Историята на Съветските въоръжени сили води началото си от създаването на младата Съветска република, след победата на великата Октомврийска Социалистическа революция, която освен строителството на новото общество трябваше да се защитава с оръжие в ръка от вътрешната контрареволюция и нападението на световния империализъм. С постановление на Втория Всеруски конгрес на Съветите от 26 октомври /8 ноември/ 1917 г. е учреден Комитет по военните и морските работи. В първите месеци на Съветската власт задачата за борба с контрареволюцията и защитата на съветската република се изпълнява от Червена гвардия – революционните матроси от Балтийския флот и войници от Петроградския и други гарнизони. Именно те обезпечават разгрома в края на 1917 г. и началото на 1918 г. на контрареволюционните метежи на Краснов, Каледин, Дутов и др. и триумфалното шествие на Съветската власт по цялата територия на Русия.
Но в началото на 1918 година става очевидно, че тези сили са недостатъчни. Империалистическите държави и преди всичко Германия предприемат интервенция срещу Съветска Русия в тясно взаимодействие с вътрешната контрареволюция. На дневен ред излиза въпросът за създаване на редовни въоръжени сили за защита на Съветската държава от вътрешни и външни врагове.
По предложение на Ленин на 15 /28/ януари 1918 година Совнаркомът приема Декрет за създаване на работническо-селска Червена армия, а на 29 януари /11 февруари/ – Декрет за създаване на работническо-селски Червен флот на доброволни начала. Започва формирането на Червената Армия.
Доброволно встъпват в Червената армия и болшинството /над 50%/ от генералите и офицерите на царската армия, тъй като те разбират, че Съветската власт е единствената сила, представляваща интересите на Русия и способна да защити страната от външните врагове и да предотврати нейното разрушаване. В Червената армия се сражават 75 хиляди бивши генерали и офицери от царската армия, срещу 35 хиляди, воюващи на страната на белогвардейците. Във връзка с нарушаването на подписаното примирие и преминаването на германските войски в настъпление, на 22 февруари Съветското правителство се обръща с призив към народа: „Социалистическото отечество е в опасност”. Хиляди работници и селяни, патриоти на своята социалистическа родина, грабват оръжие за нейната защита. Още на другия ден при Псков и Нарва в жестоки сражения настъплението на агресорите е спряно. И от тогава именно този ден – 23 февруари – се смята за рожден ден на Червената армия и флот и се отбелязва тържествено от всички честни хора в Русия и по света, а не изкуствено измисления от днешната буржоазна власт „ден на защитниците на Отечеството”, с очевидната цел да се зачеркне от паметта и съзнанието на хората всичко, свързано със съветския период от живота на страната.
Но кой в онези времена можеше да предвиди предстоящите славни победи на Червената армия? Кой тогава видя източниците на нейната непобедимост и сила? Вместо отговор, ето част от речта на Й.В. Сталин пред Пленума на Моссъвет през февруари 1928 година.
„Кои са източниците на силата на нашата Червена армия?
Първата и основна особеност на нашата Червена армия се състои н това, че тя е армия на освободените работници и селяни, тя е армия на Октомврийската революция, армия на диктатурата на пролетариата… Навсякъде и винаги армията в капиталистическите общества е въвлечена и участва в политическата борба на страната на капиталистическата класа, служи като оръдие за потискане на трудещите се.
У нас армията я обичат, уважават я, грижат се за нея. Защо? Защото за първи път в света работниците и селяните създадоха своя собствена армия, която служи не на господарите, а на бившите роби, днес освободените работници и селяни.
Втората особеност на нашата Червена армия се състои в това, че тя се явява армия на братството между нациите на нашата страна…
Цялата нейна същност, цялото нейно изграждане се опира на дружбата между нациите на нашата страна, върху идеята за освобождение на угнетените народи…
Накрая третата особеност на нашата Червена армия се състои във възпитанието и укрепването на духа на интернационализма…
От първите дни на своето съществуване та се възпитава в духа на интернационализма, в дух на уважение към народите на другите страни, в дух на уважение и любов към работниците от всички страни, в дух на запазване и укрепване на мира между държавите…
И това, че тези обстоятелства се явяват източник на силата и могъществото на нашата армия, за това ще разберат, когато е необходимо буржоата от всички страни, ако те решат да нападнат нашата страна, тогава те ще видят, че нашата Червена армия, възпитана в духа на интернационализма, има безбройно количество приятели и съюзници по всички краища на планетата, от Шанхай до Ню Йорк, от Лондон до Калкута…
С това се обяснява този факт, че нашата армия знае къде отива, защото тя се състои не от оловни войници, а от съзнателни хора, разбиращи къде отиват и за какво се борят.
Но армия, знаеща за какво се бори, е непобедима, другари.”
Тези думи на Сталин бяха потвърдени от практиката и особено по време на Великата Отечествена война.
Подбрал материалите от История на ВКП/б/ и в.”Мисъл” Вл.Цеков
