„Ние се вече уверихме, че европейската ингелезка цивилизация, човеческите немски идеи, християнските проповеди на протестантите и пр. и пр.не са нищо друго освен „стани, куме, да седна”. Франция служи нам за огледало. Ние сме намерени да не плачем вече никому и да не вярваме ни на един невикан приятел, ако само с тоя приятел ни не свързва родствена связка и просто интересът на отечеството ни. Доста сме се вече лъгали! И наместо сълзи и молитви, ние сме захванали да леем коршуми…”
„– Без революция сме загубени во веки веков.
– Дела трябват, а не думи.
– Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
– Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен.
– Дързост и постоянство!
– За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
– Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
– Време за помагане е сега – закъснелите не ще бъдат наши приятели.
– Всекиму ще се държи сметка за делата.
– Всички зависят от вишегласието.
– Всичко се състои в нашите задружни сили.
– Има два пътя – кой ще изберете?
– Отговорност към обществените средства.
– Строга и редовна отчетност.
– Интригата спира хода на народната работа. – На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
– На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.
– Най-много са виновни чорбаджиите.
– Главният център е в България.
– Народната работа стои над всичко.
– Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.
– Ние гоним царя и неговите закони.
– Никой да не се повежда сляпо в работата.
– Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре.
– Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
– Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
– Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.
– Строга революционна бдителност.
– Оръжие, оръжие и пак оръжие.
– Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.”
На 19 февруари 1873 година в София Левски беше обесен от турската власт.
След 148 години България отново е робиня, този път, на „европейската ингелезка цивилизация”, на немската и френска империалистическа деградация и щатската плутокрация.
Както Левски, така и българския народ беше предаден, този път от „червени” попове.
Но БКП няма да позволи да бъде обесена – тя ще изведе народа на „спасителния социалистически път (Георги Димитров)”!
