На 5 март 1953 г. завърши своя жизнен път блестящият политик и военен деец на ХХ век, ръководителят на СССР и теоретик на марксизма-ленинизма – Й.В. Сталин.
С името на Сталин са свързани великите постижения на съветската страна, такива като индустриализацията и колективизацията, създаването на собствена тежка промишленост и модерно селско стопанство. Социалистическата система, установена в това число и благодарение на усилията на Сталин, доведе до ликвидирането на експлоататорските класи и сближение на работниците и селяните. Това позволи през 1936 година да се приеме нова Конституция, с право наричана сталинска – най-демократичната от всички за времето си.
В световната история Сталин завинаги ще остане като човек с решаващ принос за победата на антихитлеристката коалиция над нацистка Германия и фашизма през 1945 г. Той издигна авторитета на СССР и по неговия пример се появиха нови социалистически страни.
Съветският социализъм, предлаган от сталинския СССР, стана реална алтернатива на капиталистическата система. Това беше общество, изключващо експлоатацията на човек от човека, безработицата, междунационалните и междурелигиозните конфликти. Главният принцип беше – от всеки според способностите, на всеки според труда. Този модел възприеха и други страни и след Втората Световна война се създаде Световният Социалистически лагер. Под червеното знаме застана една четвърт от сушата и една трета от населението на Земята.
Сталин разбираше необходимостта от защита на социализма от агресивните намерения на капиталистическия Запад. Той поръча на своя близък съратник Лаврентий Берия да създаде организация за разработка на собствено атомно оръжие,в противовес на американското, използвано над японските градове Хирошима и Нагазаки. По това време са поставени и основите на бъдещото развитие на космическата промишленост.
Така през 1953 г. сталинският СССР представлява високоразвита, независима държава, извоювала авторитет в кръвопролитната схватка с фашизма.
Сталин напуска живота на 5 март 1953 г., оставяйки страната на върха на своето развитие. Но неговите приемници не съумяха да се възползват от този потенциал. Безумните реформи на Хрушчов бяха първата стъпка по пътя на разрушаването на социализма в СССР. В своя доклад на ХХ конгрес на КПСС той не само оклевети Сталин, но и внесе разкол в световното комунистическо движение. Лидерите на Китай и Албания – Мао Дзе-дун и Енвер Ходжа се изправиха против хрушчовските клевети по адрес на Сталин и прекратиха връзките си с СССР и КПСС.
Клеветническата кампания против Сталин се възобнови с нова сила, когато на власт дойде М.С.Горбачов. Под знамето на антисталинизма той провеждаше демонтажа на социалистическата система, довел по-късно и до разпада на СССР. Злобните клевети и оскърбления по адрес на Сталин продължиха и президентите на РФ Б.Елцин, Д.Медведев и Вл.Путин. Независимо от цялата помия, която се излива върху личността и делото на Сталин от буржоазната пропаганда и от първите лица на държавата, неговият авторитет сред народа продължава да расте и вече надхвърля две трети от населението.
Народът иска да види на власт силен ръководител като Сталин, борещ се против разплодилата се корупция,за социална справедливост и заставящ света да уважава Русия. Но в никакъв случай не бива да се забравя истинската цел на живота на Йосиф Висарионович – построяването на социализма, с последващо движение към комунизма. А това е невъзможно да стане без победа на Социалистическата революция и демонтаж /унищожение/ на антинародната капиталистическа система.
Да вдигнем знамето на Сталин – знаме на борба за социализъм, справедливост, прогрес и достоен живот на трудовия народ!
***
На 14 март 1883 г. в Лондон умира видният мислител, икономист, социолог и създател на собствено обществено-политическо учение – Карл Маркс. С това си учение той прави съществен принос в развитието на науката, на политическата и икономическата теория и революционното движение. Най-забележителният последовател на Маркс – Вл. Илич Ленин става вожд на първата в света победоносна социалистическа революция.
По повод смъртта на своя близък приятел и съратник Фридрих Енгелс казва: „Най-могъщият ум на нашата партия престана да мисли, най-силното сърце, което някога съм познавал, престана да бие.”.
Икономистът Пол Лафарг, единомишленик и зет на К.Маркс, мъж на неговата дъщеря Лаура, в своите спомени за Маркс пише: „К. Маркс е един от малкото хора, които могат едновременно да са на предни позиции и в науката и в обществената дейност, като и двете неразделно се сливат в него и не може да го разбереш, ако не го разглеждаш едновременно и като учен и като борец за социализъм.”.
Даже главният политически противник на Маркс, анархистът Михаил Бакунин казва: „Той е изключително умен и извънредно многостранен учен. Рядко може да се намери човек, който толкова много да знае и чете и то да чете умно. Изключителен предмет на неговите занимания беше икономическата наука. С особено старание той изучава английските икономисти, превъзхождайки всички други. Критикуваше и правеше смели изводи.” „Държавност и анархия” – 1873.
През ХХ в., след победата на Октомврийската революция, влиянието на марксизма рязко нараства. За световния пролетариат името на Маркс става символ на борбата за социализъм, справедливост, прогрес, а също и за освобождение от оковите на капитализма.
Писателят-публицист Теодор Драйзер: „Старият Маркс стана червено плашило в очите на богатите наследници и наследнички, жалките и тъпи представители на стария свят. Техните юристи и банкери, техните лакеи и мекерета изпадат в треска и паника само при споменаването на името на червения доктор. За всичко това аз благодаря на Маркс и на червена Русия и се надявам въпреки диктатурите на нашата съвременност да доживея до този момент, когато справедливостта на Маркс ще победи повсеместно, когато ще настъпи триумф на марксизма там, където сега антисоциалистите от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка отправят своите проклятия и заплашват човечеството, там където те мачкат природната любов на човека към труда за справедливо възнаграждение, там където те лишават човека от честни и прости радости за свободно творчество.” „Благодаря на Маркс и на червена Русия” – 1937 г.
Както и през 19-ти век величието на Маркс признават и някои от неговите противници. „Аз смятах, а и сега смятам Маркс за гениален човек.” – така пише религиозният философ Николай Бердяев. Сред тези, които дълго време се намират под влиянието на марксовите идеи, са такива известни личности като революционерът Ернесто Че Гевара, борецът за граждански права Мартин Лутър Кинг, драматургът Джорж Бърнард Шоу, философът Жан-Пол Сартър и много други.
Една от главните идеи на Маркс е идеята за класовата борба. При това Маркс в писмо до своя приятел Йосиф Вайдемйер моли да не се преувеличава неговия принос в развитието на тази теория и да не му приписват чужди заслуги. „На мен не принадлежи нито тази заслуга, че съм открил съществуването на класите в съвременното общество, нито тази заслуга, че съм открил борбата между тях. Буржоазните историци дълго преди мен изложиха историческото развитие на тази борба, а буржоазните икономисти – икономическата анатомия на класите. Новото, което аз направих, се състои в доказването на следното: 1. Че съществуването на класите е свързано само с определени исторически фази от развитието на производството; 2. Че класовата борба задължително води към диктатура на пролетариата; 3. Че тази диктатура представлява преход към унищожението на всички класи и към безкласово общество.”
Противниците на Маркс написаха през годините огромно количество критически работи, опитвайки се да опровергаят основните му идеи. Но тези „критики” не можаха да предложат нищо смислено и ново. По този повод Жан-Пол Сартър пише, че „антимарксовите „аргументи” са само подновяване на домарксовите идеи. Така нареченото преодоляване на марксизма в най-лошия случай може да бъда само връщане към домарксовото мислене, а в най-добрия – откриване на мисли, които вече се съдържат в тази философия, която те смятат за преодоляна.”
Вятърът на историята издуха от гроба на Маркс мърсотията, хвърлена от неговите противници и през 1999 г. той е обявен за мислител на хилядолетието, изпреварвайки Айнщайн, Нютон и Дарвин. /анкета на ВВС/
Интересно как би се отнесъл към това самият Маркс, който през целия си живот се отличава с пословична скромност. „Ние двамата /има предвид Енгелс/ не даваме и пукнат грош за популярност.”
И така, величието на Маркс е признато както от неговите съмишленици, така и от неговите опоненти. Опитите да се „преодолее” марксизма не довеждат до никакви нови открития, а сред критиците му не се намери и едва ли ще се намери личност, сравнима с него. Признатите заслуги на Маркс като мислител доказват и правотата на Енгелс, който веднъж пророчески заявява: „И името му и делото му ще преживеят век.”
А.Голдин
От редакцията: Ние може да прибавим, че ще преживеят векове. Призивите на разни псевдоучени с научни титли и звания, за развитие на марксизма в съвременните условия най-често водят до отдалечаване от марксизма. Просто не им стигат мозъчните гънки. И едва ли в днешно време, след Ленин, има личност, която може да доразвива Маркс с колкото и голяма глава и с колкото и големи претенции да е.
