В ГАЛКО
РЕКТОР НА УНИВЕРСИТЕТА ЗА РАБОТНИЧЕСКИ КОРЕСПОНДЕНТИ НА ФОНДА НА РАБОТНИЧЕСКАТА АКАДЕМИЯ
На сайта на РКРП-КПСС беше публикувана статия от член на Идеологическата комисия на ЦК на РКРП, кандидатът на философските науки Р Осин, в която беше направен опит да се критикуват теоретичните позиции на Работническата партия на Русия . След известно време се появи статия от бившия секретар на ЦК на РКРП по идеология, а сега заместник-ръководител на Идеологическата комисия И Ферберов, атакуваща позицията на РПР относно мястото и ролята на работниците в партията. Предполагам, че не е случайно. Веднъж бяхме в една партия, но се разделихме поради сериозни различия, които трябва да се имат предвид.
За водещата роля на градските и като цяло на фабричните и промишлените работници.
Да започнем с организационните въпроси, тъй като идеологическите и теоретичните различия са концентрирани в тях като фокус. При създаването на устава на Руската комунистическа работническа партия (РКРП) беше наложена разпоредба за мнозинство на работниците в ръководните органи. В същото време в партията възникват и започват да се развиват противоречия, изразени в противоположни тенденции. Препъникамъкът е мястото и ролята на работниците в партията. Първата тенденция изразяваше задълбочаване на работническия характер на партията, което изискваше подходящи конкретни действия за укрепване на ролята на работниците в ръководството на партията. Втората, противоположна линия е отслабване на ролята на работниците в работническата партия, което се изразява в опити да се „отблъснат работниците от ръководни позиции и да им се остави само номинално лидерство“. Възникна конфликт между двете посоки, който беше разрешен от факта, че работната линия се оформи в нова партия, която днес се нарича Работническа партия на Русия (РПР). В РКРП останаха привърженици и представители на втората линия.
Работническата партия на Русия е единствената партия, в чийто устав водещата роля на работниците е последователно фиксирана и институционализирана. В комитетите на териториалните организации и ЦК на партията мнозинството са работници. Две трети от Организационното бюро на ЦК на Работническата партия на Русия са работници. Днес секретарите на териториалните организации са работници. Точка 15 от Устава на РПР гласи: „Решенията на ръководните органи се считат за приети, ако работниците съставляват мнозинството от гласувалите“ . Това осигурява не само формално, но и реално ръководство на работниците.
Има цяла пропаст между Устава на РПР и тези на партиите, които се наричат комунистически. Трябва да се помни, че формата е смислена, а съдържанието е проектирано. Зад всяка клауза от устава се крие обективно класово съдържание. И обратно, класовото съдържание намира израз в организационната структура на партията, в Устава. Партии, които признават диктатурата на пролетариата до пълната победа на комунизма, могат да се считат за комунистически. Комунистите знаят тази позиция. Но как да го приложим в днешната класова борба? Достатъчно ли е да се включи разпоредбата за диктатурата на пролетариата в програмата на партията?
Нека отново се обърнем към концепцията на Ленин за диктатурата на пролетариата, която е дадена в съчинението „Великата инициатива” и която често се използва в партийната литература: „Диктатурата на пролетариата, ако преведем това – е латински, научно, историко-философски израз на по-прост език, означава това: само определена класа, а именно градските, фабричните и промишлените работници изобщо, е в състояние да поведе цялата маса от работещи и експлоатирани хора в борбата за сваляне на игото на капитала, в хода на самото събаряне, в борбата за поддържане и укрепване на победата, по въпроса за изграждането на нова, социалистическа, обществена система, в цялата борба за пълно унищожение на класите”. Във връзка с разглеждания въпрос смисълът на ленинската концепция за диктатурата на пролетариата е ясен и недвусмислен. Необходимо е да се осигури водещата роля на градските и като цяло на фабричните и индустриалните работници на всички нива на класовата борба, включително в партията, партийната организационна структура отгоре до долу, като се започне от първичните партийни организации и завършва с партийния конгрес, който се осъществява в Работническата партия на Русия. Именно това законово изискване, заедно с принципната позиция на работниците – членове на партията, направи възможно укрепването на партията, своевременното и՛ освобождаване както от работници, които не признават ръководната роля, така и от други противници на комунистическата линия.
