Б.р. По-надолу поместваме писмо със същото заглавие, изпратено от наш читател
Живея на 25 километра от столицата, почти в центъра на гр.Перник. Да напиша тези редове мислех отдавна, но го правя сега, когато всички мои съграждани страдат от „успешното” управление на ГЕРБ. Безводието, на което ни осъдиха управляващите, преля чашата на търпението.
Семеен съм, имам съпруга и три деца. Живея в къщата на моите родители, построена по времето на социализма. С неимоверни усилия направихме една пристройка от две помещения – с банков заем, който все още изплащам. По времето на соца имах хубава работа в едно от промишлените предприятия на града. След като приватизаторите го разпарчетосаха и продадоха, се наложи да търся работа в София. Децата бяха още малки и съпругата ми трябваше да ги гледа. По тази причина сега тя няма трудов стаж за пенсия и чакаме да стане на 70 г. /дай боже/ за да получи такава.
А моите митарства от 1997 г. насам нямат край. Първо на трудовата борса, после на стоковата борса, след това строител, после охранител и т.н. И така аз постепенно разбрах, че всичките обещания за „демократичен социализъм”, за „Швейцария на балканите”, за „сполука на България” и пр. са само голи лъжи. Лъжеха ни за да се доберат до властта, влезнеха ли в нея, тутакси забравяха какво са обещали и мислеха само как да си напълнят джобовете. Но така или иначе аз разбрах и че съм ужасно уморен от пътуване в София за работа, от денонощната работа, от мислите за утрешния ден. Страхът, че децата може да останат гладни, ме мотивираше да полагам свръхусилия, но оскъдицата ставаше все по-голяма. Лъжи и неправди навсякъде. Заплатите не се изплащат с месеци, правят се удръжки за щяло и нещяло, работодателите не внасят осигуровки в НОИ, ако повдигнеш този въпрос, сочат ти вратата, цените на стоките галопират нагоре, често пъти заемът, който си взел за закупуването на някоя стока, продължаваш да изплащаш и след като срокът на годност на тази стока вече е изтекъл. Гледам мои познати, приятели, колеги, роднини – и те на същото дередже. А има и по-зле. Седя и си мисля как така, вече повече от 30 г., уж сме демократична, правова държава, уж сме в цивилизована Европа, членуваме в Европейския съюз, а от ден на ден живеем все по-зле. В семейството никой не пие и не пуши, аз работя на две места, след като поотраснаха децата и жена ми започна работа в София, всяка сутрин става в 4 часа… Но парите все не стигат и не стигат. Готов съм да работя и най-тежката и мръсна работа, да работя честно и упорито. Но постоянно си мисля как ще живея по-нататък и колко още ще изкарам така?
Обръщам се към управляващите! На това ли те казват „демократична и правова държава”. Та това е чист варварски капитализъм, това са капиталистическите пазарни отношения. При тях богатствата винаги отиват при работодателите, експлоататорите на труда на народа, обществените паразити, които смучат нашата работническа кръв. Тези разбойници тлъстеят с нашите народни пари, изнасят ги в чужди банки, предоставят ги на чужди компании. Най-пресен е случаят с „покупката”, ако това изобщо може да се нарече покупка, на осемте самолета от САЩ, за които нашите управници потрошиха 2,5 милиарда народна пара. Все едно да отидем в супера и да платим пари за хляб, който ще получим след три години. Сделката със САЩ за самолетите си е чист безлихвен заем, даже подарък, който малка, обрулена България, с бедстващо население, дава на колоса САЩ. За нас, обикновените трудови хора, остават само мизерията и несгодите. Управниците ни смятат за някакви струни, които те опъват, пробвайки кога ще се скъсат. А когато се скъсат, започват спешни мерки за отпускане на опъна, т.е. това е един вид лична тяхна заслуга /преди всичко на премиера/ за нашето добруване. Така беше когато протестираха учителите, така беше когато протестираха майките на деца с увреждания, медицинските сестри, сега се разтичаха за безводието в Перник и на още много места в страната.
Аз не искам моите деца да се скитат немели-недраги по чужбина за къшей хляб, но аз не искам да ги видя и в кабинетите на управниците, за да не загубят там своята съвест, не искам да ги видя и в полицията, за да не се превърнат в престъпници, не искам да ги видя и в болницата, даже и като лекари, за да не минават покрай болния с безразличие, ако не им даде нещо. А какво да кажа за училищата и ВУЗ-овете, където ги учат да лъжат, лицемерят, на корупция и умения да живеят „достойно” сред крадци и мошеници. Не знам какво да правя, но така повече не може да се живее. Всеки ден управниците ни говорят колко сме добре, какъв икономически растеж има… Това ако не са фалшиви новини, здраве да е! А наскоро май беше гласувано нещо по въпроса за фалшивите новини. Та и по този въпрос те са с двата крака вътре, за съд, да не говорим за другите им престъпления. Превърнаха страната в една тлъста, апетитна пица, от която ненаситно лапат залци, но ще дойде ден и ще се задавят. Някой ден ще се скъсат всички струни на нашето търпение …
Благодаря Ви, ако го публикувате. Казвам се Милан Борисов – Винкела, всички ме знаят. Не се крия.
Б.р. Драги читатели, смятаме, че коментарът е излишен.
