдаровските реформи ще се запомни за цял живот. Цените излетяха не просто в пъти – а в десетки пъти. Саламът, който още през август на 91-ва струваше десетки рубли, през февруари на 92-ра се продаваше за стотици. Стремглавото поевтиняване на рублата по всички икономически закони, трябваше да доведе до поевтиняването и́ спрямо долара. Но това не се случи. Въпреки очакванията, рублата започна да се стабилизира. Това беше основният аргумент на „харвардските момчета”, с помощта на който народът беше убеждаван в правотата на Гайдар. Вестник „Комерсант” с упоение цитираше ура-патриотичната фраза от романа на фантаста Аксёнов „Остров Крым”: „Когато доларът затрепери, руската рубла се изправя като щик!”.
Да, степента на идеологическата предубеденост на новите кормчии нарасна безкрайно. Къде могат да се мерят с тях предтечите им от Политбюро, които с извънредна загриженост защитаваха честта на комсомолските бедра. Икономиката се свличаше в пропастта, производството падна с една трета само за година, закриваха се заводи, хората не получаваха заплати, цели градове бяха обречени на глад, смъртността за пръв път изпревари раждаемостта – всичко това за тях се оказа, че е дреболия. Главното за тях беше повишаването курса на рублата спрямо долара!
Е, да се ругае правителството на Гайдар не е трудно. Далеч по-важно е да се разбере: как можаха в условията на бясна инфлация да вдигнат курса на рублата? И най-важното: защо го направиха?
Отговорът лежи на повърхността. Съгласно мерките на пазарната реформа (а на практика – раздробяването на части на великата държава) Западът много щедро кредитираше руските си подлизурковци. Кредитираше, естествено, в долари. А получавайки тази щедра помощ, майсторите на „шоковата терапия” не сметнаха за много полезно използването и́, като валутна интервенция. Цялата огромна доларова маса беше хвърлена на вътрешния валутен пазар, подбивайки по този начин курса на „зеления” в нашата страна.
Разбирате ли тяхната логика? Те поеха задължението да върнат внушителните доларови кредити с обещаните проценти буквално след няколко години. Но те не вложиха кредитните пари в изграждането на нови заводи, рудници, електростанции, за да създадат нови ценности и да заработят пари за връщане на дълговете си. Те просто продадоха получените евтини кредити, размениха силната чужда валута в линеещата след реформите рубла, на още по-ниски цени.
Представяте ли си, днес по време на поевтиняване на националната валута, някой да вземе валутен кредит с определен процент, но вместо да го вложи в бизнес, спешно да купи рубли. Такива глупаци днес няма, понеже рублата се обезценява, ще кажете вие? Но тогава тя се обезценяваше десетки пъти по-бързо! От гледна точка на нормалния предприемач, който прави пари не от въздуха, а от инженерния гений и работническото майсторство, действията на гайдаровската команда биха изглеждали като на истински луди.
Те изглеждаха луди и от гледна точка на стопанското развитие. В края на краищата,с евтини долари изобретателните съотечественици могат да купят много чужди стоки от алкохол „Роял” до кълките Буш и да ги изпратят в страната. „Ние напоихме и нахранихме Русия” – се похвалиха новобогаташите. Но вносното благополучие се купуваше на много занижени цени, от изкуственото свиване на курса от валутните интервенции, от дъмпиговите цени на „Роял” и американските кълки, както и от другите стоки, които се конкурираха с руската водка и руските пилета. А цените на руските стоки растяха от галопиращата инфлация.
По такъв начин Гайдар и компания създадоха условия, при които отечествените предприятия бяха принудени да се разоряват и да отстъпват пазара на вносната продукция. И не защото произвеждаха по-скъпа или по-некачествена продукция, а защото, в резултат на целенасочено понижаване курса на долара бяха поставени в зависима, губеща позиция. Това е все едно, да се пуснат на полето два спортни отбора, когато на единия се дава допинг, а на другия – сънотворно. Не трябва да ходите на гадателка, за да предскажете резултата от такъв мач. „Харвадските момчета” просто ограбиха икономиката на страната, превръщайки Русия в чисто поле за експанзията на вносните стоки. Скъпата рубла се превърна в икономически убиец.
Какво мотивираше създателите на фалшивата скъпа рубла? Разбира се, те имаха свои идейни мотиви. Например, неизлечимата русофобия, сляпото убеждение, че всяка вносна стока е по-хубава от руската.Нека умрат тези загиващи кокошки и да се закрият тези неефективни заводи – ние ще докараме на гражданите истински неща.
Но, освен идейните мотиви, тях ги движеше най-важния – користния. Понеже връщането на огромните доларови кредити от реформаторските групировки, не трябваше да става от техния джоб, а от хазната и не днес – а в другиден. А днес ги занимава въпроса: как по-добре да натъпчат джобовете си. При това черноборсаджиите не знаят по-успешен начин да се правят пари, освен описаното вече. Внасяйки в Русия стоки по умишлено занижени от курса цени и намазвайки от разликата на официалния икономически обоснован курс! Познат път – най краткия. По пътя на масовата продажба на взетата на заем валута подбиват вътрешния курс на долара, а чрез подбиването на курса – отново се създава тази същата, обичайна за тях разлика в цените между „там” и „тук”. Само, че по-рано разликата се подкрепяше от „желязната завеса”, от митниците и дрънкането на щикове, а сега – от дъжда на книжни валутни интервенции.
Наистина, при Гайдар се възползваха от „дупката в завесата”не само отделни нарушители на социалистическата законност и не само щастливците, получили квоти от косматите ръце, но и от всички вносители. Междувременно в реалния сектор нещата се развиваха зле. В края на краищата, както и преди, печалбата беше за тези,който внасяха стоки „от там”, компенсирайки загубите от тези, които се опитваха да правят стоки „тук”.
Така в Русия дойде на власт компрадорското лоби, паразитиращо върху икономиката на страната и което отслабваше нейния реален сектор. Компрадорското – от латинската дума „comrare”, което означава „купувам”. Компрадори наричат тези капиталисти, които печелят не от производството на отечествени, а от препродажбата на чужди стоки.
Деветдесетте години минаха под знака на компрадорската схема: кредит на Запад – продажба на доларовата маса на вътрешния валутен пазар – изкуствено понижаване курса на долара – внасяне на изкуствено поевтинели вносни стоки – задушаване на отечествените производители. Външният дълг нараства, като снежна лавина, а родното производство се свива, като шагренова кожа. За да се задържи стабилен ниския курс на долара на фона на високата инфлация, са необходими все повече и повече финансови ресурси. Но кредитирането от Запада не може да бъде безкрайно – дойде време да се връща заетото.
Дефолтът през 98-ма беше неизбежен при такава ситуация. Милиони съграждани преживяха шок. Тогава също започнаха да търсят враговете в лицето на тайнствените спекуланти: като, „интригите на Сорос” или „заговорът на братята Йорданови които на валутния пазар сринаха рублата”! Но за да открият невидимия враг, трябваше просто да погледнат в огледалото: крахът на рублата се приближаваше от всеки руснак, който строеше благополучието си върху понижения курс, който вместо да произведе свои стоки продаваше чужди. Водачи на тази гигантска компрадорска армия, водеща страната в задънена улица, бяха, разбира се, либералните икономисти в правителството.
Какво стана след колапса през 98-ма? Курсът на долара нарасна четири пъти за кратко време, от 6 на 24 рубли. Вносните стоки не поскъпнаха толкова. Милиони доставчици на вносни стоки се разориха – техния бизнес стана не изгоден. За сметка на това пък делът на руската икономика започна да нараства. На мястото на вносната, своето място започна да заема родната продукция. След очистителния дефолт и болезнените операции, които срязаха гнойния цирей, страната започна да се изправя на крака.
