Унищожено социалистическо общество. Реставриран жесток капитализъм; протести – предсрочни избори, а от комунистическите партии – наблюдение.
В нашата страна – България, от 1944 до 1989 г. се строеше социалистическо общество, което сега някои „демократи” наричат комунизъм, тъй като управляващата партия се наричаше комунистическа, и насаждат сред народа, най-вече сред младото поколение, колко страшно е било тогава. Но могат ли да отрекат големите индустриални строежи, напредничавото селско стопанство с високи добиви в земеделието и животновъдството; липсата на безработица, безплатното образование на високо нива, безплатното здравеопазване, което според специалисти беше на световно ниво; културните завоевания, достойни социални придобивки за трудовите хора! Набеждават го, че било тоталитарно време. А сега това не е ли тоталитаризъм?
При реставрирания капитализъм, маскиран като „демокрация” и „свобода” при тази масова безработица, ниски доходи, липса на сигурно образование, платено и недостъпно здравеопазване, тотално унищожение на големи индустриални предприятия от национално значение, без социална сигурност; драстично социално неравенство от порядъка десетки пъти – може ли да се характеризира като някакво нормално общество? Напротив, тотално антихуманно, антисоциално общество, без никаква справедливост. Изцяло антинародна законова, финансова, съдебна система (даже по признание на бившия американски посланик има два вида съдопроизводство – за бедни и за представители на мафиотските и олигархични субекти.
Всички сме свидетели на унищожаването на такива индустриални обекти като Кремиковци, завод „Ворошилов”, завод „6-ти септември”, чиято продукция беше доставяна във всички страни в света. След предателството на олигархичните кръгове контрареволюцията донесе на българския народ безработица, бедност, узаконена с конституция, чиято философия се изразява в разделяне на обществото на противоположни социални слоеве – едните „кадърни” и „инициативни” да се обогатяват за сметка на другите, по-точно на тези, които работят честно, създават блага и услуги.
Създаде се частнособственическа класа чрез приватизация, реституция, чрез либерална пазарна икономика, неконтролирана от държавните институции. И в България милионерите вече са над 600, а се съобщава и за 16 милиардери, а може и да са повече. Това е частната собственост – съгласно чл. 17, ал. а от конституцията тя е неприкосновена, а държавната и колективната собственост се урежда със закон – съобразно интересите на олигархичния „елит” – затова е жестоката борба кой ще прави законите, които се променят съгласно интересите.
И най-жестокото е, че даже и хора, които заявяват, че са с леви убеждения, казват, че марксизмът бил остарял. Та остаряла ли е постановката, че частникът има за цел да увеличава печалбата и когато тя е 300 %, е готов на всякакво престъпление. И ето ги монополистите – чуждоземни с огромни апетити за лесни печалби, улеснени от наши родни продажници, безсрамно вдигат цените на вода, топлоенергия, ел. енергия, лихви, които не беше възможно да се понесат с доходите на обикновените българи и особено младежите. Това предизвика справедливите протести в над 35 града на страната, оставката на правителството и предсрочни парламентарни избори. Първоначалният повод за протестите беше високи цени на тока, срещу алчните монополисти, срещу концесиите, източващи българската икономика. Лозунгът беше за промяна! Но каква промяна искаха протестиращите? А и коментаторите – социолози, политолози, журналисти – не уточняваха какви промени, не търсеха причината за тази социална нестабилност, характеризирана от властващите като похвална финансова стабилност, а всъщност бедност за 90% от българския народ.
