АЛЕКСЕЙ ЕЛЬЦОВ
Срещу Русия се използва нова стратегия на информационната война, като се правят необосновани обвинения,че тя иска да подкопае и без това трудната ситуация на Балканите, отклонявайки вниманието от Украйна въпреки желанието на Европа. С тази теза излизат Ангела Меркел, Държавният департамент на САЩ и водещите световни медии.Става въпрос за банално изнудване.
Председателят на българския „Център за либерални стратегии” Иван Кръстев публикува статия във влиятелното международно издание Financial Times, в която „предупреждава” западния свят за опастност от дестабилизиране на обстановката на Балканите. Той посочва и виновника. Този виновник, разбира се, е Русия. Според разсъжденията на Кръстев, Балканите могат да станат „арена за игрите” на Москва, понеже „пространството за маневриране” в СНГ е малко, а Европа трябва да се притисне. Значи тя ще бъде притискана чрез Балканите, този „заден двор”, тези „слабини на континента”.
„На Балканите ще последват масови фалити и народни вълнения, прозападните правителства ще се разклатят”.
„Контролираната криза на Балканите би дала на Русия козове за преговори, а за това, че тя е предизвикана от нея може да отрече” смята Кръстев.
Той предрича и няколко възможни сценария. Първият – прибиране на средствата на руските компании от местните банки. При този сценарий „ще станат масови фалити и ще възникнат народни вълнения, прозападните правителства ще се разклатят или ще паднат”.
Втори сценарий – подкрепа на стремежа на Република Сръбска към независимост от Босна, което ще заплаши последната с разпад и война. Подчертава се и връзката на балканските олигарси с Русия, понеже икономиката на региона е силно зависима от руския газ и нефт.
Причина да напише тази статия стана визитата на държавния секретар на САЩ Джон Кери. При това, трябва да се отбележи, че гостенинът частично повтори тезисите на Кръстев, който прекрасно илюстрира казаното от него. „Русия, както и преди, се опитва да се меси във вътрешната политика на трета страна, за да я контролира. Има доказателства за руска намеса в политиката на България чрез финансова и друга помощ” – цитира „Интерфакс” Кери. Никакви доказателства не представи за изясняване на истината, разбира се, те не са му и необходими за политическото противопоставяне.
В хода на работната среща държавния секретар представи начини за премахване на енергийната зависимост от руските енергоресурси. Сега тази зависимост е почти абсолютна, ако говорим за нефта, газа или атомната енергия. Ако другите страни от бившия соцлагер дори в съветско време успяха да намалят енергийното обвързване с Москва, то София не мислеше за това изобщо – онзи модел им се струваше вечен. Лидерът на местните десни – днешния премиер Бойко Борисов – реши радикално проблема. Отначало спря изграждането на проекта АЕС „Белене”, а след това се увлече в шантажирането на Русия за „Южен поток”.
Шантажирането, разбира се, не ставаше лично от него, а от другите двама играчи (ако така ви харесва) към които се ориентира Борисов – Вашингтон и Брюксел. Представителите на първия в България последователно и старателно лобираха София да се откаже от руските проекти. Представителите на втория смятаха, че реализирането на „Южен поток” е удобен лост за натиск върху Русия. В резултат Москва, както е известно, предпочете да изгради алтернативен газопровод през Турция, която се превръща в голям разпределителен център. За спирането на проекта „Белене” на българите ще им се наложи да изплащат компенсация на Москва. Такова развитие на събитията напълно устройва както Вашингтон, така и Москва, първата направи България абсолютно зависима и управляема, а втората излезе от проекта с минимални загуби (с перспектива да спечели). Само Брюксел и особено София загубиха. Енергийната зависимост от Турция за тях (а за българите – специално) ще е много по-горчива от руската. При това проруските настроения в България както и преди са много силни, и идването на власт на проруски партии е напълно възможно. Само реанимирането на проектите е вече невъзможно. Това не означава, че Вашингтон няма да предложи някаква алтернатива в полза на американските корпорации и няма да престане да лобира за изтласкването на Русия от българския пазар. Но процесът може и да се отложи, а загуби България и сега търпи.
Логиката на Кръстев е разбираема – Брюксел и Вашингтон, едва ли не, се уговарят да помогнат на Балканите (и преди всичко на България) с пари, плашейки, за по-голяма убедителност, със злата воля на Кремъл и общата слабост на региона. Възможно е тези уговаряния и заплахи да подействат. На пример, преди известно време Меркел вече заяви, че Русия „се опитва да постави в икономическа и политическа зависимост редица държави на Балканите”. Забележителните спекулации предизвикаха отказа на РФ да подкрепи продължаването на мисията на ЕС в Босна. Москва не гласува „против”, а се въздържа, като позволи всичко да остане така, както си беше, посочвайки неефективността на стария дейтънски модел, която отдавна никой не оспорва – нито в ЕС, нито от САЩ.
