САЩ ПОДПИСАХА КАПИТУЛАЦИЯТА И ИСКАТ РАСПАДАНЕТО НА УКРАЙНА

ishtenko

РОСТИСЛАВ ИЩЕНКО

   2016 година ще бъде тежка, но победна за Русия в политико-дипломатическите сражения, във всяко от което тя не просто ще се приближава до неизбежната победа, но ще я правят все по-очевидна, смята Ростислав Ищенко, президент на Центъра за системен анализ и прогнози.

  За отстъплението на САЩ по различните фронтове аз вече писах, но напомням, че подновяването на реформите на МВФ и еднозначно изразеното публично искане от вице-президента на САЩ Джозеф Байдън към украинските власти „да изпълняват Минск” и да започнат федерализирането е критично важно отстъпление от тяхната политика през последните пет години.

  Разбира се именно този Байдън, в рамките на традиционната за САЩ политика за подкрепа на украинската унитарност, даде на киевския режим възможност за наказателни операции в Донбас, изразила се в продължителна кървава гражданска война, унищожаваща украинската икономика и държавност. След половин година същият този Байдън, в същата Рада, пред същите хора говори, че на регионите на Украйна (не само на Донбас) трябва да се даде значително по-голяма самостоятелност, от тази която искаше Донбас (за сега не на ДНР и ЛНР, а само на Донецка и Луганска области). Пита се: защо САЩ подкрепиха воюването на Украйна след като по средата прави равносметка, че трябва да отстъпи много повече пълномощия и на по-голям брой субекти, отколкото беше необходимо първоначално?

  САЩ признаха невъзможността да се решат случващите се кризи без преки преговори с Русия. Свърхдържавата, претендираща за ролята на единствен световен хегемон се съгласява да води преговори на равни начала и без предварителни условия с друга държава, автоматично признава за нейния статус на равна на нея свръхдържава

  Това е, което САЩ се опита да избегне, тъй като разпадането на Съветския съюз, който беше в основата на тяхната доктрина във външната политика и предотвратяването възникването на държава способна да предизвика Съединените щати ги превърна в хегемон. Но Русия я предизвика. САЩ се опита да потисне Русия, отхвърляйки нейните интереси. И в края на 2015 година бяха принудени да признаят неспособността си да осъществят реализирането на външнополитическата си доктрина с наличните инструментариум, сили и средства.

  Но фокусът е в това, че политиката на хегемона неспособен да осъществява контрол над света, води до бързо, почти моментално излизане от подчинение на васалите. Защо да изпълняват исканията на единния център на силата, ако сега центровете са два и може да се маневрира. Такава ситуация води към прибързано съкращаване на наличните ресурси.

  Хегемонът, е заложил на грубата сила, затова не може да отстъпи, след като не е способен да реши проблемите си със сила, той открива вратата за неконтролирани процеси, които лавинообразно водят до бързото сриване на хегемона. САЩ отстъпиха. Сега техните проблеми ще се умножат.

  Лавината също отначало изглежда безобидна и безопасна. Но времето в съвременния свят тече много по-бързо отколкото преди седемдесет години. Дали САЩ ще се решат на открит военен сблъсък, дали ще изберат тактиката на икономическото разрушаване на съвременния свят (по принципа „щом ние не можем – никой няма да получи”), или американският елит ще прояви здрав разум и ще удовлетвори ролята на един от многото центрове на силите (при това далеч не най-влиятелния) в съвременния свят?

  Но, че 2016 година ще бъде година на тежки, но победни за Русия политико-дипломатически сражения, всяко от което не просто ще приближава неизбежната победа, но ще я прави все по-очевидна, за това няма съмнение. При това, независимо от това, как ще се развиват събитията по фронтовете на глобалното противопоставяне, все в по-тежко състояние  ще се окажат разрушените и полуразрушените страни и народи като Либия, Сирия,Ирак, Украйна.

Tags: