САЩ – СРЕЩУ РУСИЯ И КИТАЙ

МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ

  За състоянието на икономиката, а от там за живота на населението и намеренията на властите, човек може да се ориентира от публикуваните данни за бюджета на дадена държава или от програмните и икономически документи, и предпочитания. Но, те се предшестват от политическата воля на определени икономическо-политически кръгове, които са на власт и от състоянието на борбата между основните класи в обществата.  Или казано по друг начин – от борбата на световните транснационални монополи, съсредоточени главно в САЩ, но и в Англия, Германия, Франция, Япония, с главните си оръжия ФРС, МВФ, СБР и нейните филиали, с арсенала на Пентагона и НАТО, със специалните служби за вътрешна сигурност и разузнаванията от тези страни, васалните им структури в ЕС и по света, за завладяване на нови пазари, зони за влияние, за суровини, и евтина работна ръка. Така се излиза от криза. Но, това не може да стане без да се засегнат интересите на собствените работници, селяни, интелигенция, другите световни политически и икономически гиганти като Русия и Китай. Така, че нещата не са нови и май, някой има желание да ги потрети. Освен тази борба си остава  основната борба и в крайна сметка, тя може да се окаже решаваща, а именно тази – между труда и капитала. Който не се съобразява с нея, особено сега, е обречен!

Но, да започнем по същество. Бюджетът на САЩ за 2018 година предвижда да извърши съкращения на досегашните средства, както следва:

1. с 3 пъти на социалните нужди;
2. с 21% на Департамента по селско стопанство;
3. с 21% на Департамента по труда;
4. с 18% на безплатните медицински услуги;
5. пълно прекратяване на евтиното жилищно строителство до 2020 година;
6. с 13% за Транспортния департамент;
7. с 4% за Департамента на съдебната система;
8. отмяна на проектите на НАСА ( това не важи за военните );
9. с 30% за Държавния департамент.

Нараства финансирането на:

1. Департамента за работа с ветераните с 5 милиарда $;
2. Департамента по вътрешни работи с 3 милиарда $;
3. Пентагона с 42 милиарда, на обща сума 639 милиарда $.

В бюджета на Русия се предвижда:

1. намаляне на дефицита до 0,9-0,8% от БВП;
2. мораториум върху Резервния фонд;
3. разходите ще се извършват по план (като например за космическата, военната и ядрената);
4. разходите за социална политика се увеличават с 4,86 трилиона рубли, които трябва да нараснат до 5,13 трилиона през 2020 година;
5. гъвкава данъчна политика ( например – намаляне на данъци при въвеждане на ново оборудване, освобождаване от данъци на ниско платени работници;

От Централното работно съвещание по въпросите на икономиката на КНР след 19 конгрес на КПК става ясно, че се предвижда:

1. Дългосрочно благоприятно развитие на китайската икономика. През изминалата петилетка тя премина от „стремително” към „качествено” развитие. За трите тримесечия на т.г. БВП нараства с 6,9%, девето тримесечие той се запазва от 6,7 до 6,9%. Икономическата структура постоянно се усъвършенства.
2. Запазват се дългосрочните тенденции за „постигане на прогрес и стабилност”.

2018 година се превръща в решаваща за пълното изграждане на средно заможно (богато) общество за осъществяване на  програмата през 13 –та петилетка.

3. Реформирането на Китай върви на широк фронт с голяма интензивност. През изминалата петилетка Китай проведе 360 важни програми с повече от 1 500 мерки в редица области.
4. Външната откритост за КНР се разширява.
5. Развива се производството и се укрепва реалния сектор в икономиката.
6. Осъществява се стратегията за ускоряване на цифровизацията на Китай.
7. Развитието на КНР е възможност за света.