Но компрадорското лоби не изчезна. То остана с убеждението за правотата си – понеже предишният курс, загробващ страната,им донесе фантастични доходи! Непосредствено преди кризата компрадорите намираха аргументи, за налагане на позицията си върху правителството на РФ.
ТРЕТА ЧАСТ. ЗАЛЕЗ
От разпространеното от либералните СМИ е прието да се смята, че щом икономическият ръст е нулев, ние изобщо сме длъжни да имаме успешна конюнктура на цените на нефта. Това не е вярно. Господата компрадори искат да замажат икономическите си престъпления с нефтените разливи, които се случиха през 90-те и станали прекалено видими в края на десетилетието.
На практика реалния бум на пазара на „черното злато” започна едва през 2004 година, а през периода 1999 – 2003 години цените на въглеводородите с поправката от инфлацията, все още не излизаше от диапазона на пропадналите деветдесетте години. В същото време растежа на отечественото производство намаляваше, за да достигне през 1998 година историческия минимум! И това не се прекрати до световната икономическа през 2008 година.
Стартът на възраждането беше даден с отказването от изкуственото завишаване на рублата. Отказването стана по принуда, нещастието помогна. Но ако до дефолта повишеният курс на националната валута създаваше режим на привилегии за вносителите и задушаваше отечественото производство, то след това, след като рублата трябваше да бъде пусната на свободно плаване, руските стоки започнаха равностойно да се конкурират с чуждестранните.
Ярка илюстрация за промените ни дават вече споменатите пилета. Щом курса на рублата спрямо долара падна, производството на птиче месо в Русия достигна върха си. Само за около десетилетие птицепроизводителите увеличиха продукцията си пет пъти и буквално изхвърлиха от пазара злополучните „бутчета Буш”.
Нефтеният бум, като фактор на растежа, стана забележим още през 2004 година. Но гигантските доходи от скока на цените на нефта можаха да използват в непростимо малки мащаби. Историческият шанс беше пропуснат и засили позициите на либералните теоретици, свързани с компрадорския капитал.
Огромните валутни печалби от пазара на енергоносители можеше да се насочи за модернизирането на промишлеността, можеше да има втора индустриализация на страната. Можеха да се създадат производства за руски компютри, клетъчни телефони, нови лекарства, можеха да се усвоят водещите технологии в подводното сондиране и медицинската диагностика – с една дума, да преодолеем това, което ни прави критично зависими от Запада. Но участието на държавата за инвестиране в производството е табу за либералните догми. За това двата трилиона долара, които бяха придобити от щастливото стечение на нефтените обстоятелства, изцяло бяха изхарчени за други цели. Като: 1) създаване на валутен резерв (което имаше определен смисъл); 2)връщане към политиката на евтиния долар (което нямаше смисъл за никого, освен за компрадорското лоби).
През 2005 година доларът струваше 30 рубли. Вие сериозно ли смятате, че след поевтиняването на рублата всяка година, с темп на инфлация от 6-10%, той трябва да струва пак толкова? Допускате ли, че за времето, когато комата хляб поскъпна с 15 – 25 рубли, доларът може да остане непроменен? Разбира се, не! Но компрадорите, доминиращи в икономическия блок на правителството, настояха да се хвърлят все повече и повече маси нефтодолари на валутния пазар, за максимално задържане динамиката на курса. Логиката си остана предишната: колкото е по-скъпа рублата и евтин доларът, толкова по-леко ще се спекулира с вноса. А руското производство – да гори в сините пламъци!
Наистина, за разлика от Елцин, действията на който по принцип не блестяха с интелект, Путин проведе много по-забележителна политика. Той се стараеше да намери компромис между интересите на угнетената отечествена промишленост и апетитите на компрадорското лоби, което доминираше на всякъде. В резултат курсът на долара се понижи относително реално не в пъти, както през 90-те години, а само с проценти и десетки проценти – но това са проценти, отнети от реалния сектор в полза на вносителите. При това реалният сектор не замря, както през 90-те, а макар и трудно, но започна да расте.