А какви са фактите? Не е сериозно е да се смята за заплаха изтичането на средства от руските компании на Балканите в контекста на „злата воля”. Владимир Путин обяви борба на офшоризацията на руската икономика още преди събитията в Украйна и острата фаза на геополитическо противопоставяне със Запада, това действително е слаба точка в руската държава. За съжаление нещата не са се променили кой знае колко, както ни се иска, но ако парите директно се върнат в Русия, като например от офшорките в Черна гора, тогава нещата придобиват друг характер. В края на краищата, това са наши пари, а заплахата и кризата в региона – не са наш проблем.
Изобщо „разпалването на пожар на Балканите” е лошо за Русия. Много по-лошо, отколкото за САЩ и ЕС. Списъкът е дълъг – подкрепа на крайните националисти (хървати и бошнаци) в периода на разпадането на Югославия, опита за „отделянето” на Черна гора от Сърбия чрез жестоки санкции, игнориране кризата в Албания, бомбардировките в Белград и накрая признаването не само на независимостта на Прищина но и нейния суверенитет над Ибраска и Колошин – гранична територия, населена изключително със сърби, не желаещи да живеят извън Сърбия. Това доведе до постоянни локални престрелки, които продължават и днес.
Русия се намесва на балканите в много по-малка степен, от колкото трябва и изобщо не помисля да използва такива средства към каквито прибягва Запада. В този смисъл можем да разгледаме всяка страна от региона по отделно. Гърция? Основната заплаха за нея е икономическата криза, притока на мигранти от Африка и увеличаване на ултра десните настроения. България? Също икономически проблеми и увеличаване на сметките (за което падна предишното правителство на Бойко Борисов). Москва предложи ясна практическа рецепта, но беше минирана от Вашингтон и Брюксел поради страх от засилване на руското влияние в региона. Турция? Политиката на президента Ердоган предизвиква тревога в европейците за връзката му с Русия. Москва и Анкара се сближиха на почвата на взаимните им интереси, но никой не може да диктува волята си на Ердоган, Москва има още по-малко възможности за това. Хърватия? Между Москва и Загреб съществуват нормални работни отношения без намеса във вътрешните работи една на друга. Наскоро тази балканска страна избра нов президент, който (очевидно) последователно ще се придържа към проамериканската и пробрюкселската линия. И ако тази политика доведе до дестабилизация, за това няма да е виновна Русия.
Отделените Сърбия и Босна. Сърбия, влизаща в търговския съюз заедно с Русия и ръководена от умерените националисти (и президента, и премиера са от тях), направи очевиден избор в полза на ЕС. Това е изборът на сърцето, а не на портфейла, продиктуван от географията. При това този избор не е само на политическия елит, но и на целия народ, а запазването на тесни връзки с Москва са или никакви или едното и другото. В Сърбия не е прието да се върви срещу народа, традициите са други и политическата култура също. В страната, където един премиер беше убит, а президента беше свален, опита да се оградиш от населението с охрана се приема болезнено. Затова, дори и да се стреми да се интегрира с ЕС, Белград последователно и успешно се съпротивлява на Брюксел отчасти подкрепящ антируските санкции. Но ако внезапно сърбите бъдат притиснати, дестабилизацията в републиката е възможна. Равнището на икономическите връзки между Русия и Сърбия не позволява да се въвеждат санкции без сериозни загуби и за измъчената сръбска икономика и хората просто ще излезнат на улицата. Това е когато, пак повтарям, изборът за ЕС е направен със сърцето, а не с портфейла. В Белград всеки казва, че Европа е участвала в бомбардировките над града, е санкционирала отделянето на Косово и си е затваряла очите за зверствата срещу сърбите от страна на шиптарите и хърватите, и за това няма никакво право да спори с Русия по този начин. За щастие, самата Европа разбира това и Белград, съдейки по всичко, е оставен на мира.
За Босна, можем да кажем, че подкрепата на сепаратизма изобщо не съответства на руските интереси. По простата причина, че неефективната изцяло дейтънска система предвижда влизането на Сараево в НАТО (в това беше смисъла за унищожаване на сръбската автономия – по политически или военен път ). Между РФ и Република Сръбска действително има определени връзки, което позволява на сърбите да живеят макар и не богато, но спокойно. Бошнаците и хърватите, които са ориентирани изцяло към ЕС, също живеят бедно, но неспокойно – не отдавнашните погроми в Сараево наистина са дестабилизиращ фактор, но те са типичен социален протест – социален протест в регион вързан към Европа. Наистина остава рискът от прекъсване на отношенията между РФ и Балканите по редица търговски връзки (което ще направи бедната страна още по-бедна. Но причината за това са опитите на Босна да реекспортира от Босна европейски продукти, вносът на които е забранен в РФ и е наказуем (до сега срещу Сараево не са въвеждани санкции). Ако обичат, нека живеем по правилата.
Като цяло на подобни обвинения, като тези на Кръстев, не си струва да се реагира, не само за това, че са не основателни, а защото са обикновен начин за изнудване на средства от основните играчи. Да, при икономиката „изнудвачите” са обективен проблем, но тези проблеми са характерни когато има вреда от борбата на Вашингтон и Брюксел и опитите им да изтласкат Москва от легалния бизнес на Балканите. И България се поддаде на техния натиск, преди да обвинява който и да е, най-напред тя трябва да се научи да не прехвърля вината от болната глава на здравата.
ПРЕВОД МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
