ГЕНАДИЙ ТУРЕЦКИЙ
За всичко велико, което направи Йосиф Висарионович за нашата Съветска страна, желая съвсем искрено да си спомня и да му благодаря. Нека си припомним, какво направи за отечествената наука, каква стана тя при него и какво постигна.
Войната току що беше свършила, страната трябваше да се вдигне от руините, а на хората да се осигури нормален човешки живот. Но Сталин не би бил Сталин, ако не схващаше, че освен това трябва да се хвърлят мощни сили и за науката. Първо да се живее без нейния подем е невъзможно, второ и до този момент най-главното си остава – развитието на науката във военно-промишления комплекс даваща на страната дълговременна стабилна отбрана. Именно в тази посока тръгна развитието на съветската наука, станала при Сталин световен лидер. Не става въпрос само за атомната бомба през 1949 година, а за атомната енергетика, за ракетния отрасъл, изчислителната техника и електроника, които и днес определят лицето на цивилизацията.
Всичко започна със специалното Постановление за развитие на науката и образованието, от което работната заплата на научните работници се повиши съществено, а научният компонент в основния дял можеше да превишава в пъти при условие на ефективно изпълнение на научно икономическите резултати. А постигналите специални новаторски успехи се поощряваха и със Сталински премии: I ст. – 100 хиляди рубли; II ст. – 50 хиляди и III ст. – 25 хиляди. Наградените със Сталински премии научни работници от науката, промишлеността, транспорта и селското стопанство са 8 477 човека. От тях 7 пъти авиоконструкторът С Илюшин; по 6 пъти авиоконструкторите А Яковлев, А Микоян, М Гуревич; 5 пъти е награждаван танковият конструктор, на ядрено и термоядрено оръжие Н Духов; четири пъти физиците И Курчатов, Я Зелдович, И Кикоин, А Александров, конструкторът на артилерийски системи В Грабин; три пъти физиците Ю Харитон, Л Ландау, К Щелкин, Н Долежал, В Хлопин.
Беше поставена задача науката да се съсредоточи преди всичко върху фундаменталната, не само в АН на СССР, но и в академиите на науките в съюзните републики, превеждайки им необходимите средства и обезпечавайки изграждането на необходимите институти. В Узбекистан и Казахстан бяха построени мощни институти по ядрена физика; в Естония – великолепен институт по физика; в Литва мощна полупроводникова школа; в Латвия цяла редица от химически и биохимически институти. Блестящо работеше тогава и системата от съветски ВУЗ-ове за подготовката на отлични кадри за фундаменталната и отрасловата наука.
Ето такава грижа позволи на родната наука да постигне наистина феноменални успехи, при това за много кратко време. Като пример можем да дадем, създаването на стратегическия бомбардировач с бутален мотор Ту-4. Взет от образец на американския Б-29 през юли 1945 година, след необходимото изучаване, цялата техническа документация е предадена за серийно производство през март 1946 г., а през май 1947 г. е неговият първи полет и бомбардировачът е приет на въоръжение. През 1948 г. по инициатива на Сталин „За разработване и внедряване в производството на средства на изчислителната техника за системите на отбранителните обекти” са създадени Институтът за точна механика и изчислителна техника и Специалното конструкторско бюро N245 (СКБ – 245), в САЩ и Англия с разработването на отделни образци компютри се занимават отделни групи. През есента на 1951 година беше създаден първият в света съветски компютър за пресмятане траекторията на полета на ракетите, на топлинните характеристики на неутронните реактори и ядрени устройства с различно предназначение – малката електронна сметачна машина МЕСМ, превърнала се веднага в промишлен образец. За обработката на огромния масив от данни през 1952 година беше въведен супер компютъра БЕСМ първо поколение. И ако атомната бомба се появи в СССР през 1949 година, т.е. 4 години след САЩ, то първата в света водородна бомба РДС-6 през 1953 година беше съветска.
Започнатото от Сталин мощно развитие на съветската наука получи от него такъв импулс, който продължи и по-късно без да понижава темповете. Първите модели БЕСМ, както „Стрела” и М-2 (за военно използване) влязоха в серийно производство и бяха на равнището на най-добрите американски компютри по това време. От атомните отбранителни реактори се родиха гражданските реактори, през 1945 г. се полагат основите на първата в света АЕС, влязла в експлоатация две години преди тази в САЩ. В СССР още през 1956 г. започва промишленото производство на общодостъпните и евтини „кристални триоди” – полупроводникови транзистори, а САЩ започват производството им през март 1958 г., при това те са много по-скъпи. Всичко това дава статус на електронна държава на СССР.
На 4 октомври 1957 г. беше пуснат първият в света изкуствен спътник на Земята, а през 1959 година беше създаден първия в света ядрен ледоразбивач „Ленин”. През 1961 г. беше пуснат единствения в света самолет с ядрен двигател Ту-95ЛАЛ. Бързодействащият БЕСМ-6 второ поколение изпревари с години американските модели.(Например, модернизираният БЕСМ-6 през 1975 г., работещ в състава на изчислителния комплекс при полета на „Съюз-Аполон”, обработваше данните по траекторията на полета за 1 минута, докато през това време американската страна губеше за това 30).
Накрая, на 12 април 1961 г. в космоса се оказа нашият съветски човек Юрий Гагарин, което се оказа върхът на започнатото от Сталин развитие на съветската наука.
РКРП-РПК ПРЕВОД МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