Днес много страни са първи търговски партньори, големи инвеститори и главни износители на стоки от Китай. Повече от 100 страни и международни организации изразяват активната си подкрепа, повече от 40 държави и международни организации са подписали договори за сътрудничество с КНР, китайски предприятия са инвестирали повече от 500 милиарда $ в страните около „Пояс и път”. Едновременно с това, постоянните постижения на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Фонда на Копринения път, Новата банка за развитие на БРИКС демонстрират на света възможности за сътрудничество с Китай и постигане на взаимна изгода. Отминалият 19 конгрес на КПК прие, че: „ е необходимо да се създадат модернизирани сухопътни войски, военно- морски флот, военновъздушни сили, ракетни войски и войска за стратегическа подкрепа, да се изгради здрав и високоефективен орган за управление на обединените военни операции в зоната на бойното командване, да се построи съвременна бойна система с китайска специфика, всестранно да се стимулира модернизирането на националната отбрана и армията, народната армия на Китай да изгради въоръжени сили на най-добро световно ниво”. Не, че сега това го няма, но става въпрос за „най-добро световно ниво”.

Какво следва от всичко казано до тук?

Можем с увереност да определим бюджета на САЩ като мобилизационен. Върхушката, която ги управлява, търси изход от кризата чрез политиката на фашизма и войната. Те нямат друга възможност да оцелеят без да притежават повече от досегашните пазари, ресурси и територии, и се превръщат в заплаха за целия живот на планетата. Вижда се и кой ще плати цената на този шовинистичен бюджет. След като логиката му е прозрачна, едва ли някой ще се изненада, че под неговия нож попадат социалните плащания за т.н. „социален блок”. Това означава спирането на най-малко 50 национални екологични програми и 3 000 нови безработни. Намаляват се 4 пъти средствата за прогнози на времето, но става въпрос за активен на урагани, щормове, цунамита и други вредни за живеещите в този район природни бедствия. Кой ще понесе последствията от това, че няма кой да предупреждава? Ясно е кой – работническата класа и другите пролетарски слоеве.

Замразяват се програмите за изследователски работи в областта на промишленото използване на ядрената, водородната, слънчевата и термалната енергия. На традиционните енергийни корпорации не е необходима чиста и евтина енергия. Техния поглед е устремен за завладяване на нефтогазовите находища  в Близкия Изток.

Орязването на разходите на Департамента за селското стопанство означава, че ще се влоши качеството на водата, животът на дребните фермери ще е много труден, помощите за бедните и сираците ще се замразят и на много работници заети в селскостопанското производство живота ще се влоши чувствително, а някои от тях неизбежно ще останат без работа, от недохранване и болести ще бъдат засегнати около 28% от населението на САЩ.

Орязването с 21% на разходите на Департамента на труда ще засегне фатално безработните, но до сега те са около 32%, а се очакват нови. Това означава ново, силно настъпление на едрия капитал срещу живота и здравето на собствения си народ, като високата безработица ще им даде възможност да намалят до минимум работната заплата, друга част ще бъде принудена да се продава за пушечно месо на безразсъдните военни програми на Пентагона.

Определените съкращения на разходите за Департамента по здравеопазване означава, че цялото здравеопазване става платено, включително и спешната помощ. Това означава, че 60 000 медицински работници ще останат без работа и 100 милиона американци ще бъдат принудени да се лекуват сами. Това означава, че ще се увеличи броя на смъртните случаи, а промишленият пролетариат физически ще деградира.

Новият бюджет предвижда да продаде на частни лица образованието, а мизерните 500 милиона $ да отидат в частните лица.

Напълно се прекратява изграждането на евтини жилища за работниците и служителите. Което означава, че броят на бездомните ще се увеличи чувствително.

Съкращават се разходите от всякъде! В САЩ е на мода лозунга: Всичко за едрата буржоазия, всичко за Пентагона!

И това ако не е военен бюджет – здраве.

От бюджета на Русия се вижда, че нещата се движат от нищо към нещо, но в капиталистическа посока. Дефицитът се ограничава. Мораториумът върху Резервния фонд, означава, че се слага преграда за разхищаване на държавни средства, разбира се това не е случайно, защото много скоро те могат да потрябват и тяхната липса може да доведе до много лоши последствия за страната. Разходите за всички отрасли на промишлеността ще се извършват по план на правителството, но разбира се под опеката на Президента на РФ, който пък ще трябва да разшири възможностите си за информация и комуникация с районите. Повече от ясно е, че те ще бъдат съобразени с изискванията на международната обстановка. Разходите за социална политика до 2020 ще нараснат до 5,13 трилиона рубли за туширане на социалното напрежение в страната, което руската олигархия смята за ненужно. И правилно, тя ще си има достатъчно външни проблеми за да я притискат и отвътре. Казвам туширане, а не решаване на социалното напрежение – капиталистическия начин на производство не може да реши този проблем в обществото. Гъвкавата данъчна политика ще осигури модернизация на производствата и глътка въздух за ниско платените работници.

