Й В СТАЛИН
РЕЧ ПРЕД ПЛЕНУМА НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ФРАКЦИЯ НА В Ц С П С
19 НОЕМВРИ 1924 ГОДИНА
Другари! След подробния доклад на Каменев на мен ми остава да кажа малко неща. За това аз ще се огранича само с разобличаването на няколко легенди, разпространявани от Троцки и неговите съмишленици за Октомврийското въстание, за ролята на Троцки във въстанието, за партията и подготовката на Октомври и т.н.т. Тук ще засегна троцкизма, като своеобразна идеология, несъвместима с ленинизма и за задачите на партията във връзка с последните литературни изяви на Троцки.
I
ФАКТИТЕ ЗА ОКТОМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ
Най-напред за Октомврийското въстание. Сред членовете на партията усилено се разпространяват слухове, че ЦК като цяло бил против въстанието през октомври 1917 година. Разказват обикновено, че на 10 октомври, когато ЦК взима решение за организиране на въстанието, болшинството от ЦК първоначално е против въстанието, но през това време на заседанието се промъкнал едва ли не един работник и казал: „Вие сте против въстанието, а пък аз ви казвам, че въстание все пак ще има, независимо от всичко”. И едва ли не, след тези заплахи, ЦК се уплашил, поставил отново въпроса за въстанието и приема решение за организирането на въстанието.
Това не е просто слух, другари. За това пише известният Джон Рид в книгата си „Десет дни, които разтърсиха света”, (в руското издание по това време книгата излиза с името „Десет дни” БП) който беше далече от нашата партия и разбира се, не би могъл да знае историята на нашето конспиративно събрание от 10 октомври, вижда се, че е попаднал на въдицата от сплетните на господин Суханов. Този разказ след това се повтаря и предава в редица брошури на троцкистите, между другото, в една от последните брошури за Октомври, написана от Съйркин. Тези слухове усилено се подкрепят от последните литературни изяви на Троцки.
Едва ли е необходимо да се доказва, че всички тези подобни арабски приказки не съответстват на действителността, че нищо подобно на практика не е имало и не би могло да има, на заседанието на ЦК. Ние можехме да не обърнем внимание на тези нелепи слухове: изобщо, малко ли слухове се фабрикуват в кабинетите на опозиционерите или стоящи далеч от партията хора. Ние, действително, така и постъпвахме до скоро, без да обръщаме внимание на грешките на Джон Рид и не се погрижихме за поправянето на тези грешки. Но след последните изказвания на Троцки да заобиколим легендите вече не можем, защото на такива легенди се стараят сега да възпитават младежите и, за нещастие, някакви резултати вече имат в това отношение. В предвид от това, аз съм длъжен да противопоставя действителни факти срещу тези нелепи слухове.
Аз взимам протоколите от заседанието на ЦК на нашата партия от 10(23) октомври 1917 година. Присъстват: Ленин, Зиновиев, Каменев, Сталин, Троцки, Свердлов, Урицки, Дзержински, Колонтай, Бубнов, Соколников, Ломов. Обсъжда се въпроса за текущия момент и въстанието. След дискусии се гласува резолюция на другаря Ленин за въстанието. Резолюцията се приема с болшинство от 10 от присъстващите – против 2. Струва ми се, че е ясно: ЦК с болшинство от 10 срещу 2 постановява да се премине към непосредствена практическа работа по организиране на въстанието. Централният Комитет избира на това заседание политически център за ръководене на въстанието наречен Политическо бюро в състав: Ленин, Зиновиев, Сталин, Каменев, Троцки, Соколников и Бубнов.
Такива са фактите.
Тези протоколи веднага разрушават няколко легенди. Те разрушават легендата, че ЦК в болшинството си стоял против въстанието. Те разрушават също легендата, че ЦК, по въпроса за въстанието, е бил пред разкол. От протоколите става ясно, че противниците на незабавно въстание – Каменев и Зиновиев – влизат в органа на политическото ръководство на въстанието наравно с привържениците на въстанието. Никакъв разкол не е имало и не би могло да става дума.
Троцки ни уверява, че в лицето на Каменев и Зиновиев ние сме имали дясно крило в нашата партия през Октомври, нещо като социалдемократи.
Не е ясно само: как би могло да се случи, че партията в такъв случай се разминава с разкол; как би могло да се случи, че разногласията с Каменев и Зиновиев продължиха само няколко дни; как би могло да се случи, че тези другари, независимо от разногласията, останаха в партията на важните си постове, бяха избрани в политическия център на въстанието и т.н.т.? В партията е достатъчно известна безпощадността на Ленин по отношение на социалдемократите; партията знае, че Ленин не би се съгласил да има в партията, при това и на важни постове, социалдемократично ориентирани другари. Как да си обясним, че партията мина без разкол? Обяснява се с това,че, независимо от разногласията, ние имахме в лицето на тези другари стари болшевики, стоящи на общата почва на болшевизма. В какво се състоеше тази обща почва? В единството на възгледите по основните въпроси: за характера на руската революция, за движещите сили на революцията, за ролята на селяните, за основите на партийното ръководство и т.н.т. Без такава обща почва разколът би бил незабавен. Разкол нямаше, а разногласията продължиха само няколко дни, защото и само защото, ние имахме в лицата на Каменев и Зиновиев ленинци, болшевики.