Някои бивши членове на РПР и, изглежда, много в РКРП сега са готови да отстъпят на работниците навсякъде, освен в ръководството на партията. В Устава на РКРП-КПСС се появи разпоредба, че представителството на работниците в изборните органи не трябва да бъде по-малко от дела им в партията (съответните партийни организации). Ако в една партия делът на работниците е например 5%, то в ЦК с 20 избрани членове са достатъчни само един работник и 19 неработещи и „всичко е наред”.
Възниква въпросът какво място трябва да заема, например, интелигенцията, защото тя е носител на знанието, а комунистическата партия е съчетание на работническото движение с научния социализъм. Комунистическата партия е авангардът на работническата класа; включва и интелектуалци, служители, заели позициите на работническата класа. Няма пречки най-добрите представители на интелигенцията да бъдат в ръководството на партията – необходимо е само работниците да гласуват за това. Но има фундаментална разлика, дали да се въведе научно съзнание в работническата класа, така че тя да осъзнае своите интереси и да организира борбата, или да се отблъснат работниците и да се говори от името на работниците.
Показателна е позицията на И Ферберов, той се опитва да направи красива физиономия при лоша игра. Струва си да го цитираме: „Комунистическите работници са били и остават на ръководни позиции в нашата партия, това не само е записано в изискванията на Устава, но се осъществява и на практика.” Искам да знам колко „е факт”, че работниците са в политическия съвет, ЦК и какъв е техният дял от общия брой на членовете на тези ръководни органи? Според сайта на РКРП-КПСС няма нито един (!) заводски работник от фабриката в политическия съвет; от шестте му членове има само един работник (електротехник на асансьор).
Осъзнавайки, че не може да спори с фактите, И Ферберов се обръща и прави опит да се измъкне, заявявайки: „Да, за нас е основна не само и не толкова формалната принадлежност към работническата професия, колкото класовата позиция, осъзнаването на необходимостта от борба за властта на работническата класа, за диктатурата на пролетариата. В същото време той се опитва да освети позицията си с уж ленински подход, въпреки че всъщност И Ферберов заменя концепцията за работника с принадлежността към работническата професия и изкоренява съдържанието на класовия подход, класовото съдържание на партията и решаващата роля на работниците. Има много работнически професии, но работникът не е професия, работникът е представител на работническата класа, чийто авангард формира комунистическата партия.
В заключение той весело съобщава: „Ние се придържахме към това и ще продължим да го правим“. Най-накрая се разкри. Хора като И Ферберов и неговите привърженици се придържаха и ще се борят почти до смърт, но няма да дадат истинското ръководство на работниците.
Диктатурата на пролетариата в днешна капиталистическа Русия минава както през ръководната роля на работниците в тяхната партия, така и през борбата на работническите профсъюзи, и през работата на Руския комитет на работниците. В работата на Руския работнически комитет с право на решаващ глас участват не само активни работници, но и тези, които представляват профсъюза, работническия комитет или най-малко 5 работници. Два пъти годишно работници-делегати (сред които повечето са членове на РПР, членове на РКРП и безпартийни членове) се събират в Нижни Новгород и обсъждат наболелите проблеми на развитието на работническото движение. И няма случай това да не се осъществи.
