ЗНАЕ СЕ,НО НЕ БИВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ

Иван Тодоров – Горуня

жертва на ревизионизма

Вече четвърт век нашата страна се намира в тресавището на неолибералния модел,прокламиращ абсолютната свобода на пазара,ненамесата на държавата,свободното предприемачество и други подобни,издигани като най-висши демократични ценности.

Отдавна е даден и отговора на въпроса кой ни вкара в това тресавище-партийната върхушка,оформила се като номенклатура в периода от априлския пленум 1956г.до десети ноември 1989г.Тази върхушка,дълбоко поразена от вируса на хрушчовския ревизионизъм,загърби идеите на научния комунизъм,захвърли партийния устав като ненужна книжка,започна да живее по буржоазному.В този период истинските комунисти,верни на делото на Марксизма ленинизма,които започнаха открито да се противопоставят на пагубната ревизионистична линия бяха подложени на тормоз и гонения,лепваха им етикетите ,,сталинисти”, ,,догматици”,изключваха ги от БКП.В същото време се издигаха кариеристи,подмазвачи и лумпени,които от сутрин до вечер величаеха новата линия на партията и нейния стратег Т.Живков.

Предателството на идеите на Марксизма-ленинизма,не можеше да не доведе и до регрес в останалите свери на обществения живот.Макар и да се запазваха все още някои от белезите на социализма като планова икономика,например,стабилност на цените на стоките,безплатно образование и здравеопазване,обществените фондове за потребление и в един момент България да достигна до 29-то място в света по индекс на развитие,въпрос на време беше кога ще се сгромолясаме.А когато това се случи всичките тези блюдолизци,живеещи на гърба на партията и трудещия се народ в един глас обвиниха за разрухата социализма.Той бил нежизнеспособен обществен строй,недемократичен,огра

ничавал свободата на личността.Е,сега имаме голяма свобода,няма що!Изхвърления от работното си място безработен може да си търси работа където си поиска.Ако е квалифициран,инженер,химик,биолог,икономист и т.н.може да отиде да мие чинии и да мете улиците чак в Америка.А при социализма го задължаваха да работи по специалността и му посочваха къде.Сега имаме свобода да си избираме лекуващ лекар,от обикновения селски доктор до професора,само че ако имаме пари.А при социализма имаше участъкови лекари,ведомствени здравни служби и без нито стотинка ползвахме здравна помощ при нужда.Сега имаме свободата да си купим и турски домати,и полски лук,и френски картофи,и китайски чесън,и генно модифицирани фуражи за животните,а ако искаме даже и двадесет годишно замразено ирландско месо или колбаси с пилешки клюнове и нокти.При социализма всичките тези свободи ни бяха отнети от БДС/български държавен стандарт/Не всички краставици бяха прави както ги изисква Европейския съюз,но пък бяха вкусни,яйцата не бяха от щастливи кокошки,месото не беше от прасета,играещи си с играчки,но беше прясно и екологично чисто.А какво да кажем за клошарите?Те в най-голяма степен се ползват от права и свободи.Докато при социализма за тях нямаше изобщо условия за съществуване,то сега се радват на истинско благоденствие.Кеф им зелен,кеф им син,кеф им жълт контейнер за смет,а ако искат могат да се препитават направо на общинското бунище.

Сигурно за това в едно интервю пред вестник ,,Труд”,с журналистката Лилия Христовска самият стратег на априлската линия Тодор Живков,с присъщата му дебелащина и неграмотност заявява:,,социализъма е едно недоносче”Но шегата настрана!С това си изявление Живков в буквалния смисъл се самоосъжда.Да,неговия,живковия,деформирания социализъм е недоносче.

Сега,почти 25 години от злокобната дата десети ноември 1989г.отломки,издънки от номенклатурното обкръжение на Живков продължават да ,,громят”социализма.Те,които се ползваха от всичките привилегии на онзи строй,включително и от привилегията да си наследник на номенклатурен кадър,които учеха на държавна издръжка в западни университети,което беше невъзможно за децата на обикновените хора, и получаваха своите пет сребърника от стария си господар,след десети ноември,за една нощ се превърнаха от правоверни марксисти /но само на думи/,в истински апологети на капитализма-на дело.Тяхното предателство и старание ,а в това отношение те надминаха своите бивши господари,не остана незабелязано.Бяха припознати от нов господар Дж. Сорос.За тях бяха създадени така наречените НПО-та/неправителствени организации/.И отново потече златната река.Те са готови да се отрекат от всичко,дори и от себе си ,само и само да не секва златния поток.