Да преминем сега към легендата за специалната роля на Троцки през Октомврийското въстание. Троцкистите усилено разпространяват слухове, че вдъхновител и единствен ръководител на Октомврийското въстание е бил Троцки. Тези слухове особено силно се разпространяват от така наречения редактор на съчиненията на Троцки – Ленцнер. Самият Троцки, системно заобикаля партията, ЦК на партията и Петроградския комитет на партията, премълчава ръководната роля на тези организации в хода на въстанието и усилено се издига, като централна фигура на Октомврийското въстание, волно или неволно, помага за разпространяването на слуховете за специалната роля на Троцки във въстанието. Аз съм далече от това, да отричам несъмнено важната роля на Троцки във въстанието. Но съм длъжен да кажа, че никаква специална роля в Октомврийското въстание Троцки не играеше и не можеше да играе, понеже, като бъдещ председател на Петроградския Съвет, той изпълняваше само волята на съответните партийни инстанции, ръководещи всяка крачка на Троцки. На наблюдатели, като Суханов, всичко това може да им се струва странно, но фактите, действителните факти, изцяло и напълно потвърждават това мое твърдение.
Да вземем протоколите от следващото заседание на ЦК от 16 (29) октомври 1917 година. Присъстват членовете на ЦК, плюс представители от Петроградския комитет, плюс представители на военната организация, фабричните заводски комитети, профсъюзите, железничарите. В общия брой на присъстващите, освен членовете на ЦК, влизат: Криленко, Шотман, Калинин, Володарски, Шляпников, Лацис и др. Общо 25 човека. Обсъжда се въпросът от чисто практически-организационната му страна. Приема се резолюцията на Ленин за въстанието с болшинство от 20, против 2 и въздържали се 3. Избира се практически център по организационното ръководство на въстанието. Кой влиза в този център? В него се избират петима: Свердлов, Сталин, Дзержински, Бубнов и Урицки.
Задачите на практическия център: е ръководство на всички практически органи на въстанието съгласно директивите на Централния комитет. По такъв начин, на това заседание на ЦК е станало, както виждате, нещо „ужасно”, т.е. в състава на практическия център, избран да ръководи въстанието, „по странен начин” не попада „вдъхновителят”, „главната фигура”, „единственият ръководител” на въстанието, Троцки. Как се съгласува това с бродещото мнение за специалната роля на Троцки? Наистина, не е ли „странно” всичко това, както би казал Суханов, или както биха казали троцкистите. Между другото, тук няма, строго погледнато, нищо странно, защото никаква специална роля нито в партията, нито в Октомврийското въстание не е играл и не би могъл да играе Троцки, човек сравнително нов за нашата партия в периода на Октомври. Но, както и всички отговорни работници, е само изпълнител волята на ЦК и неговите органи. Който е запознат с механизма на партийното ръководство на болшевиките, той без много труд ще разбере, че иначе не би могло да бъде: струваше ли си Троцки да нарушава волята на ЦК, за да се лиши от влияние в хода на работата. Разговорите за специалната роля на Троцки са легенда, разпространявана от услужливите „партийни” клюкари.
Това не значи, разбира се, че Октомврийското въстание не е имало свой вдъхновител. Не, то си имаше свой вдъхновител и ръководител. Но това беше Ленин, а не някой друг. Този същият Ленин, чиито резолюции приемаше ЦК при решаването въпроса за въстанието, този същият Ленин, на когото нелегалността не му попречи да бъде действителен вдъхновител на въстанието, въпреки твърдението на Троцки. Глупаво и смешно е сега, да се опитват да бърборят за нелегалността за да замажат този несъмнен факт, че вдъхновител на въстанието беше вождът на партията В И Ленин.
Такива са фактите.
Да допуснем, казват ни, но не трябва да отричаме, че Троцки се биеше добре в периода на Октомври. Да, това е вярно, Троцки действително добре се биеше през Октомври. Но в периода на Октомври добре се биеше не само Троцки, не толкова глупаво се биеха дори такива хора, като левите есери, стоящи тогава рамо до рамо до болшевиките. Изобщо съм длъжен да кажа, че в периода на победоносното въстание, когато врагът е изолиран, а въстанието нараства, не е трудно да се биеш добре. В такива моменти дори последните стават герои.
Но борбата на пролетариата не е непрекъснато настъпление, непрекъсната верига от успехи. Борбата на пролетариата има също своите изпитания, своите поражения. Истински революционер не е този, който проявява мъжество в периода на победоносното въстание, а този който умее да се бие добре при победоносното настъпление на революцията, умее, заедно с това, да проявява мъжество в периода на отстъпление на революцията, в период на поражения на пролетариата, който не губи ума си и не се носи по течението при неуспехи на революцията, при успеха на врага, който не се паникьосва и не изпада в отчаяние в период на отстъпление на революцията. Не глупаво се биха левите есери в периода на Октомври, подкрепяйки болшевиките. Но на кого не е известно, че тези „храбри” бойци изпаднаха в паника в периода на Брест, когато настъплението на германския империализъм ги хвърли в отчаяние и в истерия. Крайно печално е, но е несъмнен факт, че на Троцки, бил се добре в периода на Октомври, не му стигна мъжество в периода на Брест, в периода на временните неуспехи на революцията, за да може да прояви достатъчна твърдост в тази трудна минута и да не тръгне по стъпките на левите есери. Безспорно е, че моментът беше труден, беше необходимо да се прояви специално мъжество и желязно спокойствие, за да не загубиш, навреме да отстъпиш, навреме да приемеш мира, да изведеш пролетарската армия от ударите на германския империализъм, да запазиш селските резерви, да и́ дадеш отдих и след това да удариш врага с нови сили. Но такова мъжество и такава революционна твърдост, за съжаление, Троцки не можа да прояви в тази трудна минута.
Според Троцки, основният урок от пролетарската революция се състои в това, да „не се страхуваш” по време на Октомври. Това не е вярно, защото в това твърдение на Троцки се съдържа само частица от истината за уроците на революцията. Цялата истина за уроците на пролетарската революция е в това, да „не се страхуваш” не само в дните на настъплението на революцията, но и в дните на нейното отстъпление, когато врагът има надмощие, а революцията търпи неуспехи. Революцията не се изчерпва с Октомври. Октомври е само началото на пролетарската революция. Лошо е, ако се страхуваш при подема на въстанието. Но още по-лошо е, когато се страхуваш при тежките изпитания на революцията, след взимането на властта. Удържането на властта не е по-маловажно, от взимането на властта. Ако Троцки се страхуваше в периода на Брест, в период на тежки изпитания за нашата революция, когато нещата бяха стигнали до там да се „предаде” властта, то той трябва да разбере, че октомврийските грешки на Каменев и Зиновиев тук изобщо нямат никакво отношение.