Китайската икономическа програма е достатъчно ясна. Тя е насочена в полза на китайския народ, който е поставен в центъра на държавата и който отново се превръща в собственик на основните средства за производство (с изключение на Сяоян и Аомен където пазарните отношения за сега остават да действат).

И така, какво можем да очакваме от всичко казано до тук?

Повече от ясно е, че транснационалните корпорации отново се готвят за война. Увереното поведение на Русия и обръщането на Китай по посока към социализма (което означава не само по-голямо количество, но и по-голямо качество  и с по-голяма рентабилност произведена продукция, а значи става въпрос за конкурентни и по-евтини стоки, и при това не за сметка на труда) – изобщо прави невъзможно оцеляването на тези корпорации в конкурентната борба на международния пазар.

Целта на международния корпоративен финансов капитал е ясна – унищожаване на Китай.

Но да предприемеш преки военни действия срещу такава мощна страна, при това във възход, като Китай, е равносилно на самоубийство. Тогава..?

Тогава, като първа стъпка отново те смятат, че трябва да ударят Русия. Там те още имат непокътната пета колона, при това с позиции в икономиката и в управлението на страната.

Колосалните средства за разработка на нови оръжия и за Пентагона не са в състояние по никакъв начин да изпълнят предназначението си. На ЕС и останалите членове на НАТО едва ли може да се разчита напълно. Там съществуват такива вътрешни подмолни течения, които не само могат да съсипят нечии амбиции, но и да отнесат всички тези империалистически структури в небитието. Тогава остава стария сценарий за превземане на омразната им Русия от вътре и нейната войска и оръжие да бъде насочено срещу Китай. Огромният размер на паричния поток за службите за сигурност навеждат на тази мисъл. В същото време за все повече  руски олигарси САЩ въвеждат забрана да ги посещават. Което означава, че те ще бъдат лишени от възможността да разполагат с колосалните си средства в американските банки. Това е явен натиск от щатска страна върху тях. До накрадените си парични средства ще бъдат допуснати само послушните. Те всички и без друго са подконтролни на специалните им служби, защото всички средства над 50-100 000$ подлежат на проверка и контрол от тях, а тук става въпрос за обща сума от близо 2,5 трилиона $. За осъществяването на този сценарий, за превземането на разложена Украйна бяха необходими 10 години. Не съм много сигурен, че той изобщо е осъществим в Русия. Защото руският народ, не е този от Галиция (района на Западна Украйна) и защото проблема на Путин не са олигарсите, а комунистите. А комунистите нямат намерение да се заиграват с империалистите. По-скоро е възможно те да подкрепят Путин и след това да го свалят, както това стана с Керенски навремето. Залагането на петоколонниците „демократи” е отчайваща стъпка, но тя е единствено възможна. Отчайваща – защото днес всеки в Русия може да ги посочи с пръст и най-важното – народът ги ненавижда. Едновременно с това САЩ ще се опитат да дестабилизират районите около Китай и Русия. Проблемите за руската администрация ще стават все по-големи с дестабилизирана Украйна, враждебното скандинавие, дебилните, но много алчни ръководства на Полша и Румъния, постоянно ще се провокира севернокорейския проблем, Сирия, сега и Израел. Но това им е малко, бюджетът подсказва, че ще бъдат насочени парични средства за дестабилизиране на Казахстан. Защо? Защото това е възлова страна от „Копринения път” по който ще се изнасят китайските стоки, ще се извършват главните икономически и политически връзки между Русия и Китай, и ще се саботира част от космическата програма на руското ръководство. Смята се, че тези мерки ще доведат до криза (икономическа и политическа) в руското общество и ще се даде възможност на подконтролните „либерали” да вземат властта и да изпълнят американските стратегически амбиции.