Да започнем с рокаджията с татуировките Евгений Дайнов.Баща му е член на ЦК и кореспондент на в.,,Работническо дело” в Лондон.Там Евгений завършва средно образование.През 1976г. е студент в Оксфордския университет ,където през 1984г.получава магистърска степен.С решение на секретариата на ЦК на БКП е зачислен като редовен аспирант в Института по история на БКП към ЦК на БКП,със специалност ,,История на комунистическото и работническото движение и на националноосвободителните движения в Западна Европа след 1945г.През 1984г. освен магистър,както подчертах по-горе,той става и кандидат на историческите науки с дисертация на тема,,Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи”.Забележете-в една година две дисертации в два различни института-Айнщайн ряпа да яде!След това,на разноските на фондация,,Людмила Живкова”нашето момче отново заминава в Оксфорд-на специализация.А след 1990-пей сърце-Дайнов вече е преподавател в НБУ/Нов български университет/,създава Център за социални практики.Там е заедно с друг преподавател в НБУ и духовен побратим,социолога Васил Гарнизов,зам.министър на регионалното развитие в кабинета на Ив.Костов.Въпросният център е учреден като НПО,а по-късно придобива статут на департамент към НБУ.В Управителния му съвет е цялото антикомунистическо войнство-просвентият министър на Ив.Костов и преподавател в НБУ,Веселин Методиев,Бойко Ноев,воетнен министър при Ив.Костов и Р.Инджова,Георги Прохаски/Център за икономическо развитие/,Ив.Кръстев/Център за либерални стратегии/,Красен Станчев/Институт за пазарна икономика/,Огнян Шентов/Център за изследване на демокрацията/ и все такива като Дайнов ,за когото в.,,Уикенд” с право пише:С комунистически пари проучваше гнилия капитализъм.С капиталистически пари рути комунизма.И не спира,защото,ако признае,че си е отишъл,за какво да му плащат?

Огнян Минчев.Роден във Варна,завършва английска гимназия,а после социология в Софийския университет,,Климент Охридски”.Специализира политически науки и международни отношения във Вашингтон,Лос Анжелос,Москва и Португалия.Член на БКП.От асистент по История на БКП еволюира,разбира се срещу финикийски знаци,след 1989г.,до апологет на либерализма.Става съветник по външна политика на Н.Михайлова,друга номенклатурна издънка,когато тя е външен министър.

Красен Станчев,Баща му Стефан Станчев е зам.завеждащ отдел в ЦК на БКП.Станчев завършва философия в Съветския съюз и веднага започва работа като асистент по философия в АОНСУ при ЦК на БКП.Първата съпруга на Станчев е дъщеря на висш кадър от Окръжния комитет на БКП във Бургас.След развода си с нея той се жени за Гергана Жулева-също от комунистически род и също като него директор на неправителствена организация,също на хранилката на,,Отворено общество”на ДЖ.Сорос.Като директор на ИПИ/Институт за пазарна икономика/Станчев има за колети в Управителния съвет Левон Хампарцумян,Мартин Заимов,Калин Христов,Дим.Вучев.Една любопитна подробност-преди десетина години по Интернет форумите се въртеше списък,за който се смяташе,че е съставен в ЦК на БКП,през май 1989г-за бъдещите опозиционери.Там под номер 97 е името на Кр.Станчев,а пред него са Асен Агов и Желю Желев,след него-Константин Тренчев и Христофор Събев.

Изобщо до тук се въртят все имената на отбор юнаци що са бозали от две майки-и от социализма и от капитализма.Ако се изброят имената и на тези,които не са споменати до тук,мястото във вестника няма да стигне.Но общото между всички тях е,че в името на пълните си търбуси  са готови да бозаят от където и да е.

Вл.Цеков

Tags: