ВАЖЕН ЕТАП ОТ ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БОЙНОТО МЕЖДУНАРОДНО РАБОТНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ
В това название няма никаква сянка на преувеличение, понеже 17-ят Конгрес на Световната Федерация на Профсъюзите се превърна в грандиозно мероприятие, състояло се от 5 до 8 октомври в Дърбан ЮАР, организирано от съюза КОСАТУ. То събра представители от 103 страни и постави пред движението нови настъпателни цели и задачи. В доклада си Георгиос Маврикос специално подчерта тази посока в бъдещата дейност така: – „Ние сме длъжни да радикализираме нашите искания. Ние трябва да придадем съдържание и форми на нашата борба с пряка цел освобождението на работническата класа от капиталистическата експлоатация. За да може работническата класа да бъде готова да изпълни стратегическите си задачи, е необходимо изкусно да се съчетае борбата за всекидневните проблеми за удовлетворяване на преките и непосредствени народни потребности с борбата която издига нивото на съзнанието на трудещите се, не желаещи повече да чакат безропотно и да търпят живота в този прогнил режим на експлоатация”.
Всички изказали се оратори на Конгреса от 112 страни поставиха ребром въпроса за усилване борбата за правата на трудещите се в периода на изостряне на кризата на световния капитализъм. Всъщност се потвърди факта, че СФП не само устоя на гоненията и натиска, но и придоби още по – голяма подкрепа и стана по-масов. А от това се подразбира неизбежното изтласкване на съглашателските и предателски пробуржуазни съюзи, намиращи се под егидата на Международната Конфедерация на Профсъюзите (МКП). Повратът в полза на класово-ориентираните профсъюзни сдружения не би се случило, ако СФП не извърши сериозна работа и пропаганда, и не зае принципната антиимпериалистическа позиция по въпроса за репресиите на профсъюзните активисти в Палестина, по въпроса за агресията на НАТО, САЩ и страните от ЕС в Сирия. Голям отглас даде борбата на СФП за правата на трудещите се мигранти и стотиците бежанци, емигрирали в Европа. Това много силно контрастира с позицията на МКП и Европейската Конфедерация на Профсъюзите, които от самото начало позорно подкрепяха военното нахлуване в Либия и агресивните действия на НАТО в Близкия Изток, а след това „не забелязаха” масовата смърт на бежанците в Средиземно море, солидаризирайки се с европейските правителства и капиталистите. Показателно бе и това, че МКП прие в редовете си през октомври 2015 година проправителствената Федерация на Профсъюзите на Казахстан. Ръководството на тази казахстанска федерация не само не е „демократичен съюз”, но и подкрепи разстрелването на стачниците от Жанаозен през декември 2011г., участваше в гоненията на профсъюзните активисти и в ликвидирането на независими организации, подкрепи приемането на антиработническия закон „За профсъюзите” и Трудовия Кодекс. Пробуржоазната, предателска същност на МКП се потвърждава и от активистите на профсъюзите, изпитващи върху себе си огромния натиск от страна на съглашателските съюзи и правителствата, настояващи да скъсат със СФП. В доклада си Георгиос Маврикос разказа за такива епизоди: „Аз виждам тук другаря Назарио от Перу и си спомням, с какви шантажи се сблъска той в Женева, когато искаха да изтегли декларацията на СФП, осъждащо правителството в Чили. По сред нощ чрез посолствата на Перу и Чили, министри, чиновници и дейци на жълтия профсъюз го викат и го заплашват. Назарио не клекна и не се предаде, казвайки: „Аз съм от СФП. Казвам това с гордост”. Не е по-малко интересен и изнесения в доклада случай, за не ангажираността на европейските профсъюзи: „Ето Емил Олсен, млад другар от Дания. Той беше изгонен от комитета на съюза в неговата работа защото е в СФП. Беше му предложено да се откаже от нашата Федерация, иначе ще загуби работата си. Олсен остана в СФП. Той загуби работата си, но получи огромното уважение на работниците в Дания, които го признават за свой истински лидер”.
Подобни истории разказват и други делегати от различни страни. Това говори за идеологическата и политическата криза на съглашателските профсъюзи, създадени от западните правителства още през 60-70 – те години с цел да разрушат единните международни структури на работническото движение. В тази ситуация СФП отново е център на всички водещи и революционни сили на работническата класа. Избирането на другаря Майкъл Маозунг от ЮАР беше символично. Това решение показва, че един от важните постове в съюза се заема от представител на работническата класа на страна от „третия свят”, която сега най-много страда от угнетяване, унищожаване на социалната система и осигуряването, изпитва върху гърба си репресиите на буржоазните правителства и стои в предните редици на класовата борба. Георгиос Маврикос отбеляза: „Неговото избиране е позитивна крачка за нашата организация, подчертава нашият приоритет, потвърден и от Африканския континент, от нашите усилия за укрепване на профсъюзното движение”.
За Генерален секретар на СФП отново беше избран другаря Георгиос Маврикос. Той ще заема този пост до следващия 18 – ти Конгрес. Трябва да се предполага, че в този момент СФП наброява вече 100 милиона членове. Отбеляза се, че в близко време ще се създаде Съвет на СФП, който ще бъде ориентиран към страните от бившия СССР с център Москва. Под егидата на СФП ще се изгради също съюз на учените и юристите, което ще защитава профсъюзите. Ще продължи борбата с искания за подобряване на условията на труд, общодостъпното и безплатно образование, здравеопазване, подобряване състоянието на околната среда. Немаловажен аспект за СФП си остава защитата на правата на трудещите се на стачка, създаване на свои съюзи, за 8 часов работен ден, което постоянно и повсеместно се нарушава от работодателите. В този смисъл 17 Конгрес действително се превърна в мащабно, демократично, открито, интернационално, класово събитие. Към него проявиха пряк интерес работници от цял свят, които се стремят да се борят за общество без експлоатация на човек от човека, за общество , където ще има всички права и свободи на трудещите се.
Айнур Курманов
РКРП-РПК превод Милчо Александров