Работническата партия на Русия насърчава по всякакъв начин работата на Руския работнически комитет. РКРП не беше забелязан в системната организация на подобни събития. Прави впечатление, че наскоро в хода на вътрешнопартийната борба в РКРП стана публично достояние: „Повече от 9 години се говори за провеждане на Общоруския конгрес на работниците на борещите се предприятия. Накрая през януари 2020 г. секретариатът на ЦК решава конгресът да се проведе през октомври-ноември. Под натиска на ситуацията и под измислени предлози обаче конгресът беше отложен. Всъщност конгресът не се състоя”. Очевидно мнозина в РКРП смятат за напълно достатъчно да се провеждат събития под комунистическия флаг без работниците, но говорят от името на работниците. Налице е ясно отклонение от осигуряването на водещата роля на работническата класа.
ЗА СОЦИАЛИЗМА КАТО НИЗША ФАЗА НА КОМУНИЗМА
Социализмът, както знаете, е първата или най-ниската фаза на комунизма. Системата от противоречия в развитието на социализма е разкрита от М В Попов в книгата: „Планово разрешаване на противоречията в развитието на социализма като първа фаза на комунизма“. Р Осин прави дежурни комплименти към изследванията на М В Попов, но, както се казва, би било по-добре да не го направи. В кратката уводна част на статията му, посветена на този въпрос, има толкова много противоречиви твърдения, че човек само може да се учудва.
Например, той правилно пише за „социализма като незавършен комунизъм”, „долната фаза на комунистическата формация”, но след това изведнъж заявява за „социализма като вече ставащ комунизъм”. Това е грешка. Установяването на комунизма става през преходния период от капитализъм към комунизъм, тогава имаме комунизъм, който се превръща, който действа като налично битие, социализмът се развива на своя собствена комунистическа основа, прераства в пълен комунизъм.
Р Осин се позовава на „трайните“ признаци на социализма (тоест тези, които изразяват комунистическата същност на социализма) „разпределение по принципа“ от всекиго според възможностите, на всекиго според труда“. Ако той мисли така, значи това е сериозна грешка. Социализмът, подобно на комунизма, се характеризира с разпределение според нуждите. „Разпределението според труда” е „наследство” на социализма от предишната капиталистическа система; те са следи, отпечатъци на старото в новото. По-нататък в текста Р Осин изглежда казва друго. Ако се допускат резерви или невнимание, това е недопустимо за статия, която претендира да разглежда основните въпроси на марксизма-ленинизма.
Друг ключов въпрос, по който Р Осин започва твърдо, отбелязвайки „несъвместимостта на социализма със стоковото производство“ и завършва с опелото, заявявайки: „Социализмът може да бъде придружен в началния етап от такива наченки на преходния период като запазването на стоково производство в рамките на двете форми на социалистическа собственост върху средствата за производство”. Пред нас е опит да се извади на бял свят и да се възроди отдавна критикуваният възглед за предполагаемото съществуване на стоково производство при социализма с двете форми на обществена собственост. При социализма съществуват две форми на една обществена собственост, която се характеризира пряко с обществената собственост, производство – форма на производство, която е диаметрално противоположна на стоковата.
Твърдението на Р Осин не е просто грешка. Подобна теоретична позиция е една от вратичките, през които пазарниците прокарват ревизионистката идея за така нареченото обществено стоково производство. Позицията на пазарниците беше разумно критикувана от учени, които последователно защитаваха пряко обществения характер на социалистическото производство (Н А Моисеенко, В Я Елмеев, А И Кашченко, А М Еремин, М В Попов и др.). Този проблем беше повдигнат и разкрит сравнително наскоро от М В Попов и В А Тюлкин в статията „Ленинизъм и ревизионизъм в основните въпроси на теорията и практиката на социализма“.
ЗА ДИАЛЕКТИКАТА И ЕКЛЕКТИКАТА
Заключенията за контрареволюцията в СССР през 1961 г., която тогава започва преходния период от комунизъм към капитализъм, завършил в началото на 90-те години, се основават на фундаментални изследвания на системата от противоречия в развитието на социализма, положителни и отрицателни тенденции, произтичащи от противоречия, и резултат от борбата на тенденциите. Разглеждането на събитията от онези години в СССР през призмата на движението на противоречията дава възможност да се разбере веригата от действия на контрареволюцията.