Когато кризата през 2008 година удари цените на нефта и ЦБ (Централната банка МА), пестейки ресурси, престана да притиска валутния пазар, курсът на долара скочи от 23 на 36 рубли. Само след година промишлеността отбеляза растеж с около 10%. След това валутните интервенции на финансовия пазар отново започнаха да растат; курсът на долара, въпреки инфлацията, беше спрян на 31-33 и растежа на реалния сектор също застина, независимо от рекордните доходи от нефт. Наистина трябва да си европейчещ се професор, използващ компрадорски безвъзмездни средства, за да не забележиш тази връзка!
Пита се, за какво се хвърлиха стотици милиарда долара, за стабилизиране курса на рублата? Ако разкъсаме възела на всички тези празни приказки за привличането на чужди инвеститори (които цели 20 години не са чули за тези заклинания), за задържане на инфлацията (като едва ли не главна задача), ще си направим един обоснован и неопровержим отговор: поевтиняването на „зеления” се правеше изключително за обогатяване на компрадорите. Така се откри пътя на вноса за сметка блокирането на родното производство. Вместо да изграждат алтернативна енергетика от гледна точка на ръста, либералите продължаваха да поставят икономиката в абсолютна зависимост от вносните стоки, купени за нефтодолари.
Ниският курс беше необходим на тези, които искаха да харчат доходите си „там”. Защото, колкото е по-евтин доларът и еврото, толкова желанието им да почиват , да купуват жилища, да учат децата си, да инвестират и т.н.т. в чужбина е по-голямо. Тоест вместо приток се стимулираше изтичането на капитали, което осигуряваше безгрижно веселие на Лазурния бряг или на Антилите, за сметка на стагнацията в Ростов и Перм.
Тази хранилка сега е премахната. Днешният полет на долара, безусловно, ще удари лошо целият руски живот, силно свързан с вноса. Но силата на удара е насочен срещу паразитния компрадорски сектор. За това днешното заболяване може да се сравни с човека, на когото откриват нараснал цирей – сега боли, утре мястото ще оздравее. Може би това оздравяване може да не стане толкова скоро, както ни се иска, но друг път за оздравяване, освен ограничаване на зависимостта от внос, няма. Да бъде отказана Русия от „западния кран” е много по-важно от колкото от„нефтения”.
Трябва веднъж и завинаги да се изключи критерия на високия курс на рублата спрямо долара. Икономическият авторитет на страната се определя не от стойността на нейната валута, а от размера и динамиката на БВП. Мярката на нашите усилия трябва да стане развитието на националното производство. Шанс за такова развитие ни дава колапса на изкуственото завишаване курса на рублата, който води до крах на компрадорския сектор.
А кои сектори от руската икономика получават перспектива – заслужава отделен разговор.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. КРАХЪТ НА КОМПРАДОРСКИЯ СЕКТОР – ИМА ЛИ ЖИВОТ БЕЗ ТЯХ?
Когато се постави дилемата: руско или чуждо? – либералите веднага започват да твърдят, че продукцията от нашето производство е такъв боклук, че да се поддържа е срамно, затова пък да осигури достойно качество на живота може само и единствено вносът.
Няма да отхвърляме техните аргументи още на прага. Наистина, без внос не може да мине нито една икономика, още повече такава, която с милостта на компрадорите, загуби 20 години от развитието си.
Но нима всяка една наша продукция е такъв боклук, че не си струва да се прахосват държавни ресурси за нейното стабилизиране на пазара и е по-добре да бъде подменена с вносна? А е известно, че именно такава стратегия наложи компрадорското лоби в Русия. Правителствата хвърлиха в огъня стотици милиарда отначало кредитни, а след това нефтодолари под негов натиск.
