Това е Джордж Сорос. Запомнете това, когато следващия път финансираните от Сорос либерали ви нарекат расист, фашист или нацист.
Интересен факт за милиардера, който не просто финансира бандите от правозащитни организации, но и много от учебниците в руските училища до скоро се издаваха , благодарение на неговите фондове.
Поздравът му за отбора на Тръмп, изпъстрен с масови безредици, ме накара да потърся нещо за него.
Бащата на Джордж Сорос, Тивадар Сорос: Отива като доброволец в австро-унгарската армия през Първата световна война. Попада в руски плен и е изпратен като затворник в сибирски лагер, бяга от там и се връща в Будапеща. През 1923 година написва повестта „Съвременните Робинзоновци”. От жена му – Ерзебет Суч той има двама сина Павел (Пол) и Дьорд (Джордж). През 1944-1945 години по време на депортацията на унгарските евреи активно помага на много от тях да се скрият от преследване като им предоставя подправени документи.
А ето ви откъс от стенограмата на интервюто на Джордж Сорос, което той дава на Стиф Крофт, журналист от CBS за програмата „60 минути” през 1998 година.
За по кратко Крофт означавам с К, а Сорос със С.
К: Вие сте унгарски евреин?
С: Да.
К: Който избягва Холокоста?
С: Да.
К: Представящ се за християнин?
С: Вярно.
К: И Вие сте виждали с очите си, как много хора са изпращани в лагерите на смъртта?
С: Това е вярно. Аз бях на 14 години. И мога да кажа, че именно тогава се оформи характерът ми.
К: В какъв смисъл?
С: Трябва да се пресмята напред. Необходимо е да се разберат и предвидят събитията, когато те заплашва опастност. Това беше колосална заплаха, беда. Тоест много лично, персонално усещане за беда.
К: Доколкото разбирам, вие сте успели да се спасите благодарение на своя зет, който се заклел, че вие сте негов кръстник?
С: Да, да.
К: Вие сте се спасили и на практика, след това сте помагали да се отнема имуществото от евреите?
С: Да. Това е вярно. Да.
К: Според мен, подобен опит би могъл да доведе много хора до психиатричната клиника за много дълги години. Това би било много трудно?
С: Не. Изобщо не. Вероятно, аз като дете не съм осъзнавал, с какво е свързано това. Никакви проблеми не ми създаде това.
К: Нямате ли някакво чувство за вина?
С: Не.
К: Е например като „аз съм евреин и виждам как закарват хората, много лесно мога да се окажа и аз там”. Нищо подобно ли не ви се е случвало?
С: Е, разбира се, аз бих могъл да бъда от другата страна и да стана един от тези, на които конфискуваха вещите. Но нямаше смисъл да разсъждавам върху това, дали съм длъжен да бъда на тяхното място, понеже това беше, грубо казано, като на пазар – ако аз не бях там, то аз, разбира се, не бих извършил това, бих вършил нещо друго и във всеки случай щяха да им отнемат вещите. И това щеше да стане независимо от това, бил ли съм там или не; аз щях да бъда просто зрител, как извземат вещите. Така, че от мен нищо не зависеше в тази конфискация. И затова не изпитвам чувство на вина.