В РПР се проведе дискусия по този въпрос, по време на която се изказаха много членове на партията, развивайки и изяснявайки основните положения и изводи. Статиите се публикуват в нашите интернет ресурси (например на уебсайта на Фондация Working Academy https://fra-mos.ru/).
По въпроса за контрареволюцията в СССР Р Осин е съгласен с позицията на И Герасимов, който беше изключен от редиците на РПР (теоретици на Комунистическата партия на Руската федерация, ОКП и комунистите от Русия като цяло се придържат към същата гледна точка). В позицията на опонентите веднага прави впечатление липсата на последователна логика на разсъжденията. Те се опитват да хванат един въпрос без връзка със системата от противоречия, хвърлят го наполовина и прескачат към друг въпрос. Този стил на разсъждение е типичен за еклектиците, които пренебрегват логическите връзки на категориите.
Ако разгледаме едно от противоречията – противоречието на безкласовата природа на социализма и разделянето на обществото на класи, което все още не е напълно преодоляно, то то се разрешава по линия на положителна тенденция чрез борбата на работническата класа под ръководството на комунистическата партия за приоритет на обществените интереси. Следователно един от основните въпроси за разбирането на контрареволюцията и реставрацията на капитализма в СССР е какво се случи с КПСС.
На XXII конгрес на КПСС през 1961 г. основните положения на партийната програма, които я характеризират като комунистическа, са подложени на радикална ревизия:
– разпоредбата за диктатурата на пролетариата беше отменена; вместо нея те въведоха разпоредбата за „държавата на целия народ“, която е само прикритие за диктатурата на буржоазията;
– ревизира позицията на КПСС като партия на работническата класа;
– целта на социалистическото производство – осигуряване на пълно благополучие и всестранно развитие на всички членове на обществото – беше преразгледана по такъв начин, че след това да може да влезе в програмата на всяка буржоазна партия;
– включва разпоредба за необходимостта от „пълно използване на стоково-паричните отношения“, тоест отношенията на стоковото производство – форма на производство, противоположна на пряко социалистическото обществено производство.
Радикална ревизия на комунистическите разпоредби на програмата означава, че партията става некомунистическа. Обратното на комунистическото е буржоазно. От това следва недвусмислен извод: КПСС се е изродила и се е превърнала в буржоазна партия.
Съвсем логично е заключението на М В Попов: „Решението, взето от XXII конгрес на КПСС през 1961 г. за отхвърляне на диктатурата на пролетариата в партийната програма, заедно с отказа да се счита управляващата в страната КПСС като партия на работническата класа, означаваше, че е настъпил политически катаклизъм, е настъпила контрареволюция и държавата в СССР се е превърнала от инструмент на работническата класа в своята противоположност – държавата на диктатурата на буржоазията“.
Противниците признават, че програмата на КПСС е ревизионистка, но изоставят тази правилна идея, не я развиват и не я довеждат до логичния и՛ край. И така, Герасимов продължава да повтаря: „Имаше диктатура на пролетариата, независимо какво пишеше в Програмата на КПСС“. Р Осин пита точно по същия начин: „Оказва се, че всички придобивки на революцията могат да бъдат зачеркнати чрез писане на ревизионистка партийна програма? Оказва се, че за да се извърши контрареволюционен преврат е достатъчен самото записване в програмата на отхвърлянето на диктатурата на пролетариата?. За тях партийната програма е празен лист хартия. Според тях след конгреса, който гласува за унищожаване на диктатурата на пролетариата, ревизионистката програма на КПСС беше поставена на рафта и те започнаха активно да изпълняват ленинската програма на партията, отменена от конгреса. Това е някаква детска наивност. По всичко личи, че Р Осин и Герасимов са напълно излезли от реалността и продължават да се реят в облаците. Всъщност програмата е основният документ, който ръководи партията в нейната дейност.
