ВРЪЩАЙКИ СЕ КЪМ ВЪПРОСА ЗА АВТОРСТВОТО НА „ЦИРКУЛЯРА” ОТ 1919 ГОДИНА И ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО…

  В края на януари руските реакционери традиционно „отпразнуваха“ годишнината от така нареченото „Окръжно писмо на ЦК за отношението към казачеството“ („До всички отговорни другари, работещи в казашките райони“), прието от организационно бюро (Оргбюро) на ЦК на РКП (б) на 24 януари 1919 г. В съвременната буржоазна пропаганда това „циркулярно писмо“ се използва широко за разпалване на антисъветски настроения в историческите райони, населени с казаци, предимно в Ростовска област. Стихията около този документ напомня подобните действия на украинските буржоазни пропагандисти с въображаемия „Гладомор“ (и имащи същите цели).

  Историческият контекст на приемането и отмяната на този документ вече е многократно разгледан подробно в изследователски материали, например в статията „Казаците: между белите и червените“, публикувана на стогодишнината от „циркулярното писмо“.

  Историческото „бяло петно“ обаче все още остава отговорът на въпроса кой е авторът на този документ, който нанесе голяма вреда на установяването на съветската власт в южната част на Русия. Едва ли може да се съмняваме, че той е причинил вреда. „Циркулярното писмо“ излиза в момент, когато казаците преминават на червената страна и в резултат на това – независимо от целите, поставени от авторите на документа – забави този преход, изтласка част от казаците обратно в редиците на белите и само удължи гражданската война на юг. Ще говорим повече за този аспект в края на тази статия.

  И така, кой е авторът на „циркулярното писмо“? Призивът „До всички отговорни другари…“ беше приет от Организационното бюро на РКП (б), което се състои от трима души – Ю Свердлов, М Владимирски и Н Крестински. На тази основа буржоазната пропаганда най-често обявява за автор Яков Свердлов. Много документи обаче са преминавали през Организационното бюро и са подписвани от Свердлов, който е заемал редица постове в РСФСР,  които той просто заверявал. Темата за отношението към казаците никога не е била тема на Свердлов; няма доказателства, които да показват, че той е разработвал тези въпроси. Възможно е някой, който е бил „запознат“, да е подготвил този документ и да го е прекарал през Организационното бюро, заобикаляйки други органи на съветската власт и партията.

  …Най-яростните антисъветчици се опитват да „напишат обвинението“ за писане на „циркулярното писмо“ на самия В И Ленин. Разбира се, няма аргументи в полза на тази „версия“. Статиите, бележките и писмата на Ленин са добре проучени. В тях няма и намек, че ръководителят на съветската държава е разработвал подобен документ.

  Самата идеология на „циркулярното писмо” противоречи на всички предишни насоки на съветското правителство. Болшевиките първоначално си поставят за цел да работят с трудовите казаци и да ги привлекат на своя страна, а не да обвиняват казаците като контрареволюционери.

  Владимир Илич не е имал никакви „антиказашки“ предразсъдъци. Освен това Ленин говори за предоставяне на автономия на Донския регион в рамките на Съветска Русия. На 28 февруари 1918 г. в приветствена телеграма към революционните казаци Ленин и Сталин пишат: „Нямаме нищо против автономията на Донския регион. Географските граници на тази автономия трябва да бъдат определени по споразумение с населението на прилежащата ивица и с Автономната република на Донецкия басейн.

  И тази идея за автономия е реализирана: на 23 март 1918 г. Донският военно-революционен комитет провъзгласява създаването на „Донска съветска република сред другите републики на Федеративна социалистическа Русия“. Червените казаци Ф Подтьолков и М Кривошликов застават начело на ръководните органи на републиката.

  Донската съветска република е унищожена от белогвардейците по време на последвалата гражданска война…

  Може твърдо да се каже, че съществуването на „циркулярното писмо“ – прието, припомняме, заобикаляйки други органи на съветската власт – е изненада за Ленин. На 16 март 1919 г. в Москва се провежда пленум на ЦК на РКП (б) под председателството на Ленин, който всъщност отменя това „циркулярно писмо“ с формулировката: „предвид очевидното разцепление между северните и южните казаци на Дон и тъй като северните казаци могат да ни помогнат, ние спираме използването на мерките срещу казаците.

  И впоследствие Ленин многократно изтъква необходимостта от внимателна работа с работещите казаци и недопустимостта на провокативни действия. „В различни райони на региона където местните власти забраняват носенето на ивици и думата „казак“ е премахната… Обръщаме внимание за необходимостта да бъдем особено внимателни при нарушаването на такива ежедневни дреболии, които са напълно маловажни в общата политика и в същото време дразни населението“, пише Владимир Илич в телеграма до Революционния военен съвет на Южния фронт на 3 юни 1919 г.

  На 29 февруари – 6 март 1920 г. в Москва се провежда Първият общоруски конгрес на трудовите казаци. Ленин говори на него. „И ако нещо реши изхода от битката с Колчак и Деникин в наша полза, въпреки факта, че Колчак и Деникин бяха подкрепени от великите сили, е, че в крайна сметка и селяните, и работещите казаци, които дълго време бяха далече от нас, сега преминаха на страната на работниците и селяните и само това в крайна сметка реши войната и ни даде победа“, казва Ленин на конгреса.

  …Друга версия за авторството на „циркулярното писмо“ се свежда до предположението, че то може да е разработено в Народния комисариат по военните и военноморските въпроси на РСФСР. Просто казано, тя се приписва на народния комисар по военните въпроси Леон Троцки. Опитът да се припише този исторически епизод на „демона на революцията“, разбира се, изглежда много удобен, но това ще противоречи на истината.

  Ако документът е разработен в отдела на Червената армия, тогава би било логично изпълнението му да се извърши от този отдел. В действителност обаче е точно обратното. Членът на Донското бюро (Донбюро) на РКП (б)                        С Сирцов се оплаква: „Провеждането на терор беше възпрепятствано от съпротивата на 8-ма армия.“ Тоест, ръководството на армията, по това време подчинено на Троцки, не само не допринася за ексцесиите, продиктувани от „циркулярното писмо“, но и се намесва срещу тях.

  Пропагандните спекулации, приписващи на Троцки някаква безгранична „казакофобия“, също нямат основание. Така през октомври 1919 г. Троцки отново не изключва възможността за предоставяне на автономия на казашките области и дори изтеглянето на Червената армия от Дон, ако самите казаци действат масово и фронтално срещу белите. „Даваме на Дон и Кубан пълна „автономия“, нашите войски прочистват Дон. Казаците напълно скъсват с Деникин“, фантазира той на 10 октомври 1919 г.

  …Най-нелепата „версия” за авторството на „циркулярното писмо”, пропагандирана от отделни „либерални” пропагандисти, твърди, че то е написано от И В Сталин. Смешно е, защото тези кандидат-пропагандисти използват като „аргумент“ факта, че Сталин е бил народен комисар по въпросите на националностите на РСФСР. Общоизвестно е обаче, че болшевиките не са смятали казаците за националност, а по-скоро за част или етническа група в рамките на великите руснаци. Следователно работата с казаците не е основен въпрос за Народния комисар по националните въпроси.

  …Ако няма информация кой е авторът на „циркулярното писмо“, тогава как да разберем кой го е инициирал? Тук трябва да разгледаме преди всичко кой прилага и активно пропагандира неговите разпоредби. Ревностните изпълнители на идеята за масов терор в Горен Дон през първите месеци на 1919 г. са членове на Донбюро при РКП (б) и подчинените им революционни комитети. Това е водещият член на Донбюро Сергей Сирцов – същият, който се оплаква, че 8-ма Червена армия се намесва в провеждания от него  терор; заедно с неговият другар по оръжие Арон Френкел и други членове на Донбюро.

  През 1919 година Сергей Сирцов, ако приемем версията, че активните изпълнители на „циркуляра“ са били неговите действителни автори, тогава това обяснява лесното преминаване на документа през Организационното бюро на ЦК на РКП (б). Членовете на Организационното бюро в Москва можеха да решат, че местните комунисти познават по-добре местните особености и да одобрят представения им документ. Все пак трябва да се отбележи, че и Сирцов, и Френкел са родом от Екатеринославска губерния, те пристигат в Дон малко преди Октомврийската революция и слабо разбират местните особености.

  След мартенския пленум на ЦК на РКП (б), на който „циркулярното писмо“ е отменено, същите членове на Донбюро неохотно, но дисциплинирано изпълняват новото решение. „Информирайте спешно отговорните партийни и съветски лидери в региона, че ЦК е преразгледала своята директива и нарежда на партийните работници да преустановят провеждането на масов терор. Изобщо не правете нищо, което би могло да изостри отношенията…”, пише сега Сирцов в телеграма до окръжните революционни комитети на 25 март 1919 г.

  На 14 август 1919 г. комисарят по казашките въпроси в казашкия отдел на Всеруския централен изпълнителен комитет Матвей Макаров заявява: „Курсът на съветската политика спрямо казаците се промени драматично: от безразборен и безразсъден терор  срещу казачеството само със силата на оръжието и методите, [както] направиха Плят, Ги и Френкел, преминава към най-предпазливото, разумно и внимателно отношение към трудовия казак – средния селянин и бедните.

  Френкел обаче „прековава“ и през юни 1919 г. в докладна записка до Централния комитет дори заявява, че не е съгласен с мнозинството от членовете на Донбюро, което тихо все още „смята първите директиви за правилни; то обвинява изключително армията за техния провал.“

  Няма разследване на вредните последици от „циркулярното писмо“ за съветското правителство. Въпреки че, например, изпълнителният секретар на ЦК на РКП (б) Елена Стасова пише на 24 октомври 1919 г. в писмо до Революционния военен съвет на Югоизточния фронт, че на тези лидери, които особено са се „отличили“, при прилагането на разпоредбите на директивата не може да се вярва и „не трябва да се допуска в района на Дон“ (същият „циркуляр“), който „умишлено го изпълнява с точност, знаейки, че подобно поведение не може да не предизвика рязко реакция, която от своя страна ще доведе до въстание.

  Но времето е такова, че нямало време за „разправии помежду си“.

  В резултат на това същите Сирцов и Френкел продължават своята саботажна дейност на други постове в Съветска Русия до 1937 г., когато са арестувани и разстреляни като членове на дясната опозиция.

* * *

  Нека се върнем на темата какви вреди успява да причини на установяването на съветската власт „циркулярното писмо“, което е валидно по-малко от два месеца.

  През декември 1918 г. – януари 1919 г. фронтът на Бялата армия на генерал Краснов се пропуква под ударите на Червената армия, която върви към Дон от север. Имало е масови случаи на отказ на казаците, които преди това са се били на страната на белите, да продължат войната. Тези казаци изоставят позициите си, обявяват „неутралитет“ или дори открито застават на страната на червените.

  „Първо под натиска на врага, а по-късно без никакъв натиск, 28-ми Горнодонски, Мигулински и Казански полкове изоставиха позициите си и се разпръснаха по селата си“, докладва на началниците си „командирът на Донската армия и флота“, белият генерал Денисов.

  На 14 януари 1919 г. 28-ми Горнодонски казашки полк, който отказва да изпълни заповедите на бялото командване, окупира село Вешенская, център на Горнодонски окръг на Донска област. Така Горнодонският окръг отпадна от „великата Донска армия“ на белия генерал Краснов. Горен Дон – северната част на района на Дон – е завзета от Червената армия.

  Но по-нататъшните действия на лидерите на съветската власт в Дон са нелогични.

  Възниква въпросът – как да се отнасят към бившите бели казаци, които преди това са се били срещу червените, а сега са преминали на другата страна. Ако бяха признати за военнопленници, трябваше да бъдат поставени във военнопленнически лагери. Ако бяха признати за дезертьори, тогава трябваше да бъдат включени в редиците на Червената армия. Нито едното, нито другото не е направено.

  Бившите бели казаци са разпуснати по домовете си, по селата си. В резултат на това в тила на Червената армия е имало маса хора, обединени по милитаризиран принцип и готови да хванат оръжието отново по всяко време. И тогава Донбюро и революционните комитети започват своята кампания на терор… Ясно е, че тази кампания е имала за цел да нокаутира най-известните врагове сред казаците и по този начин да защити съветската власт от възможни бунтове, но резултатът  е бил точно обратен.

  „Извършете масов терор срещу богатите казаци, като ги унищожите без изключение; проведете безмилостен масов терор срещу всички казаци, взели пряко или непряко участие в борбата срещу съветската власт. Необходимо е да се прилагат към обикновените казаци всички онези мерки, които дават гаранция срещу всякакви опити от тяхна страна за нови протести срещу съветската власт“, ​​се казва в „Циркулярното писмо на ЦК“.

  По този начин кръгът от лица, към които е трябвало да бъдат приложени сурови мерки, първоначално е ограничен до „богатите казаци“. Но критериите за „богатство“ не са посочени. От една страна, за войник от Червената армия – селянин от централните или северните провинции – всеки казак, който живее в плодородната черна земя, може да изглежда като богат човек. Друга гледна точка, която доминира сред болшевиките преди избухването на Гражданската война, е, че казаците от Долен Дон са по-богати, а казаците от Горен Дон са по-бедни. Според тази гледна точка горнодонските казаци изобщо не трябва да попадат под ударите на терора, тъй като не са богати.

  Но втората точка – за терора към тези казаци, които са участвали в борбата срещу съветската власт – по същество нарежда да бъдат наказани онези казаци, които току-що са сложили оръжие и са преминали на страната на червените… С други думи, „циркулярното писмо“ е доста небрежен документ.

  Сега буржоазната пропаганда крещи, че „милиони “ казаци са били убити в резултат на терора. Това, разбира се, няма нищо общо с историческата действителност.

  „В района имаше масови стрелби. Няма точни цифри (над 300). Настроението на казашкото население от самото начало беше потиснато, но опозиционно. Заговорът е разкрит и участниците са разстреляни. Провеждането на терора беше възпрепятствано от съпротивата на 8-ма армия“, докладва Сирцов.

  Въпреки че цифрата от 300 екзекутирани може да изглежда малка за мащаба на гражданската война, самият факт на терора създава тягостно и тревожно настроение сред горнодонските казаци. Казаците, които седяха у дома, не знаеха за кого ще дойдат комисарите в кожени якета утре и ще ги водят на екзекуция. В резултат на това на 11 март 1919 г. в северната част на Дон избухва антисъветски бунт – така нареченото „Вьошенско въстание“. Същите казаци, които наскоро сложиха оръжие, отново преминаха на страната на враговете на съветската власт.

  В тила на Червената армия, воюваща срещу Краснов и Деникин, се формира „втори фронт“. Това обстоятелство, заедно със стратегическите грешки на тогавашното армейско ръководство в южната част на страната (подценяване на опасността от Деникин и преувеличено внимание към украинския фронт), стана един от компонентите на факта, че Червената армия започна да отстъпва на север, а войските на Деникин достигат центъра на страната. Гражданската война на юг продължава през 1919 и 1920 г.

  Развитието на събитията е могло да бъде съвсем различно, ако отговорните комунисти на Дон  са проявили повече доверие към казаците, които преминават на страната на съветската власт през 1918-1919 г.? Ако тези казаци бяха включени в Червената армия, това би имало голямо влияние върху онези казаци, които все още са останали в белите армии. Може да се предположи, че процесът на преминаване на казаците на страната на червените щеше да продължи и войските на белите генерали Краснов и Деникин щяха да бъдат победени, а гражданската война на юг можеше да приключи още през 1919 г.

  Като пример можем да си припомним епизодите от поражението на Калединското въстание през 1918 г. През февруари 1918 г. бунтът на белите е ликвидиран, когато столицата на Донския регион Новочеркаск е превзета от отряд казаци под командването на офицер Николай Голубов. Самият Голубов не е бил болшевик, той доста се е колебаел между двете страни но преминаването на такива колебливи хора в червения лагер в решителния момент помага да бъдат победени калединците.

  По-късно, през март 1920 г., се случва „Новоросийската катастрофа“ на белите, когато над 20 хиляди донски и кубански казаци са заловени от червените. Те са записани в Червената армия и изпратени на съветско-полския фронт – с кръвта си да изкупят вината пред съветския режим.

  …За да завършим темата, трябва още веднъж да се отбележи, че днес буржоазната пропаганда се опитва да представи ситуацията така, сякаш казаците по време на гражданската война винаги са били само бели и срещу червените, а червените са били срещу казаците. Всъщност по време на гражданската война е имало периоди, когато мнозинството от казаците са били на страната на червените, когато мнозинството от казаците са били на страната на белите и когато казаците отново в мнозинството си подкрепят червените и съветския режим. Имало е бели казаци, червени казаци, зелени казаци и такива, които успяват да преминат от едната страна на другата няколко пъти по време на войната. Това е било гражданска война.

Дар Ветров

Превод от сайта на ВКПБ Милчо Александров