Така стои работата с легендите за Октомврийското въстание.
II
ПАРТИЯТА И ПОДГОТОВКАТА НА ОКТОМВРИ
Да преминем сега, към въпроса за подготовката на Октомври. Слушайки Троцки, може да се помисли, че партията на болшевиките през целия подготвителен период от март до октомври нищо друго не е вършела, освен да тъпче на едно място, раздирала се от вътрешни противоречия и по всякакъв начин е пречела на Ленин, и ако не е бил Троцки, обявявайки в „предисловието” на III-тия си том, че „основният инструмент на пролетарския преврат е партията”, че „без партията, около партията, заобикаляйки партията, чрез сурогати на партията пролетарската революция не може да победи”, при това самият Аллах не може да разбере, как би могла да победи нашата революция, ако „основният и́ инструмент” се оказва негоден, а „заобикаляйки партията” не, оказва се няма никаква възможност за победа. Но с такива странности Троцки ни храни не за първи път. Трябва да помислим, че забавните речи за нашата партия се отнасят към броя на обикновенните странности на Троцки.
Да разгледаме накратко историята за подготовката на Октомври по периоди.
1) Период на нова ориентация на партията (март – април).
а) сваляне на царизма;
б) образуване на Временно правителство (диктатура на буржоазията);
в) поява на Съветите на работническите и войнишки депутати (диктатура на пролетариата и селяните);
г) двувластие;
д) априлската демонстрация;
е) първа криза на властта.
Характерната черта на този период е фактът, че едновременно, по едно и също време, съществуват, и диктатурата на буржоазията, и диктатурата на пролетариата и селяните, при това последната се доверява на първата, вярва в нейния мирен стремеж, доброволно дава властта си на буржоазията и се превръща, по такъв начин, на неин придатък. Сериозни конфликти между двете диктатури още няма. Но пък за това има „контактна комисия”.
Това беше велик прелом в историята на Русия, небивал поврат в историята на нашата партия. Старата, дореволюционна платформа за пряко сваляне на правителството беше ясна и определена, но тя вече не подхождаше за новите условия на борбата. Сега вече не можеше да се върви към пряко сваляне на правителството, понеже то беше обвързано със Съветите, които бяха под влиянието на оборонците и на партията щеше да се наложи непосилна война, и против правителството, и против Съветите. Но не можеше също да се води политика в подкрепа на Временното правителство, защото то беше правителство на империализма. Беше необходима нова ориентация на партията в новите условия на борбата. Партията (нейното болшинство) водеше тази нова ориентация пипнешком. Тя прие политиката за натиск върху Съветите, върху Временното правителство по въпроса за мира и не се решаваше веднага да направи крачката напред от стария лозунг за диктатурата на пролетариата и селяните към новия лозунг за властта на Съветите. Тази половинчата политика беше насочена, да позволи на Съветите да разгледат конкретните въпроси за мира и истинската империалистическа природа на Временното правителство и по този начин да ги откъсне от последното. Но това беше дълбоко погрешна позиция, защото следваше пацифистките илюзии, наливаше вода в мелницата на оборончеството и затрудняваше революционното възпитание на масите. Тази погрешна позиция аз споделях тогава с другите другари от партията и се отказах от нея напълно едва в средата на април, като се присъединихме към тезисите на Ленин. Необходима беше нова ориентировка. Тази нова ориентировка даде на партията Ленин в своите знаменити Априлски тезиси. Аз няма да се разпростирам върху тези тезиси, понеже те са известни на всички и на всеки. Имаше ли тогава разногласия с Ленин в партията? Да, имаше. Колко дълго продължиха тези разногласия? Не повече от две седмици. Общоградската конференция на Петроградската организация (през втората половина на април), приела тезисите на Ленин, беше повратна точка в развитието на нашата партия. Руската априлска конференция (към края на април) само довърши в цялостен руски мащаб работата на Петроградската конференция, сплотявайки около единната партийна позиция девет десети от партията.
Сега, след седем години, Троцки злорадства по повод на болшевишките разногласия, представяйки ги, като борба, едва ли не, на две партии вътре в болшевизма. Но, първо, Троцки тук безбожно преувеличава и раздува работата, защото партията на болшевиките преживя тези разногласия без никакво сътресение. Второ, нашата партия би била каста, а не революционна партия, ако тя не допуска оттенъци на мисли в средата си, при това е известно, че разногласия сме имали и в миналото, например, в периода на III Дума, но, което не пречеше на единството в нашата партията. Трето, не е излишно да попитаме, каква беше тогава позицията на самия Троцки, злорадстващ сега на драго сърце по повод разногласията на болшевиките? Така нареченият редактор на съчиненията на Троцки Ленцнер твърди, че американските писма на Троцки (март) „изцяло изпреварват” ленинските „Писма от далече” (март) и лягат в основата на Априлските тезиси на Ленин. Така е и казано: „изцяло изпреварват”. Троцки не възразява против такава аналогия, приема я, вижда се, с благодарност. Но, първо, писмата на Троцки „изобщо не приличат” на писмата на Ленин нито по дух, нито като изводи, защото те отразяват изцяло и пълно антиболшевишкия лозунг на Троцки: „без цар, а работническо правителство”, лозунг, означаващ революция без селяните. Струва си да погледнем тези две групи писма, за да се убедим в това. Второ, с какво да си обясним в такъв случай, че Ленин сметна за необходимо да се разграничи от Троцки на втория ден след пристигането си от чужбина? На кого не са известни нееднократните декларации на Ленин, че лозунгът на Троцки: „без цар, а работническо правителство”, е опит „да се прескочи през неизживялото се селско движение”, че този лозунг означава „игра за взимане на властта чрез работническо правителство”?
Какво общо може да има между болшевишките тезиси на Ленин и антиболшевишката схема на Троцки с нейната „игра по взимането на властта”? И от къде идва тази страст на хората да сравняват колибката с Монблана? За какво му е потрябвало на Ленцнер това рисковано начинание да присъедини към старите легенди за нашата революция още една легенда за „изпреварването” в американските писма на Троцки известните „Писма от далече” на Ленин?
Не случайно се казва, че услужливата мечка е по-опасна от врага.
2) Период на революционна мобилизация на масите (май – август).
а) априлската демонстрация в Петроград и образуване на коалиционно правителство с участието на „социалистите”;
б) първомайската демонстрация в основните центрове на Русия „демократичен мир”;
в) юнската демонстрация в Петроград с основен лозунг „Долу министрите-капиталисти!”;
г) юнското настъпление на фронта и несполуките на руската армия;
д) юлската въоръжена демонстрация в Петроград, излизането на министрите на кадетите от правителството;
е) довеждане от фронта на контрареволюционните войски, разгромяването на редакцията на „Правда”, борба на контрареволюцията със Съветите и образуване на ново коалиционно правителство начело с Керенски;
ж) VI конгрес на нашата партия, издигнала лозунга за подготовка за въоръжено въстание;
з) контрареволюционно държавно съвещание и обща стачка в Москва;
и) несполучливо настъпление на Корнилов срещу Петроград, съживяване на Съветите, оставка на кадетите и образуването на „Директории”.
Характерна черта на този период трябва да смятаме изострянето на кризата и нарушаването на това неустойчиво равновесие между Съветите и временното правителство, което – добро , или лошо – съществуваше в предишния период. Двувластието стана нетърпимо и за двете страни. Крехкото здание на „контролната комисия” изживява последните си дни. „Кризата на властта” и „министерското увъртане” бяха най-модните думички в момента. Кризата на фронта и разрухата в тила вършат своята работа, засилването на крайните флангове и притискайки от двете страни съглашателите оборонци. Революцията се мобилизира, предизвиквайки мобилизация на контрареволюцията. Контрареволюцията, на свой ред, предизвиква прилив на нови вълни, на революционен прилив. Въпросът за преминаване на властта към новата класа става поредния въпрос на деня.
Имаше ли тогава разногласия в нашата партия? Да, имаше. Но те имаха изключително делови характер, въпреки твърденията на Троцки, опитващ се да открие „дясно” и „ляво” крило в партията. Тоест това бяха такива разногласия, без които не минава изобщо живият партиен живот и действителната партийна работа.
Не е прав Троцки, твърдейки, че априлската демонстрация в Петроград предизвика разногласия вътре в Централния комитет. Централният комитет беше абсолютно единен по този въпрос, осъждайки опита на групата на другарите да арестуват Временното правителство в момент, когато в Съветите и в армията болшевиките бяха малцинство. Ако Троцки трябваше да пише „историята” на Октомври не като Суханов, а по действителните документи, той без труд щеше да се убеди в погрешността на своето твърдение.
Абсолютно не е прав Троцки, твърдейки, че при опита, „по инициатива на Ленин”, да организира демонстрацията на 10 юни е срещнал обвинение в „авантюризъм” от страна на „десните” членове на Централния комитет. Ако Троцки не беше преписал от Суханов, то той би узнал навярно, че демонстрацията на 10 юни беше отложена с пълното съгласие на Ленин, при това от необходимостта за отлагането и́ беше защитена в голямата му реч на известното заседание на Петроградския комитет (виж протоколите на Петроградския комитет).
Изобщо не е прав Троцки, говорейки за „трагични” разногласия вътре в ЦК във връзка с юлската въоръжена демонстрация. Троцки просто си съчинява, предполагайки, че някои членове на ръководната група на ЦК „са били длъжни да видят в юлския епизод вредна авантюра”. Троцки не е тогава в състава на нашия ЦК и е само наш съветски парламентарист, и може, разбира се, и да не знае, че ЦК разглеждаше юлската демонстрация само като средство за опознаване на противника, че ЦК (и Ленин) не искаха и не мислеха да превръщат демонстрацията във въстание в момент, когато столичните Съвети стояха още на страната на оборонците. Напълно възможно е, някой от болшевиките, действително, да е хленчил във връзка с юлското поражение. Известно ми е, например, че някои от арестуваните тогава болшевики са били готови тогава да напуснат нашите редове. Но от тук да се правят умозаключения за някакви „десни”, пък били те и членове на ЦК – означава безбожно да се изкривява историята.
Не е прав Троцки, декларирайки, че през корниловските дни в част от върховете на партията имало тенденция за блок с оборонците, за подкрепа на Временното правителство. Става дума, разбира се, за тези същите едва ли не „десни”, които не позволяват на Троцки да спи. Троцки не е прав, понеже в света има такива документи, както на тогавашния ЦО на партията, обръщащ декларацията на Троцки. Троцки се уповава на писмото на Ленин до ЦК с препоръка против подкрепата на Керенски. Но Троцки не разбира писмата на Ленин, тяхното значение, тяхното предназначение. Ленин в писмата си никога нарочно не бяга напред, издигайки на преден план тези възможни грешки, които могат да бъдат допуснати, и критикувайки ги в аванс с цел да предупреди партията и да я застрахова от грешки, или да раздува „дреболиите” и да прави „от мухата слон” със същата педагогическа цел. Вождът на партията, особено ако се намира в нелегалност, не може да постъпи по друг начин, защото той е длъжен да вижда по-далече от своите съратници и е длъжен да бие тревога по повод на всяка възможна грешка, дори и по повод на „дреболиите”. Но да се правят от такива писма на Ленин (а такива писма той има много) извод за „трагични” разногласия и да се тръби по този повод – означава да не се разбират писмата на Ленин, да не се познава Ленин. С това трябва и да се обяснява, че Троцки боде понякога с пръст небето. Накратко: никакви, ама никакви разногласия не е имало в ЦК през дните на корниловските изпълнения.
След юлското поражение между ЦК и Ленин възникна разногласие по въпроса за съдбата на Съветите. Известно е, че Ленин, желаейки да съсредоточи вниманието на партията върху подготовката на въстанието извън Съветите, предпазваше от увлечение по Съветите, смятайки, че Съветите, са осквернени от оборонците и са се превърнали вече в празно място. Централният комитет и VI – я конгрес на партията взеха по-предпазлива линия, решавайки, че няма причина да се смята за изключване на съживяването на Съветите. Корниловското изпълнение показа, че решението беше правилно. Впрочем, това разногласие нямаше актуално значение за партията. В последствие Ленин призна, че линията на VI-я конгрес беше правилна. Интересното е, че Троцки не се включи в това разногласие и не го разду до „чудовищни” размери.
Единна и сплотена партия, стояща в центъра на революционната мобилизация на масите – такава бе картината с положението на нашата партия в този период.
3) Период на организирането на щурма (септември-октомври).
а) свикване на Демократичното съвещание и провала на идеите за блок с кадетите;
б) преминаване на Московския и Петроградския Съвети на страната на болшевиките;
в) конгресът на Съветите от Северната област и решението на Петроградския Съвет против извеждането на войските;
г) решение на ЦК на партията за въстанието и образуването на Военно-революционен комитет на Петроградския Съвет;
д) решение на петроградския гарнизон за въоръжена подкрепа на Петроградския Съвет и организиране на системата на Комисарите на Военнореволюционния комитет;
е) настъпление на болшевишките въоръжени сили и арестуването на членовете на Временното правителство;
ж) взимане на властта от Военно-революционният комитет на Петроградския Съвет и създаване на Съвета на народните комисари (СНК) на II-я конгрес на Съветите.
Характерна черта на този период трябва да се смята бързото нарастване на кризата, пълната разпокъсаност на управляващите кръгове, изолирането на есерите и меншевиките и масовото бягство на колебаещите се елементи на страната на болшевиките. Следва да се отбележи една оригинална особеност в тактиката на революцията през този период. Тя, тази особеност се състои в това, че всяка, или почти всяка крачка при настъплението на революцията се стараехме да я извършим като вид отбрана. Несъмнено е, че отказът от извеждането на войските от Петроград беше сериозна крачка към настъплението на революцията, независимо от това, то бе извършено под лозунга за отбрана на Петроград от възможно настъпление на външния враг. Несъмнено е, че изграждането на Военно-революционен комитет беше още по-сериозна крачка за настъпление срещу Временното правителство, независимо, че то беше проведено под лозунга за организиране на съветски контрол върху действията на щаба на окръга. Несъмнено е, че откритото преминаване на гарнизона на страната на Военно-революционния комитет и организирането на мрежата от съветски комисари ознаменуваха началото на въстанието, независимо, че тези крачки бяха извършени от революцията под лозунга за защита на Петроградския Съвет от възможни изстъпления на контрареволюцията. Революцията, както и да маскираше настъплението си, с действия на корпусна отбрана с цел по-нерешителните, колебаещите се елементи по – лесно да навлязат в орбитата. С това, трябва и да се обяснява външно-отбранителния характер на речите, статиите и лозунгите през този период, имащ не по-малко настъпателен характер по своето вътрешно съдържание.
Имаше ли разногласия през този период вътре в Централния комитет? Да, имаше и не бяха маловажни. За разногласията по въпроса за въстанието аз вече говорих. Те изцяло са отразени в протоколите на ЦК от 10 и 16 октомври. За това аз няма да повтарям вече казаното по-рано. Необходимо е сега да се спрем върху три въпроса: за участието в предпарламента, за ролята на Съветите във въстанието и за срока на въстанието. Това е необходимо още повече, че Троцки, в своята разгорещеност издига себе си на видно място, като „случайно” извращава позицията на Ленин по двата последни въпроса.
Несъмнено е, че разногласията по въпроса за предпарламента имаха сериозен характер. В какво се състоеше, да кажа така, целта на предпарламента? В това, да се помогне на буржоазията да отхвърли Съветите на заден план и да се положат основите на буржоазния парламентаризъм. Можеше ли предпарламетът да изпълни такава задача в сложилата се революционна обстановка – това е друг въпрос. Събитията показаха, че тази цел беше неосъществима, а самият предпарламент представляваше пометнала корниловщина. Но несъмнено е, че именно такава цел преследваха меншевиките и есерите, създавайки предпарламент. Какво можеше да означава при тези условия участието на болшевиките в предпарламента? Не нещо друго, освен заблуждаване на пролетарските маси за сметка на истинското лице на предпарламента. Това е главното, с което се обяснява тая страст, с която бичуват Ленин в писмата си привържениците за участие в предпарламента. Участие в предпарламента беше, несъмнено, сериозна грешка.
Но би било погрешно да се мисли, както прави това Троцки, че привържениците за участие отиват в предпарламента с цел органическа работа, с цел „въвеждането на работническото движение” „в руслото на социалдемокрацията”. Това е изобщо невярно. Това не е истина. Ако това беше вярно, партията би успяла бързо да ликвидира тази грешка по пътя на демонстративното излизане от предпарламента. Жизнеността и революционната мощ на нашата партия е в това, между другото, и се изразява, че тя можа на мига да поправи тази грешка.