Има и едно друго обстоятелство, което трябва да стряска империалистите. Армията, силовите структури са верни преди всичко на народа. Синдромът „Сердюков” може да се смята преодолян и неговото вредно действие осъзнато. Така, че дори и да успеят с подкупите си, империалистите ще си имат работа с нещо, което не са си представяли и в най-лошите си сънища. И най-важното – те всички не могат да бъдат подкупени. А стигне ли се все пак до това, народът ще се въоръжи и заедно с неподкупната част от армията и силите за сигурност ще ги смачка, както през 1917 година. Не се съмнявам, че ще се намери кой да оглави този процес. Тук традициите, в това отношение, са много силни!

И все пак, това не са най-важните неблагоприятни фактори, които поражда този бюджет за щатското управление. Както споменах вече, той ще предизвика сериозни  раздвижвания и сътресения вътре в самите САЩ. До преди, американците можеха поетапно да решават проблемите, ту на работниците, ту на селяните, ту на интелигенцията и по този начин да  противопоставят една част от обществото на другите, и  да правят борбата им неуспешна. Сегашният бюджет обаче, не предвижда такова развитие на нещата. Настъплението на империалистите срещу народа на САЩ, води до обединяването му за борба срещу тях. От тук, въпросите са най-малко два: Каква борба може да води той в момента? И, има ли кой да го организира?

Двата въпроса са неразривно свързани. Досегашното състояние на нещата за американския народ, доведе до притъпяване и израждане на комунистическото и профсъюзното движение в САЩ. Така, че по всичко изглежда, че първите бунтове ще са стихийни. Но, не бива да се забравя, че фашизираната американска върхушка, ще изхвърли на улицата най-напред новите имигранти от Китай, Русия и Източна Европа, Латинска Америка, Африка. А между тях има изключително грамотни хора, на които ще им се наложи да изпитат върху гърба си „прелестите” на империализма. Тоест, много по-бързо от своите другари от страните, от които идват ще осъзнаят, че пътя за оцеляване е един – борба,  сериозна класова борба! Това ще принуди много от тях да се обърнат с лице към Световната федерация на профсъюзите, пък и аз не се съмнявам, че те наблюдават с внимание този процес. Но по традиция от техните среди се раждат мощни  марксистко-ленински комунистически партии, които покриват политическата част на борбата. Тоест, тогава вече ще говорим за организирана вътрешна борба срещу американските империалисти! Този процес вече е предизвикан от предвидения американски фашизоиден бюджет. От руските олигарси едва ли могат да очакват някаква помощ, те нямат никакъв интерес от такива харчове, които в даден момент ще се върнат като бумеранг за техните глави. Това е повече от ясно.

Но, дали Китай ще изпълни интернационалния си дълг..?  От отговора на този въпрос, до голяма степен зависи бъдещето на самия него.

Няма никакво съмнение, че Си Цзинпин е поставен при аналогични условия, както Йосиф Висарионович през 30-те години на миналия век. Само, че той за разлика от Сталин, вече реши до голяма степен въпроса с подмолната борба на империализма, успя да централизира управлението, да укрепи връзката между КПК, китайския народ и армията, изгради условията за успешна продоволствена политика в случай на необходимост, ВПК се развива с бързи темпове и е способен да снабди военните със съвременни средства за защита и атакуване на противника, изгради оазиси за развиване на свободна икономическа  дейност, съучредител е на ШОС, БРИКС, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Фонда на Копринения път, Новата банка за развитие на БРИКС, тоест международната изолация е преодоляна. На Сталин на времето му се наложи да разчита на собствените сили на съветските хора и международното комунистическо движение, до като на Си Цзинпин ще му е много по-лесно да интернационализира всеки един проблем със САЩ, а това означава, че на янките ще им се наложи да водят война на повече от един фронт, нещо което военната наука категорично не допуска.

Съвременните фашисти разчитат на обществени дегенерати от цял свят, които те финансират за тероризиране и дестабилизиране на определени от тях райони на света. Но руските военни им демонстрираха, че за тях не представлява никакъв проблем да се справят с тази паплач, където и когато си поискат. Събитията в Сирия бяха един слаб намек за възможностите им. Политиката за сплашване и изтощаване в която янките искат да въвлекат РФ, не се състоя – противоотровата е намерена и изпитана. Така, че на съвременния фашизъм възможностите не са чак толкова големи, като на Хитлер някога. И има вероятност да му бъде счупен врата „на сред път”.