Отминалата 2015 година ще запомним с ожесточеното противопоставяне на САЩ срещу други страни по света. Станаха много събития от световен мащаб, като, например въоръженото домогване на САЩ да свали законното правителство на Башар Асад, с помощта на ИДИЛ и да постави свои марионетки. Всичко това ни заставя да направим анализ на събитията и реално да погледнем върху нещата. При това трябва да помним, че сме в 21 век, живота следва своя път, и така както се развива светът, така се развива и съвременната буржоазия, особено в методиката и качеството на оглупяването на експлоатираните класи. При капитализма беше направено много, за да се отклонят пролетариите от диалектическия анализ на ставащото по нашата планета и в Русия, но същността на капитализма и неговия висш стадий на империализма не се промени – разделяй и владей, експлоатирай и трупай капитал, оглупявай ги и ги отклонявай от истината! Както пишеше В И Ленин: „Извън социализма няма спасение за човечеството от войни, от глад, от смъртта на милиони и милиарди хора”. Ние, младите болшевики, трябва да помним, че сме верни синове на трудовия народ и сме длъжни да отваряме очите на пролетариите за ставащото. Войните, които водят САЩ, и техните западни „партньори”, против неудобните правителства и свободолюбивите народи, са империалистически войни, агресивни, целящи увеличаването на капитала на нищожна част от обществото, така наречения – „управляващ елит”, жадуващ световно господство. Но наред с агресивните войни има и справедливи войни, национално-освободителни. Така, трудовият народ през годините на Отечествената война в 1812 година води освободителна война срещу нашествието на наполеоновските пълчища. По време на гражданската война през 1918-1920 работническата класа на Съветска Русия беше не само класова, но и освободителна против чуждите завоеватели. Втората световна война започна като освободителна война, справедлива от страна на народите, станали жертва на фашистката агресия. Влизането във войната на СССР усили освободителния характер на войната (Сталин). Или да вземем днешна Сирия. По начало тя води освободителна, национална война. Башар Асад заяви, че ако е нямало Русия, то Сирия вече нямаше да я има. Въпросът за войната, за характера на войната е сложен въпрос. Но ние винаги сме били на страната на работническата класа и нейното право да води най-свещената война – войната против експлоататорите за освобождението си от игото на капитала. Във всяка война трябва да се различават тези цели, които си поставят управляващите класи и тези цели, които си поставя трудовият народ. Управляващите класи на Русия преследват във външната политика своите тясно класови цели, да укрепят позициите си в света, като увеличат капиталите си. Трудовият народ на Русия си поставя благородната цел, укрепването на независимостта на родината, за подкрепа на тези народи, които не желаят да живеят под диктата на САЩ. За това ние подкрепяме въоръжената акция на военно-космическите сили на Русия за унищожаване на бандите на ИДИЛ в Сирия, като по този начин се пречи на тяхното проникване в нашата страна. През новата 2016 година нашата борба трябва да бъде упорита и политически грамотна. Основата за нашата победа е познаването на трудовете на класиците на марксизма-ленинизма, самостоятелното изучаване и осмисляне първоизточниците, както историческия и диалектическия материализъм! Но да се познава истината – това е само началото на борбата. Както каза генералисимус Суворов: „Теорията без практиката е мъртва, практика без теория е сляпа!” За да се борим за истината, ни е необходимо активно участие в борбата на пролетариата, да ходим на мероприятията, свързани с работническите протести, да бъдем активни участници в политическите митинги и мероприятия, където се осветлява борбата на пролетариата и неговото положение, непосредствено да общуваме с работническата класа, да и разясняваме нашата политика и програма на нашата партия на ВКПБ, да разясняваме, че единственият и изход от подчиненото положение – не са изборите за парламент и не са депутатите и чиновниците, те едва ли с нещо могат да помогнат. Единственият изход и спасение за пролетариата е свалянето на съществуващия капиталистически строй и изграждането на социалистическата държава – държавата на диктатурата на пролетариата! Драги наши читатели и другари, млади бойци на ВМГБ! Младежкото Бюро на ЦК на ВКПБ и редакцията на вестник „Революция” ви поздравява с новата 2016 година! Пожелаваме ви непоклатимо здраве и успехи в нашата борба за победата на социалистическата революция! През 2016 година ние ще отбележим 25- ия юбилей от създаването на Всесъюзната Комунистическа партия на Болшевиките. Нека бъдем достойни за званието болшевик, да бъдем верни помощници на нашата партия – ВКПБ! Тя стана велик организатор на комунистите дори и след смъртта на Илич.