А след това, позволете ми да поправя малката неточност, влязла в съобщението на „редактора” на съчиненията на Троцки Ленцнер, за заседанието на болшевишката фракция, решила въпроса за предпарламента. Ленцнер съобщава, че докладчици на това заседание са били двама – Каменев и Троцки. Това не е вярно. На практика докладчиците бяха четирима: двама за бойкот на предпарламента (Троцки и Сталин) и двама за участие (Каменев и Ногин).
Още по-лошо стоят нещата с Троцки, когато той засяга позициите на Ленин по въпроса за формата на въстанието. От Троцки излиза, че, според Ленин, през октомври партията е била длъжна да вземе властта „независимо от Съветите и зад гърба им”. Критикувайки след това тази глупост, приписвана на Ленин, Троцки „ скача и играе”, разрешавайки си в резултат на това, снизходителната фраза: „Това би било грешка”. Тук Троцки говори неистини за Ленин, той изкривява възгледите на Ленин за ролята на Съветите във въстанието. Би могло да се приведат цяла купчина от документи, говорещи, че Ленин предлагаше взимането на властта чрез Съветите. Защо Троцки се нуждаеше от тази повече от странна легенда за Ленин?
Не по-добре стои работата с Троцки, когато той „разбира” за позицията на ЦК и на Ленин по въпроса за срока на въстанието. Съобщавайки за знаменитото заседание на ЦК от 10 октомври, Троцки твърди, че на това заседание е „била предложена резолюция в смисъл, че въстанието е трябвало да стане не по-късно от 15 октомври”. Излиза, че ЦК назначава срок на въстанието 15 октомври и след това сам нарушава това постановление, отлагайки срока за 25 октомври. Вярно ли е това? Не, не е вярно. Централният комитет предложи за този период само две резолюции за въстанието – от 10 и 16 октомври. Да прочетем тези резолюции.
Резолюция на ЦК от 10 октомври:
„ЦК признава, че както международното положение на руската революция (въстанието във флота на Германия, като крайна проява на настроенията в цяла Европа на световната социалистическа революция, след това заплахата за мира – империалистите с цел да задушат революцията в Русия), така и военното положение (несъмнено е решението на руската буржоазия и компанията на Керенски да предадат Питер на немците), така и наличието на болшинство на голямата пролетарска партия в Съветите – всичко това е във връзка със селското въстание и с обрата на народното доверие към нашата партия (изборите в Москва), накрая явната подготовка за втора корниловщина (извеждането на войските от Питер, докарването към Питер на казаци, обкръжаването на Минск от казаците и др.) – всичко това поставя най-напред деня за въоръженото въстание.
Признавайки по такъв начин, че въоръженото въстание е неизбежно и е напълно назряло, ЦК предлага на всички организации на партията да се ръководят от това и от тази гледна точка да обсъждат и решават всички практически въпроси (конгрес на Съветите в Северната област, извеждането на войските от Питер, изявите на московчани и минскчани и т.н.т.)”.
Резолюция на съвещанието на ЦК с отговорните работници от 16 октомври:
„Събранието напълно приветства и изцяло подкрепя резолюцията на ЦК, призовава всички организации и всички работници и войници към всестранна и усилена подготовка на въоръженото въстание, към подкрепа на създаденият за това Централен комитет като център и изразява пълна увереност, че ЦК и Съветите своевременно ще посочат благоприятния момент и целесъобразните начини за настъпление”.
Вие виждате, че на Троцки му изменя паметта пресмятайки срока на въстанието и резолюциите на ЦК за въстанието.
Изобщо не е прав Троцки, твърдейки, че Ленин е недооценявал съветската легалност, че Ленин не разбирал сериозното значение на превземането на властта на Руския конгрес на Съветите от 25 октомври, че едва ли не именно за това Ленин е настоявал за взимането на властта до 25 октомври. Това не е вярно. Ленин предлагаше властта да се вземе до 25 октомври по две причини. Първо, защото контрареволюционерите можеха във всеки момент да предадат Петроград, което би обезкървило надигащото се въстание и с оглед на това всеки ден беше скъп. Второ, защото, грешката на Петроградския Съвет, открито посочил и публикувал деня на въстанието (25 октомври), не можеше да се поправи по друг начин, освен с въстание до този легален срок на въстанието. Работата е в това, че Ленин гледаше на въстанието, като на изкуство и той не можеше да не знае, че врагът, е осведомен (благодарение невниманието на Петроградския Съвет) за деня на въстанието, задължително ще се постарае да се подготви за този ден, предвид на това беше необходимо да се предупреди врага, т.е. да се започне въстанието до легалния му срок. С това главно и се обяснява тази страст, с която бичува Ленин в своите писма фетиширайки датата – 25 октомври. Събитията показаха, че Ленин беше много прав. Известно е, че въстанието започна преди Руския конгрес на Съветите. Известно е, че властта беше взета на практика до откриването на Руския конгрес на Съветите и тя не беше взета от конгреса на Съветите, а от Петроградския Съвет, Военно-революционния комитет. Конгресът на Съветите само прие властта от ръцете на Петроградския Съвет. Ето защо дългите разсъждения на Троцки за значението на съветската легалност е съвсем излишно.
Жива и мощна партия, стояща начело на революционните маси, щурмуваща и сваляща буржоазната власт – такова е състоянието на нашата партия в този период.
Така стоят нещата с легендите за подготовката на Октомври.
III
ТРОЦКИЗЪМ ИЛИ ЛЕНИНИЗЪМ?
Ние говорихме вече за легендите против партията и за Ленин, разпространявани от Троцки и неговите съмишленици във връзка с Октомври и неговата подготовка. Ние разобличихме и опровергахме тези легенди. Но ето ви въпрос: за какво са му притрябвали на Троцки всички тези легенди за Октомври и за подготовката на Октомври, за Ленин и партията? Да за какво са му притрябвали новите литературни изяви на Троцки против партията? В какво е смисъла на задачата му, целта на тези изпълнения сега, когато партията не иска да дискутира, когато партията е претрупана с куп неотложни задачи, когато в партията се води сплотена работа по възстановяване на стопанството, а не в нова борба по стари въпроси? За какво му е притрябвало на Троцки да тласка партията назад, към нови дискусии?
Троцки твърди, че всичко това е необходимо за „изучаването” на Октомври. Но нима не може да се изучава Октомври без това да удря по партията и нейния вожд Ленин? Що за история за Октомври е това, която започва и свършва с главния деец на Октомврийското въстание, развенчавайки партията, организирала и провела това въстание? Не, работата тук не е в изучаването на Октомври. Така Октомври не се изучава. Така историята не се пише. Очевидно е, че тук има друга „умисъл”. А тази „умисъл” е, по всички данни, в това, че Троцки в своите литературни изяви прави още един опит да подготви условия за подмяна на ленинизма с троцкизъм. На Троцки му е необходимо „предварително” да развенчае партията, нейните кадри, провели въстанието, за да може от развенчаването на партията да премине към развенчаването на ленинизма.
Развенчаването на ленинизма му е необходимо, за да ни пробута троцкизма, като „единствена”, „пролетарска” (не се шегувайте!) идеология. Всичко това, разбира се (о, разбира се!), под знамето на ленинизма, за да може процедурата по промъкване да мине „максимално безболезнено”.
В това е същността на последните литературни изяви на Троцки.
Затова тези литературни представления на Троцки ни поставят ребром въпросът за троцкизма.
И така, какво е това троцкизъм?
Троцкизмът съдържа три особености, поставящи го в непримиримо противоречие с ленинизма.
Що за особености са това?
Първо.
Как преценява Троцки ленинизма от гледна точка на тази борба? Той го разглежда, като теория, съдържаща в себе си „антиреволюционни черти”. Върху какво е основано това сърдито мнение за ленинизма? Върху това, че ленинизмът застъпва и застъпва през цялото време идеята за диктатурата на пролетариата и селяните.
Но Троцки не се ограничава с това сърдито мнение. Той отива по-далече, като твърди, че: „Цялото” здание на ленинизма днес е построено върху лъжи и фалшификации и носи в себе си отровното начало на собственото си разложение” (виж писмото на Троцки до Чхеидзе 1913 г.). Както виждате, пред нас са две противоположни линии.
Второ.
Отново, както виждате, две противоположни линии.
Трето.
Как можа да се случи, че Троцки, имащ зад гърба си такъв неприятен товар, се оказа все-пак в редовете на болшевиките по време на Октомврийското движение? А това се случи защото Троцки тогава се отказа от товара си, скри го в шкафа. Без тази „операция” за сериозно сътрудничество с Троцки би било невъзможно да се говори. Теорията на Августовския блок, т.е. теорията за единство с меншевиките, беше вече разбита и изхвърлена от революцията, защото за какво единство може да става дума при въоръжената борба между болшевиките и меншевиките? На Троцки му остана само да признае факта за негодността на тази теория.
С теорията за перманентната революция се „случи” същата неприятна история, защото никой от болшевиките и не си мислеше незабавно да вземе властта след февруарската революция, при това Троцки не може да не знае, че болшевиките няма да му позволят, от думите на Ленин, „да си играе на взимане на властта”. На Троцки му остана само да признае политиката на болшевиките за борба за влияние в Съветите, за борба за завоюване на селяните. Що се отнася до третата особеност на троцкизма (недоверие към болшевишките лидери), то тя естествено трябва да иде на заден план пред вид на явния провал на предните две особености.
Можеше ли Троцки при такова положение на нещата да не скрие своя товар в шкафа и да не тръгне след болшевиките, той нямаше някаква сериозна група и премина към болшевиките, като лишен от армия политически единак? Разбира се, не можеше!
Какъв е урокът от това? Урокът е един: продължително сътрудничество на ленинците с Троцки е възможно само при пълния отказ на последния от стария си товар, при цялостното му присъединяване към ленинизма. Троцки пише за уроците на Октомври, но той забравя, че освен всички предишни уроци има още един урок на Октомври, току що разказан от мен и имащ за троцкизма първостепенно значение. Няма да е зле троцкистите да отчетат този урок на Октомври.
Но този урок, както се вижда, не влезе в арсенала на троцкизма. Работата е в това, че старият товар на троцкизма, скрит в шкафа през дните на Октомврийското движение, сега отново се появява на светло с надеждата да се продаде – имаме облага, пазарът се разширява. Несъмнено е, че в новите литературни изпълнения на Троцки ние имаме опит да се върне към троцкизма, да „преодолее” ленинизма, да се промъкне, да посади всички особености на троцкизма. Новият троцкизъм, не е просто повторение на стария троцкизъм, той е достатъчно оскубан и очукан, той е несравнимо по-мек по дух и умерен по форма, отколкото стария троцкизъм, но той, несъмнено, запазва същността си и всички особености на стария троцкизъм. Новият троцкизъм не се решава да излезе срещу ленинизма, като войнстваща сила, той предпочита да властва под общия флаг с ленинизма, въртейки се около лозунгите за тълкуване и подобряване на ленинизма. Това е така, защото е слаб. Не трябва да се смята за случаен факта, че изявите на новия троцкизъм съвпадат с момента когато Ленин ни напусна. При Ленин той не се решаваше на такава рискована крачка.
В какво се изразяват характерните черти на новия троцкизъм?
1) По въпроса за „перманентната” революция. Новият троцкизъм не смята за необходимо открито да защитава теорията за „перманентната” революция. Той „просто” установява, че Октомврийската революция изцяло потвърждава идеята за „перманентната” революция. От това той прави следния извод: важното и приемливото в ленинизма е това, което беше след войната, в периода на Октомврийската революция, и, обратно, неправилното и неприемливото в ленинизма е това, което беше преди войната, до Октомврийската революция. От тук теорията на троцкистите за разсичането на ленинизма на две части: на довоенен ленинизъм, ленинизъм „стар”, „негоден”, с неговата идея за диктатурата на пролетариата и селяните, и на нов ленинизъм, следвоенен. Октомврийският, който те смятат да приспособят към изискванията на троцкизма. Тази теория за разсичането на ленинизма е необходима на троцкизма, като първа, по-голяма или по-малка „приемлива” крачка, необходима да улесни следващите му крачки в борбата му с ленинизма.
Но ленинизмът не е еклектична теория, налепена от разнообразни елементи и допускаща възможността за разсичането си. Ленинизмът е цялостна, единна теория, появила се през 1903 година, преминала изпитанията на три революции и шестваща сега напред, като бойно знаме на световния пролетариат.
„Болшевизмът – казва Ленин – съществува, като течение на политическата мисъл и като политическа партия, от 1903 година. Само историята на болшевизма за целия период от неговото съществуване може удовлетворително да обясни, защо той можа да изработи и удържи при най- трудните условия желязна дисциплина, необходима за победата на пролетариата” (виж т. XXV, стр. 174).
Болшевизмът и ленинизмът, са нещо единно. Това са имената на едно и също нещо. Затова теорията за разсичането на ленинизма на две части е теория за разрушаването на ленинизма, теория за подмяна на ленинизма с троцкизъм.
Няма какво и да говорим, че партията не може да се примири с тази странна схема.
3) По въпроса за лидерите на болшевизма.
Партията познава Ленин, като безпощаден революционер. Но тя знаеше също, че Ленин беше внимателен, не обичаше да се затваря и не рядко пресичаше с твърда ръка увличащите се по терора, в това число и самия Троцки. Троцки засяга тази тема в книгата си „За Ленин”. Но от неговата характеристика излиза, че Ленин само това е правил, че включвал при всеки подходящ случай мисълта за неизбежността на терора”. Получава се впечатленито, че Ленин е бил най-кръвожадният от всички кръвожадни болшевики.
За какво му е притрябвало на Троцки това ненужно и с нищо неоправдано сгъстяване на боите?
Партията познава Ленин, като примерен партиец, не обичащ да решава въпросите еднолично, без ръководните колеги, прибързано, без внимателно разучаване и проверка. Троцки засяга в книгата си и тази страна на нещата. Но при него се получава не Ленин, а някакъв си китайски мандарин, решаващ важните въпроси в тихия си кабинет, съгласно прищявките си.
Вие искате да разберете, как е бил решен нашият партиен въпрос за разтурянето на Учредителното събрание? Послушайте Троцки:
„Трябва, разбира се, да се разтури Учредителното събрание – казваше Ленин – но така ли,смятаха левите есери?
Но ни утеши старият Натансон. Той дойде при нас „да се посъветва” и с първите си думи каза:
– В края на краищата, ще се наложи, да се разпръсне Учредителното събрание със сила.
– Браво! – възкликна Ленин – което е вярно, то е вярно! А ще тръгнат ли да вършат това вашите?
– При нас някои се колебаят, но аз смятам, че в края на краищата, ще се съгласят – отговори Натансон”.
Така се пише история.
Вие искате да разберете, как е бил решен въпросът за Висшия военен съвет? Послушайте Троцки:
„ Без сериозни и опитни военни ние не можем да излезем от този хаос – казвах аз на Владимир Илич всеки път след като посещавах щаба.
– Това, май е вярно. Да как не са ми предали досега…
– Да назначим по един към всеки комисар.
– А още по-добре двама – възкликна Ленин – сръчни. Не може да бъде, да нямаме сръчни комунисти.
Така се конструира Висшият военен съвет”.
Така пише история Троцки.
За какво са му притрябвали на Троцки тези компрометиращи Ленин арабски приказки? Нима да възвеличи вожда на партията В И Ленин?
Нещо не се получава.
Партията познава Ленин, като велик марксист на нашето време, като дълбок теоретик и опитен революционер, чужд на оттенъците от бланкизма. Троцки засяга в книгата си и тази страна на нещата. Но от неговата характеристика се получава не великанът-Ленин, а някакво джудже – бланкист, съветващо партията през Октомврийските дни „да вземе властта със собствените си ръце, независимо от Съвета и зад гърба му”. Но аз вече казах, че тази характеристика не съответства на действителността нито на йота.
За какво му е притрябвало на Троцки тази въпиюща… неточност? Няма ли тук опит „малко” да се поразвенчае Ленин?
Такива са характерните черти на новия троцкизъм.
В какво се състои опасността от новия троцкизъм? В това, че троцкизмът с цялото си вътрешно съдържание има всички шансове да стане център и сборище на непролетарските елементи, стремящи се да отслабят, да разложат диктатурата на пролетариата.
И какво по-нататък? – ще попитате. Какви са поредните задачи на партията във връзка с новите литературни изяви на Троцки?
Троцкизмът се появява сега, за да развенчае болшевизма и да подкопае неговите основи. Задачата на партията е, да погребе троцкизма, като идейно течение.
Говорят за репресии против опозицията и за възможен разкол. Това са празни приказки другари. Нашата партия е здрава и могъща. Тя няма да допусне никакви разколи. Що се отнася до репресиите, то аз съм решително против тях. На нас са ни необходими сега не репресии, а разгърната идейна борба против възраждащия се троцкизъм.
Ние не искахме и не се стремяхме към тази литературна дискусия. Троцкизмът ни я наложи със своите антиленински писания. Какво пък, ние сме готови за това, другари.
превод Милчо Александров от сайта „Сталин – събрани съчинения”
