Напоследък все по-често гледаме и слушаме от средствата за масова информация най-различни политици, социолози, политолози, анализатори, журналисти а и обикновени граждани, които говорят, че повече така не може, че сме стигнали дъното, че трябват радикални промени, че трябва да се смени системата, че трябва нещо да се промени. И толкова. Никой не казва какви промени да се направят, коя система да се смени, с каква система да се смени и т.н и т.н. Ако някой не е разбрал – в момента ние живеем в капиталистическа икономическа система, характерна с нейната пазарна икономика. Другото характерно за тази система е двукласовото общество. Както и да наречем двете класи – богати и бедни, експлоататори и експлоатирани, буржоазия и пролетариат – в основата на всички стои експлоатацията от човек над човека. В 21-ви век всеки, който се чувства, че е от класата на бедните, на пролетариата, на експлоатираните, трябва сериозно да се замисли защо е позволил да е така и може ли нещо да се промени. Аз бих им отговорил – да, може и начинът е само един – изземване на властта в ръцете на народа и изграждане на безкласово социалистическо общество. Сигурен съм, че много ще кажат – този строй няма да се върне. Ако така разсъждавате, Вие сте се предали и обрекли предварително. Айнщайн е казал: „Има воля – има начин „.
Тези, които притежават властта и богатствата, са взаимно свързани и се стремят да ни насочат в желаната от тях посока. Вижте до какъв парадокс се стигна – работниците от транспортните фирми протестираха в Брюксел срещу плана „Макрон“ като по този начин защитаваха интересите на работодателите си. Ако бъдат приети тези промени, транспортните фирми щели да понесат загуби или да фалират. Та да се качат собствениците на фирми на камионите си и те да отидат да протестират. Това ми напомня за Стокхолмския синдром (жертвата застава на страната на похитителя си). Нека работниците сами си направят извода – чии интереси защитават – своите, или на работодателите си. Затова се обръщам към всеки един разумен и честен човек в България по следния начин: Събуди се. Днешното тълкуване на историята е лъжа. Религията днес е система за контрол. Парите са измама. Дългът е измислица, която ви разорява. Медиите са манипулация. Правителството е корпорация. ТИ СИ СТОКА. Добре дошъл в истинския свят. Кой е истинският свят, каква нова система трябва да изградим, по какъв начин да я изградим. Тази задача стои пред нас – комунистите от Българска комунистическа партия. Новата система, към която се стремим, е диктатура на пролетариата, социалистическо общество, планова икономика. В дългосрочен план ние имаме ясна и подробна програма, по която трябва да се работи. За по-голяма яснота ще си позволя да цитирам само малка част от заключението на нашата програма:
„Програмата предлага: организиране на общонародна борба срещу контрареволюцията; възстановяване на социалистическата власт; път за преминаване към строителството на социализма и за преодоляване на кризата; път за обновление и изграждане на социализма в по-съвършени форми и с по-дълбоко съдържание. Изпълнението на Програмата е възможно да бъде осъществено само от партия от ленинско-сталински тип, към какъвто се стреми БКП. Само тя ще съумее на базата на революционния марксизъм-ленинизъм да обедини усилията на работническата класа и на всички трудещи се и да ги поведе по предвидения в нея път.“
За да се осъществи на практика тази идея, трябва все повече хора, които споделят марксистко-ленинската идеология, да ни подкрепят. Това може да стане като се включите в редовете на БКП или дори само да разпространявате тази идеология сред по-младото поколение, сред ваши близки и познати, а също така да разпространявате нашия печатен орган – вестниците „Работническо дело“ и „Комунистическо дело“. Ако всеки един от нас успее да убеди поне един човек в тази идея, то той е допринесъл много за осъществяването на нашата кауза. Често си задаваме въпроса – къде останаха тези бивши партийни секретари по предприятия и учреждения, тези партийни функционери, инструктори, завършили разни партийни школи (у нас и в чужбина), тези които ни провеждаха партийна учебна година и ни учеха на марксизъм-ленинизъм? Тогава се биеха в гърдите, че са някакви партийни величия, много вярваха в идеите на тази партия, стояха в президиумите по събрания и конференции. Къде са те сега? На готова учредена партия, на готов изграден строй – говоря за периода преди 1988 г. – лесно беше да станеш партиен или комсомолски активист. А всички знаем каква е цената да се изгради този строй – живота на хиляди честни и предани комунисти. Много от бившите членове на бившата БКП държат в домовете си старите партийни билети и казват – „Аз съм комунист“. Аз не ги обвинявам в нищо, те продължават да споделят идеята на марксизъм-ленинизма, с носталгия си спомнят за онова време. Но аз искам да направя за тези хора едно уточнение – кой може в настоящия момент да се нарече комунист? Член 1т.1 от Устава на БКП гласи: „Член на партията може да бъде всеки български гражданин, който признава програмата на партията, работи в една от нейните организации, подчинява се на взетите решения, плаща членки внос и не членува в други политически партии“. Така че всеки, който желае, може да си възстанови членството в БКП и тогава да се нарече истински комунист.
Напоследък все по-често в средите на партиите, наричащи се комунистически (5-6 на брой в България) се говори за обединение. Това като че ли стана любима тема на голяма част от ръководствата, и от редовите членове на комунистическите партии. Колкото комунисти – толкова и идеи и варианти за обединение. То не беше чрез обединителни конгреси, чрез съпредседатели и други, и други варианти. Има една стара поговорка – „Двама войводи, но един да води“. Аз нямам намерение нито да коментирам, нито да анализирам изказванията и писанията на лидерите на другите ком.партии. Само ще спомена – няма случай в световната история – професор или доцент да са извършили революция. Ленин е казал: „Революция с бели ръкавици не се прави“, а аз ще перефразирам – революция с приказки не се прави. Според мен единственият начин, по който може да се изгради една силна и единна ком. партия в България е ВЛИВАНЕТО на всички комунисти в една партия. Пример за това дадоха комунистите от област Ст. Загора след като се вляха в редовете на БКП. До това свое решение другарите от Ст. Загора са стигнали след като са проучили нашата програма и след като са се убедили в принципността, праволинейността и последователността в работата на нашата партия. Искам да ги поздравя с включването им в нашите редове, а също така и с идеята и осъществяването на срещата на комунистите в Ст. Загора на 17.11.2018 г. Като член от ръководството на БКП искам да убедя всички настоящи и бъдещи членове на Българската Комунистическа Партия, че ние ще продължим безкомпромисно и твърдо да следваме линията, която сме начертали, ще продължим да търсим хората, споделящи нашата идея, да учредяваме партийни организации в цялата страна. Виждаме, че световният капитализъм, навлязъл вече в своята последна фаза – империализма – е в сериозна икономическа криза. Всички протести, които ежедневно се организират както в нашата страна, така и в различни точки на планетата, са израз на едно – бедни срещу богати. Но виждаме какво се получава, когато няма организираност, когато зад тях не стои партия с ясно изразена цел и позиция. А това за управляващите е добре дошло – всяко чудо за три дни. Затова нашата задача е да обединим това нарастващо народно недоволство, да успеем да го насочим в правилната посока, за да можем да постигнем така желания от много хора резултат – изграждане на един по-справедлив и спокоен свят, изграждане на социалистическо общество, изграждане на Народна Република България.
Върбан Върбанов