Вече могат да се видят червени знамена, сложени от сплотените ръце на работниците на много места. Развя се и над Червения площад като страшно предупреждение. Това знаме, всеки път отново ви призовава като живия Ленин: – Пролетарии, строй се за последна схватка! Роби, разкършете гърбовете и колената си! Армията на пролетариата, ще бъде стройна! Да живее революцията, радостна и скорошна! Това е единствената велика война от всички, която е позната на историята. През 2015 година аз посетих люлката на Великата Октомврийска социалистическа революция, града-герой Ленинград. Получи се така, че след като завърших института напуснах този забележителен град, за да си почина и да поработя. Ще започна с обстановката. Пристигайки на Московската гара в Ленинград, семейството ми се отби в едно кафе, за да се подкрепим от пътуването, да пийнем чай и да се ориентираме в града, да разберем как да стигнем до хотела. Веднага в очите ни се набиха цените, чашката кафе струваше около 120 рубли, при това чашката е малка от 200 мили литра, а картата на Ленинград удря астрономическата сума от 350 рубли! При това тя не се отличава с нищо особено. След малък отдих в кафето, отидохме в близкото метро за да стигнем до необходимото място, и тук бях шокиран от цените, за едно пътуване с него струва 31 рубли, това е най-скъпия обществен транспорт в града, понеже цените за маршрутно такси или автобус струват от 25 до 27 рубли. Понеже бяхме трима метрото ни излезе 100 рубли, което не е малко ако го сравним с Куйбишевското – където цените са 23 рубли. След като пристигнахме, аз отидох на среща с приятели, а роднините ми останаха в хотела. След час позвъних на майка ми, решихме да минем покрай „Казанската църква”, по точно по крайбрежната Грибоедов, за да обядваме заедно. Всякаквите видове столови, кафета и ресторанти не се различаваха един от друг по високите си цени; разликата се състоеше от 100 до 200 рубли повече или по-малко, в зависимост от заведението. Понеже нашият хотел не предлагаше обед, наложи ни се да си купим храна от различни ресторанти. За тези, които искат да отидат в Ленинград и да се хранят в кафене, казвам: запасете се с пари, цените са твърде буржоазни за град с 5 милиона жители. След това решихме да си купим продукти от супермаркет и да си направим сандвичи, което щеше да ни излезе два,три пъти по-евтино. През втория ден отидохме на екскурзия и посетихме две места – „Спасител на кръвта” (Възкресение Христово) и „Петропавловската крепост”. Реших да не харча пари и да стигна пеша до „Спасителя”. Около храма имаше голям брой туристи от различни страни, най-много бяха посетителите от Китай, което е резултат от подобряване на отношенията на РФ и КНР, понеже аз не идвам в Ленинград за първи път, през 2008 година туристите от Китай бяха много по-малко. Непосредствено до входа в храма ме порази изложбата, посветена на „Великата Отечествена Война”, това е единственото място в храма, което не е реставрирано, то си остава нашарено от осколки. Входа струва 350 рубли. Екскурзоводите явно ги подготвят предварително, какво могат и какво не трябва да говорят. Те разясняват: „Колко беден и нещастен е бил Александър II” и „какви ужасни вари са болшевиките”. Всеки път, при всяка обстановка, около лобно място, се говорят хубави неща, за това колко хубаво е било преди болшевиките и колко лошо се е живяло при съветската власт. Интересно е да се отбележи, че екскурзоводът заостри вниманието ни върху възстановяването на двата входа в олтара. Той лесно отговаряше, че вратата е направена от сребро, злато, скъпоценни камъни, че струва 20 милиона рубли и какви негодници са болшевиките, които я свалили след революцията, колко хубаво е, че сега я реставрирали, но видимо или забравя или не иска да каже, че страната е била в разруха, народа е гладувал, и разбира се, болшевишките „негодници”, които свалили скъпоценната врата за 20 милиона са ги пренасочили за възстановяването на страната, за подобряване на живота. Такава е историята с различни скъпоценни камъни и икони и все същата изтрита плоча, но пак се мълчи, че тогава всички тези вещи били продадени, но средствата отивали за построяването на новото, и как мислите, къде са били по-полезни? Вратата която струва 20 милиона, пред която трябва да се молим, или все пак с тези пари да се построят училища, детски домове и помощи за гладните деца? В Петропавловската крепост нещата се развиват почти по същия сценарий: скъпи билети, при това за вход сумата е една, а за екскурзията друга. Много от интересните места в крепостта не мога да посетя заради огромните суми, които са ми необходими, за да се видят восъчните фигури на историческите личности са необходими 400-500 рубли на човек. Посетих само безплатната екскурзия за историята на крепостта , което също ме порази: 7 големи стаи, с размери 20 на 20 метра и от тях само малка кабина за съветския и́ период, тук там за съветския период и то по време на войната, всичко останало е за царското време, има отделна стая с религиозна тематика.
Смело другари, в строя! Духът ще укрепне в борбата! Много от т.н. „комунистически” партии, подобни на КПРФ, са десни опортюнистични, оплитат се с буржоазните правителства, искат само да „гримират” капитализма, да оглупяват работническата класа! Нашата позиция по този въпрос е ясно посочена от нашия велик учител Ленин: „Ако ние отговорим на триковете на реакцията правилно и ясно, както и да задълбочим разширяването на революционната пропаганда сред пролетарските маси, да се разгърнем в дух на революционна класова борба и революционни класови организации. Така и само така вие ще укрепите силите си на единствени борци против реакцията при всичките и́, и всякакви трикове.” Трябва да обясняваме това на работническата класа, тогава той ще повярва в това бъдеще, както пише Ленин: „всеобщата вяра в революцията е вече начало на революцията”. Ние обявяваме безпощадна борба срещу тези, които се занимават с революционна фразеология, а на дело избягват реалната борба. Ние трябва и сме длъжни да подкрепяме думите си с дела! Лозунгът от IV конгрес на ВКПБ гласи: „да работим в полза на социалистическата революция”. Трябва да следваме този лозунг в борбата ни!
председател на младежкото бюро при ЦК на ВКПБ – Серпов
в-к „Серп и молот” превод Милчо Александров
