Преди повече от шест години, на първи октомври 2008 година, когато до президентските избори оставаше само месец, в американското списание на левицата Nation се появи статия наречена „Кремълските връзки на МакКейн”.
Тази статия представляваше журналистическо разследване на връзките на един от най-богатите и влиятелни хора на Русия (мъж на внучката на Борис Елцин) Олег Дерипаска със сенатора и кандидат за президент, по това време, републиканецът Джон МакКейн.
Централно място в статията се отделя на срещата на Дерипаска и МакКейн, която се осъществява в крайбрежния черногорски град Котор на 30 август 2006 година. Предполага се, че МакКейн е отбелязал 70-та си годишнина на борда на луксозната яхта на Дерипаска Queen K, намираща се по това време на котва край брега на Котор.
Пътувайки до редица европейски страни в състава на делегация от шестима американски сенатори-републиканци, МакКейн посещава Чрерна гора за да подкрепи идеологическите си и политическите си съратници/васали, включително и председателя на местния парламент Ранко Кривокапич. Но, както се оказа, МакКейн е имал определении и други срещи.
Не са по-маловажни посочените факти в статията, засягащи все по-тесните бизнес- връзки между Дерипаска и Натаниел Ротшилд, единствения син и наследник на лорд Джейкоб Ротшилд, който (както писа New York Times през 2007 година) може да стане най-богатия Ротшилд от цялата история на рода.
В статията, между другото, се отбелязва, че благодарение на лобирането на американската фирма Diligence, занимаваща се с експертиза на проекти и частично принадлежаща на Ротшилд, Дерипаска е успял да получи важен кредит от Световната банка и от Европейската банка за реконструкция и развитие.
Както е известно, младият Ротшилд принадлежи към транснационалните неолиберали и много активно помагаше на Дерипаска да установи другарски отношения между влиятелните британски и американски политици. Той помогна също на МакКейн да събере средства за президентската му кампания през 2008 година.
През същата година тесните връзки на Дерипаска и Ротшилд послужиха като повод за голям скандал. Но този път мишена стана не американски, а европейски политик. Членът на британската Лейбаристка партия и еврокомисар за търговията Петер Менделсон се срещна с Ротшилд и Дерипаска на борда на вече посочената яхта, само че този път не в Черна гора, а в Гърция (на остров Корфу, където Ротшилд има имение). Предполага се, че на срещата са се обсъждали понижаването на тарифите при внос на стоки в ЕС, което би помогнало много на алуминиевия бизнес на Дерипаска.
Двете страни отрекоха този факт, но понеже британските консерватори продължиха да изразяват недоволство, Ротшилд написа открито писмо до пресата, в което се казва, представители на „правителството в сянка” на консерваторите не само, че са присъствали на тази среща, но и са се опитали да изпросят от Дерипаска пожертвования за тяхната Консервативна партия.
Съвсем очаквано, това само наля масло в огъня на взаимните обвинения. Освен това, стана ясно, до каква степен британските политици са зависими от големите бизнес-монополисти, осъществяващи влиянието си тайно. Изясни се, до каква степен западната демокрация (тоест властта на народа) е несбъдната мечта.
Във връзка с това и за други сделки на Менделсон с Дерипаска, през 2010 година британският таблоид Daily Mail нарече Ротшилд „кукловод”, за което милиардерът даде изданието на съд. През 2012 година Ротшилд загуби делото.
Дружбата на Дерипаска с Ротшилд е заздравена от техните съвместни инвестиции в Черна гора. С подкрепата на корумпирания министър-председател на Черна гора и лидер на местната мафия Мило Джуканович, Ротшилд получи гражданство на Черна гора, което му дава защита от възможно европейско или руско наказателно преследване.
Заговорници ли са?
През 2014 година геополитическата ситуация в Европа радикално се промени. На Русия бяха наложени тежки санкции, засили се натискът от страна на НАТО чрез различни разузнавателни и военни операции. Много експерти смятат, че на карта е заложена териториалната цялост на Русия и президентът Владимир Путин прави всичко възможно, да се справи с тези предизвикателства.
Но, без да наблюдава внимателно дейността на олигарсите от близкото си обкръжение, Путин едва ли ще може да се справи със ситуацията. И Дерипаска, ако се съобразим с неговите тесни връзки с Ротшилд и огромните печалби, които извличат благодарение на транснационалния неолиберален план, чийто представител е той, в критичен момент ще застане срещу Путин.
Преди няколко години Дерипаска призна в интервю пред BBC, че усеща натиск от разузнавателните агенции на САЩ, които се опитват да му наложат сътрудничество против руските интереси. Той се отказал и неговата американска виза била анулирана. Но сега, когато САЩ и Европа наричат Путин млад брат на Хитлер, Дерипаска може да получи много по-забележително предложение и да бъде мотивиран да промени позицията си. Възможно е дори да сменят президента на Русия. В края на краищата, той е член на семейството на Елцин.
В крайна сметка, ако руската икономика тръгне по пътя на управляемия пазар и изтласкване на вноса, което е необходимо условие за защита суверенитета на страната, такива личности, като Дерипаска, ще се превърнат в „анахронизъм”. Тяхното приказно богатство ще се възприема от обикновените хора в Русия като неприятен спомен от несправедливото минало, което искат да оставят назад и да вървят напред. Така позициите на Дерипаска могат да станат още по-колебливи, които ще се превърнат в убедителен стимул за подкрепа на неолибералния световен ред, който му позволи да стане милиардер. А Путин представлява сериозна заплаха за този световен ред.
До сега Путин не показа признаци на безпокойство, както и преди не вижда опастност. През ноември 2014 година, например, Дерипаска беше включен в състава на делегацията на руския бизнес на срещата на Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество в Пекин. Но докато Дерипаска редовно се среща с Ротшилд, ту в Швейцария, ту в Гърция, ту в Черна гора и къде ли не в Европа опастността само ще расте. Който е предупреден, той е и въоръжен.
ФИЛИП КОВАЧЕВИЧ-журналист, аналитик, професор-политолог, един от лидерите на Движение за неутралитет на Черна гора, автор на седем книги
превод Милчо Александров
