РАЗДРОБЕНОСТТА Е СЛАБОСТ

  Преди 102 години, на 30 декември 1922 г., е провъзгласен Съюзът на съветските социалистически републики – първата социалистическа държава в света. За първи път в руската история равенството на гражданите, независимо от тяхната националност, беше юридически и реално закрепено. Новата държава се разглежда и като съюз на народи, които заедно изграждат общо бъдеще.

  Какво беше постигнато, докато всички нации бяха заедно? Царска Русия – второразрядна империалистическа, оказала се неконкурентоспособна в Първата световна война – се превърна в държава, която отблъсна атаката на висшите сили на световния фашизъм, най-тъмната реакция на буржоазния свят, и поведе борбата на потиснатите класи и нации на планетата за окончателно освобождение от капиталистическите окови. На мястото на аграрната империя, която все повече изоставаше от водещите буржоазни държави и едва изхранваше собственото си население, вече половин век по-късно строеше величествената сграда на нова социалистическа суперсила с развита наука и индустрия, а също и селско стопанство. В границите на социалистическия свят беше унищожено древното проклятие на човечеството – частната собственост върху средствата за производство. Предприятията, машините, железопътните линии, транспортът станаха обществена собственост, канибалската пазарна икономика беше заменена от планова, която не само осигури на страната бързо развитие, но и елиминира експлоатацията на човек от човека, този вечен източник на човешкото страдание. Социалистическият свят отвори пътя към космоса за човечеството. Културната революция превърна вчерашния неграмотен селянин в учен, инженер, художник, творец – или, във всеки случай, в просветен колхозник. Съветските хора започнаха да развиват и култивират замръзналата тундра, студената тайга, сухите степи и безплодните пустини. Обликът на градовете и селата се промени напълно, чието подобрение все още понякога учудва жителите на западния свят, свикнали с варварските стандарти на метрото в Ню Йорк или студените английски жилища.

  Възможно е да се изброят постиженията на Съветския съюз за дълго време, както по поетичен начин, така и с езика на числата. Но можем да говорим за тях с няколко фрази. Има една добре известна формула, която обобщава дейността на Сталин като лидер на СССР – „той пое страната с рало, но я остави с атомна бомба“. Следващите лидери не бяха толкова ясни, но за да подчертаем технологичното и социално развитие на страната от началото на петдесетте до края на осемдесетте години, е напълно възможно да кажем, че сме влезли в късната съветска ера с една атомна бомба и излязохме от нея с ядрен паритет, космическият кораб „Буран“ и общото благосъстояние на население от триста милиона.

  Но никакво велико строителство, още по-малко голяма борба, не може да върви гладко. Капиталистическият враг, който използва всички средства на идеологическата война, раздухвайки реалните недостатъци и несъществуващи пороци на съветското общество, успешно удари съзнанието на значителна част от ръководството на СССР и широките маси от съветските граждани и ги убеди на митичното превъзходство на техния начин на живот. Важна роля в тази война изигра подкопаването на съветската дружба между народите, която веднъж издържа изпитанието на Великата отечествена война и преди перестройката само от време на време беше помрачена от отделни инциденти. И така в главите ни масово протържествува буржоазният национализъм. Много съветски граждани си представяха, че в целия Съюз само тяхната република или народ правят нещо полезно, докато останалите висят като тежко бреме на трудолюбивите им рамене. Не без причина едно от най-ярките прояви на контрареволюционния процес в СССР беше поредицата от междуетнически конфликти от 1986-1991 г.

  Преди 33 години, на 25 декември 1991 г., Съветският съюз официално престана да съществува, след като беше раздробен на 15 буржоазни държави, в рамките на които веднага се образуваха няколко непризнати държави. Мечтата на буржоазните националисти от всички републики се сбъдна – те се отърваха от необходимостта да „хранят паразитите“. Какви големи постижения, засенчващи съветските, са постигнали всички те през изминалата трета от века?

  В икономическо отношение спечелиха само онези, които присвоиха националната съветска собственост и държавната власт. Тези четири десетилетия се наслаждават на вулгарния лукс на новобогаташите. Широките маси от бивши съветски граждани в най-добрия случай са смазани от тежък паричен натиск, в най-лошия – те са изпаднали в пълна бедност и в двата случая страдат от ерозията на социалната инфраструктура (училища, болници, детски заведения). Козметичните подобрения, като развитието на сектора на услугите и широкото разпространение на информационните технологии, нямат нищо общо с разрушаването на социализма и разрушаването на СССР и с не по-малък, а най-вероятно с по-голям успех биха имали по-добър живот ако преди тридесет години беше запазена  съветската система и държава. На национално ниво само някои бивши съветски републики могат да се похвалят с връщане на нивото от 1991 г. по определени икономически показатели или леко ги покачват. В повечето случаи тези стари показатели остават недостижима мечта. Разрушено е общото икономическо пространство, енергийната и транспортната системи. Но новосформираните постсъветски държави вече са включени в световната икономика като периферия и са силно зависими от вноса. Някога проспериращите съветски републики като Латвия, Молдова и Грузия сега са изоставени покрайнини на западния капиталистически свят. Характерно е, че културата на тези и други републики, която процъфтяваше в съветско време, беше напълно убита, въпреки че националистите по едно време се оплакваха от потискането на националните култури от страна на „имперска“ Москва. Днес само Русия е ограничена в способността си да реализира самостоятелно големи икономически проекти, и то с големи резерви. Мащабът на дейността на СССР, разбира се, е твърде голям за нея – и със следващите космически провали, възобновяването на дискусиите за изграждането на мижавите две-три метростанции извън столицата или ново изместване на времето на началото на масовото строителство на граждански самолети,  постоянно ни напомня за това.

  По отношение на междуетническите отношения след разпадането на СССР има само непрестанен кошмар. Само списъкът на преките въоръжени конфликти ще надхвърли далеч дузина случаи. Войната в Приднестровието и конфликтът в Гагаузия, войната в Донбас, осетино-ингушетският конфликт, двете чеченски войни, грузинско-осетинската и грузинско-абхазката война, гражданската война в самата Грузия, руско-грузинската война, трите армено -азербайджански войни за Карабах, гражданска война в Таджикистан, периодични киргизко-таджикски сблъсъци… Апотеозът на целия този позор досега е продължаващата вече три години война между Русия и Украйна, превърнала се в един от най-големите въоръжени конфликти на планетата след края на Втората световна война. Очевидно това не е границата, както е очевидно, че малко от изброените конфликти могат да се смятат за разрешени в дългосрочен план. Напротив, фашизирането на редица страни (поне за  балтийските републики и Украйна е сигурно) и по-нататъшното нагнетяване на етническа омраза сред народите на постсъветското пространство гарантира както продължаването на стари, така и възникването на нови конфликти.

  Противоречията на капиталистическата структура на обществото като цяло не могат да бъдат разрешени чрез безкрайни междуетнически сблъсъци и опити за междуетническо разграничение. От тях печелят само транснационалният капитал и играещата на негова страна етническа национална буржоазия, готова да се интегрира като междинно звено в световната империалистическа хранителна верига. Работническите класи не печелят нищо от разделението; но докато не разберат поне това, капитализмът и неговите господари ще продължат да решават проблемите си за сметка на трудещите се, като насаждат национална, расова и религиозна омраза помежду им. Разделеното постсъветско пространство ще продължи да страда, особено след като в момента то, заедно с Близкия изток, се превърна в основния регион на планетата, където ядрото на световния империализъм, водено от Съединените щати, се опитва да запази своят нестабилен контрол над нея чрез открити въоръжени средства.

  Комунистите ли са единствените, които предлагат реален изход от кървавата задънена улица на безкрайни и безплодни въоръжени конфликти и реална алтернатива на съществуващия обществен ред? Но ситуацията с комунистите като организирана сила е тъжна върху цялата територия на бившия СССР. Така големите и влиятелни национални комунистически партии през 90-те години постепенно се изпариха почти напълно. Къде е днес, да речем, Грузинската комунистическа партия, чиито членове не толкова отдавна възлизаха на десетки хиляди? И ако една партия формално остане доста голяма, тогава нейното реално влияние е близо до нулата, както например в Таджикистан – въпреки че по едно време именно таджикските комунисти спечелиха гражданската война. Още по-лошо въздейства на масите, антикомунистическата, националистическа, антируската пропаганда на властите в почти всички бивши съветски републики, с изключение на Беларус и Русия; а в някои бивши републики дейността на комунистите всъщност е забранена. В постсъветското пространство също има достатъчно „левичари“ с прозападни, антисъветски, еврокомунистически убеждения. Има и достатъчно „комунисти“, преминали от борбата за социализъм към пряка подкрепа на своите власти.

  Всичко това потапя не само постсъветското пространство, но и комунистическото движение в неговите граници в състояние на фрагментация. Уви, днес ние често не само не знаем нищо за това, което се случва отвъд международните граници, начертани след 1991 г., но и не се интересуваме от делата там. Междувременно това е нашата слабост. Разбира се, ние още не можем да възстановим нито социализма, нито единството на разбития Съветски съюз. Но положете усилия за подновяване на връзките, координиране на действията (особено по отношение на борбата срещу фашизма) и в дългосрочен план за организационното единство на постсъветските комунисти. Нашата сила е в интернационализма. До какво доведе разпокъсаността и изолацията на съветския народ и съветските комунисти? – В национално-буржоазни партии, вие току-що си спомнихте, докато четете тази статия.

Александър Хайфиш –  превод от сайта на РКРП – Милчо Александров