Измина близо един месец от варварското убийство на журналистите от редакцията на „Шарли ебдо”. На 11-ти януари 2015 г. в Париж се състоя митинг в памет на убитите, на който присъстваха държавни глави, премиери, външни министри, други официални лица и много граждани. Там бяха ръководителите на големите западни държави (без САЩ) като, Англия, Германия, разбира се Франция, външният министър на Русия, ръководители от васалните държави в източна Европа и много други. Фалшивото съчувствие и гняв от този варварски акт трябваше да прикрият истинската цел на мероприятието – да се демонстрира единството на запада в борбата му за световно господство и в частност за завладяване на Близкия Изток.
Безспорно е, че убийството на невинни хора трябва да се осъжда, а виновниците – наказвани. Но вие чули ли сте от тези същите държавни глави, премиери и прочие да изразяват съчувствие за изгорените живи в Одеса и да осъждат техните убийци? Чули ли сте нещо подобно да се случва по повод стотиците, а може би и хиляди цивилни граждани, в това число и деца, загинали и загиващи от варварския обстрел на украинските фашисти в Донецка и Луганска област? Та техния убиец, президентът на Украйна, Порошенко е сред присъстващите. А виновниците за стотиците хиляди загинали в Ирак, Афганистан, Либия, Палестина, Сирия къде са? Не са ли редом до украинския си колега? Изобщо какво искат да ни покажат тези убийци? Ще им повярва ли някой на крокодилските сълзи, които „леят” за убитите журналисти? Кой създаде, обучи и въоръжи „Ал Кайда”, кой създаде и въоръжи така наречената „Ислямска държава”? Нейните бойци трябваше да се справят със Сирия и да свалят законно избрания й президент.
Изобщо за честните хора е ясно, че на 11-ти януари в Париж световната буржоазия „плаче”, но тя плаче не за убитите парижани, тя не би плакала нито за тях, нито за стотиците хиляди загинали, по чиито трупове е готова да стъпи и стъпва само и само да осъществи своите цели – световното господство. Нещо повече, тя би хвърлила и цялото човечество в огъня на нова световна война. За нея нямат значение убитите, нямат значение реките от кръв, които се леят по цял свят, стига нейните богатства да се увеличават. Световната буржоазия плаче за себе си, за това, че нейните планове в Близкия изток не се осъществяват; за това, че народите там вече не искат да търпят нейния гнет.
Фашистките методи, с които си служи съвременният капитализъм, не са нищо ново. Това сме го виждали по времето на хитлерофашизма, виждали сме го по времето на войните в Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа и на още поне 40 места по земното кълбо, през миналия и началото на този век. Варвари да скърбят за своите жертви. Каква наглост, каква демагогия, какъв цинизъм. Те надминаха и своя учител и духовен побратим Хитлер. Обявявайки 11 януари за ден на „Поход на солидарността” тези варвари се изгавриха с паметта на хилядите и милиони убити по тяхна вина, подиграха се със скръбта и справедливия гняв на народите.
Прав е Г. Димитров като казва по време на Лайпцигския процес, защитавайки българския народ от нападките на хитлеровите палачи, че в България са варвари само фашистите и задава риторичния въпрос: Но къде фашистите не са варвари?
Вл. Цеков