КПСС беше управляващата партия; тя стоеше начело на държавата, беше нейно ръководно ядро, ръководеше и осъществяваше чрез членовете си дейността на органите на държавната машина. Образно казано, партията беше ядрото, гръбнакът на държавната машина. Израждането на партията означаваше и политически сътресения. Според Р Осин се оказва, че КПСС с ревизионистката си програма е живяла сама, а държавата сама. Това е пълно откъсване от реалността.
Държавата на диктатурата на буржоазията е апарат за класова принуда в интерес на буржоазията. Възниква въпросът къде е буржоазията? Р Осин е в недоумение: „Оказва се, че публичната собственост у нас се премахва не с отнемането и՛ в частни ръце, а с просто „израждане на партията”. Отново Р Осин прескача логическите брънки от веригата от събития, за които вече беше писано в статията „За борбата на комунистическата и ревизионистката линия по въпроса за контрареволюцията в СССР“. Там по-специално беше отбелязано, че опонентите „се опитват да намерят през 1961 г. буржоазията, под която виждат изключително почтени хора във фракове, смокинги и пури. Обикалят с лупа, оглеждат се с микроскоп, но не могат да я намерят. Въпреки че Ф Енгелс идентифицира и предложи отговора на този въпрос. След политическите сътресения през 1961 г. диктатурата държава на буржоазията се превръща в тотална капиталистическа. Нашите критици, подобно на добре познатия герой от баснята на Крилов, „не забелязаха слона“.
Р Осин пише: „Собствеността върху средствата за производство продължавала да остава на работниците“. Човек не може да бъде толкова наивен, че да приема имената и външните форми за номинална стойност. Дегенерацията на партията, осъществяването на политически катаклизми, довели до промяна в същността на състоянието на диктатурата на пролетариата в нейната противоположност, са брънки в една верига. Тогава състоянието на диктатурата на буржоазията, като елемент на надстройката, зае напълно икономическата основа, започна да унищожава и унищожава обществената собственост, единен монопол (строго погледнато, може да се говори за единен монопол след политическите катаклизми), само в смисъл, че тоталният капиталист стана собственик на средствата за производство – държавата на диктатурата на буржоазията).
Така той се опитва да заяви: „Социалният характер на собствеността върху средствата за производство в СССР се изразяваше по-специално във функционирането на фондовете за обществено потребление“. Трябва да се припомни, че има нещо подобно на фондовете за обществено потребление при капитализма, само че те не реализират целта за осигуряване на пълното благополучие и свободно всестранно развитие на всички членове на обществото, а са средство в ръцете на буржоазната държава за изглаждане на класовите противоречия. В периода на преход от комунизъм към капитализъм започва процесът за разрушаване на системата на фондовете за обществено потребление (останките, следите от социализма в капитализма, включително фондовете за обществено потребление, сегашната руска буржоазия все още чисти), „пренасочване“ и „възстановяване“ на производството в съответствие с ревизионистката партийна програма.
Да вземем един от най-важните въпроси – съкращаването на работния ден. Поради инерцията в икономиката ръстът на производителността на труда продължи, макар и по-бавно. Така, според Централното статистическо бюро на СССР, само в 9-та, 10-та и 11-та петилетка ръстът на производителността на труда в промишлеността осигури спестяванията на 22 милиона души. Работниците обаче не постигнаха този ефект. Тези спестявания не отидоха за намаляване на работния ден на директните производители. Тя стигна до други. Например, лъвският дял отиде за увеличаване на броя на мениджърите. От 1965 г. в страната започва постоянен ръст на държавния административен апарат (до 1984 г. той се увеличава с 1 200 000 души).