Сега, когато тази теория се провали с трясък и вече няма ресурси за безкрайно поевтиняване на долара, нека се замислим: а може ли руската икономика да замени вносната? В крайна сметка, тази нейна част, която се осъществяваше с евтини долари? Способни ли сме ние изобщо да извършим двойна подмяна?
Да започнем със селското стопанство. Да признаем като аксиома, че зърното, зеленчуците, картофите, ябълките на руска земя са със същото качество, като на полските или американските. Дори ако отхвърлим плашилата на ГМО и другите ужаси на отвъд океанската химия, нашите зърнени култури и кореноплоди събират от слънчевите лъчи същите килокалории и синтезират същите вещества, както и чуждите растения. И от угоената свиня може да се прави шунка и от кравата се добива същото мляко.
Не оспорвам, че холандските измити моркови са по-удобни за готвене, отколкото мръсните подмосковни. Но се знае, че руските селски стопани не въвеждат масово производство на измити моркови защото чуждите се внасят по занижени цени (като поздрав от либералните компрадори, борци за достъпен курс на чужда валута!). За нас такава цена би направила измитите моркови нерентабилни. Трябваше да се вдигне курса на долара преди две години и родните измити зеленчуци щяха да заменят „чистите холандски”. Разбира се, в Зарайск тази технология вече е усвоена и при това не по-лошо отколкото в Утрехт.
И нашите изключителни сирена не се появиха през тези двадесет години, защото се внасяха по-евтини. И сметаната беше докарана от другия край на Земята, като например от Нова Зеландия, за да може да вземе ниша в руския пазар – само благодарение на занижения валутен курс.
В СМИ беше казано много за загиващото руско село. Където наши граждани изоставят полята, бракониерстват – всичко това е нагледна илюстрация към темата. Но къде е причината за тази трагедия? Минавайки от Първопрестолни в Сочи по магистралата „Дон” или на астрахански риболов по магистралата „Каспия”, не е трудно да се забележи границата между зоната на селското опустошение и зоната на процъфтяващия аграрен сектор. На юг от въображаемата линия Тула-Павелец всички полета са облагородени. Като, че ли там е друга държава?
Не, проблемът не е в управниците, а в баналната рентабилност. Черноземният хектар (10 000 м2 ) ще роди повече зърно с по-малки загуби. Колкото се отива по на Север, толкова лятото става по-кратко и по-бедна почвата, толкова себестойността се оскъпява. В не черноземните райони фермерът започва от равнище 7-10 хиляди рубли за един тон пшеница. Не е трудно да се пресметне, изгодно ли му е да отглежда тук пшеница при световни цени 230 долара за тон. При курс на рублата 33 за „зелен” се гарантира само „островното земеделие”, само оазиси от стопанства, които благодарение на селските си свръх усилия успяват да оцелеят. При курс 40 рубли границата бавно се придвижва към Москва, Рязан и Владимир, а при 55 трябва да се върне и във Вологда, където е била преди сто години. Тези сметки, разбира се, са правени по цени за 2014 година и в зависимост от инфлацията трябва да се преизчислява – но тенденцията е очевидна. Евтиният долар просто „защитава” руското Нечерноземие от селското стопанство, днешното земеделие там излиза много скъпо.
В чужбина търсенето на руски хляб достигна невиждано равнище след девалвацията, така че през пролетта може изгодно да се изорат и засеят 10-20 милиона хектара – дайте такъв изгоден кредит, който ще помогне на селото да се изправи. Това възнамеряват и да направят, трябва да се спаси селото! И аз мисля сега: ще отнемат ли тази възможност либералните догматици в правителството или няма да я отнемат? Ще бъдат ли принудени да вложат целеви средства за подема на изоставените земи от резервните фондове, или както преди ще получат финансова подкрепа от банкерите? Това е сериозен въпрос за другаря Путин…
Сега да се преместим от селото в града.
Руската лека промишленост изобщо беше ликвидирана в годините на реформи. Само се докоснеш до тази тема и веднага се натъкваш на скептичното: не си заслужава да говорим, за какво толкова има да се съжалява? Как може да се сравняват грозните конфекции с шедьоврите на „Армани” и „Долче Габана”? Извинете, но нима у нас пазара на дрехи се диктува от елитни марки? Нищо подобно, той беше зает от китайски и турски изделия, напълно съпоставими с продукцията на редица родни фабрики (в Псков, Калуга, Москва, Питер). Ако не беше натиска на курса, нашият шивашки бизнес можеше да увеличи обема си няколко пъти, заемайки мястото на китайците и турците – при това не само на нашия пазар, но и на пазара на съседите.
Какво да кажем за фармацевтиката? Тук просто десетки препарати са притиснати от вносни аналози. Като например, промедола който престана да се произвежда изобщо, русият фенобарбитал през деня с куршум не можеш да намериш. А по начало в състава на нашите и вносните медикаменти няма никакви разлики, проблемът е само в ценовото предимство на последните, създадено от двадесетгодишното изкуствено понижаване курса на долара.
Да, на Запад има съвременни медикаменти, изработката на които за сега за нашите фармацевти не е във възможностите. Но и тук, както при модните еталони от „Гучи” и „Армани”, трябва да се засили пътя на нашата фармацевтична индустрия. Ако реалният курс на долара разчисти пътя на пазара за масовото родно производство, навярно ще се появят и „топ” продукти.
Наистина, в другите отрасли на промишлеността ситуацията е същата. Има в какво да догонваме не само Запада, но и Изтока – но за догонващите е необходима подкрепа, а не допълнителни тежести на краката. Компрадорската политика на понижаване на валутния курс не позволи на руската промишленост да се конкурира с изкуственото поевтиняване на вноса и да се развива. Девалвацията премахна тази преграда.
При туристическия бизнес всичко е още по-очевидно. До не отдавна туристическият бизнес у нас наричаха не усвояването на родните плажове и ски трасета, а продажбата на екскурзии в Анталия и Куршавел. Това е също толкова нелепо, както да наричаш селскостопанското производство продажбата на отвъд океанските моркови и пакетирането на ядки от чужбина. И тук не можеш да упрекнеш руските туристи, отлитащи и отплаващи зад граница, в дефицит на патриотизъм. Какво да правят, когато почивката у нас им излиза по-скъпа, от колкото на десет хиляди версти?!
Причината за такова неравенство не е само в климатическите предимства, които получават целогодишните курорти, но и от изкуствените валутни предимства, които в продължение на много години изграждаха компрадорите. Сега, след девалвацията, туристическите потоци неизбежно ще се преориентират към Русия и утре ние ще имаме шанс да видим вместо челябински скиори в Куршавел, френски скиори в Урал.
Както виждаме, всеки отрасъл от реалния сектор при поскъпване на долара има шанс да тръгне на горе. Единственото условие е: за да нарасне обема, е необходимо много ново оборудване – а него неизбежно трябва да внесем. Машиностроенето е осакатено от компрадорската политика много по-силно от всякога, за това без внос на чужда техника не може да се мине. Това означава, че замяната на вносните стоки ще стане по-бавно, от колкото са изискванията на пазара. Но бавният ръст е все пак ръст, а не стагнация в условията на вносен дъмпинг.
Изпуснахме шансът за бърза централизирана модернизация в изобилните нефтени години – благодарим на господата либерали, които крещяха за модернизацията повече от всички! Това стана благодарение на тяхната икономическа теория за държавата, вместо да вложат печалбите от нефтения бум за втората индустриализация на Русия, пуснаха свърхпечалбите на валутния дъмпинг, за внос на чужди стоки, за вили и туризъм в чужбина.
Какво пък, сега ще ни се наложи да направим бавно това, което не ни позволиха да направим бързо. Бавно, но за себе си, а не за чуждоземния чичо.
А върху фалиралата компрадорска мечта, изградена върху евтиния долар и достъпната чужбина, ние няма да плачем.
RusVesna.su превод Милчо Александров