Държавата на диктатурата на буржоазията започва да осъществява ревизионистката програма на КПСС, която има за цел унищожаването на социализма и възстановяването на капитализма. Засега с гръмки фанфари и клетви за вярност към ленинизма. Нека дадем прост пример: ако се обърнете на 180 градуса, тогава всяка стъпка, която се предполага, че е напред, всъщност ще бъде стъпка назад. Когато икономиката премина от пряката социална основа на потребителската стойност върху базата на стойността, реформата от 1965 г. отвори вратите за капиталистическата реставрация. Край на преходния период може да се нарече моментът, в който конкретни лица законово оформят своите претенции към части от бившата обществена собственост. Днес в Русия има обичаен, обикновен, познат капитализъм, в който има частен капиталистически сектор, дребностоков сектор и публичен сектор.
Осин и Герасимов продължават да декларират, че през всичките тези 30 години е имало диктатура на пролетариата. Обективният смисъл на една такава позиция е да замъгли, прикрие действията на държавата на диктатурата на буржоазията за унищожаване на социализма и да ги припише на диктатурата на пролетариата.
ЗА СТРАТЕГИЯТА И ТАКТИКАТА НА КЛАСОВАТА БОРБА
Връзката между икономическата и политическата борба на работническата класа е разкрита и разгледана подробно в трудовете на М В Попов и А С Казеннов. Нека се спрем на някои противоречиви аспекти на класовата борба на работническата класа, на връзката между икономическата и политическата борба.
Някои другари се отнасят към икономическата борба с презрение като към нещо второстепенно, недостойно за специално внимание или дори вредно. Според тях трябва незабавно да хванем бика за рогата и да се включим в политическа борба. Дайте им революция веднага. Зад външния блясък на подобни фрази не се крие нищо сериозно в подобна позиция. Те не разбират неразривната връзка между икономическата и политическата борба на пролетариата. Пътят към революцията и установяването на диктатурата на пролетариата минава през създаването на Съвети, все още в капиталистически условия, които се формират като органи на стачната борба. Организираните работници започват с издигане на икономически искания в предприятията, натрупани в проекта за колективен договор, и в хода на борбата в резултат на това създават Съвети, тоест решават политическия въпрос. Такава е житейската диалектика.
Тези, които устно искат политическа борба, но пренебрегват икономическата борба, всъщност свеждат политическата борба до протести, участие в митинги и буржоазни избори. Точно това прави комунистическата партия. Без да се работи за създаването на Съвети върху основата на икономическата борба, подобни опити означават едно – да бъдеш придатък на буржоазната политика и да стоиш зад буржоазията.
Този въпрос е свързан с друг, свързан с опита да се наложи идеята за „общоруска политическа стачка“ като някакъв основен, почти единствен начин за решаване на въпроса за поемането на властта. Болшевиките, които имаха зад гърба си „огромното мнозинство от пролетариата“, действаха различно. Получавайки решаващо предимство в столиците, в Петроградския и Московския съвет, с подкрепата на Петроградския гарнизон и войските на Северния фронт и Балтийския флот, те поемат властта, установяват диктатурата на пролетариата, формират съветското правителство, и се зае да изпълнява неотложните изисквания на трудещите се. След това започва процес, наречен в историята като „триумфално шествие на съветската власт“.
Стачките се организират не като „общи“, а във всяко конкретно предприятие, когато колективите са готови. В периода на подем, в пика на стачната борба, се създават Съвети. Трябва да започнем от това, трябва да разчитаме на това. На пръв поглед „общоруска“ или „обща“ политическа стачка звучи силно и звучно, но в действителност този лозунг отклонява от главния път. Цялата пара отива в свирката.
В заключение бих искал да отбележа, че си сътрудничим по въпроси, по които имаме единство. Основата на нашето сътрудничество е преди всичко в изискването, заложено в програмите – за диктатурата на пролетариата до пълен комунизъм, за Съветите, избрани на производствен принцип като организационна форма на диктатурата на пролетариата. Но имаме и спорни въпроси, те не могат да се премълчават, напротив, трябва да бъдат повдигнати, изострени, за да се стигне до истината.
РПР – ЕКАТЕРИНБУРГ превод Милчо Александров
