ФОТО ЧАМИ
Дълбокото познаване на противоречията между производителните сили и производствените отношения е необходимо условие за научното разбиране на историческия процес на развитие на човешкото общество, за прехода от един социален строй към друг, по-висок строй, както и вътрешното развитие на всяка обществено-икономическа формация. Изхождайки от тези противоречия на капиталистическото общество, класиците на марксизма-ленинизма говорят за необходимостта от социалистическа революция, за победата на социализма над капитализма. Водени от анализа на противоречията между производителните сили и производствените отношения, марксистко-ленинските партии формулират своята стратегия за победа на революцията и политиката си за изграждане на социализма.
В своята революционна дейност както по време на Националноосвободителната война, така и по време на социалистическото строителство нашата партия се основаваше на изследването на противоречията между производителните сили и производствените отношения и във всеки един момент правилно определяше средствата за тяхното разрешаване. Без задълбочено изследване на развитието на тези противоречия е невъзможно да се разбере добре извървяният път, особеностите на прехода на нашата страна от капитализъм към социализъм и големите задачи, поставени от Четвъртия партиен конгрес за цялостното изграждане на социализма в нашата страна.
Основната особеност на нашата страна е, че тя е поела по пътя на социалистическото развитие, като е наследила от миналото много голямо изоставане във всички сфери на живота, тя е полуфеодална, полуколониална страна. Тръгва по пътя на социализма, преодолявайки и оставяйки настрана основите на развития индустриален капитализъм. Но каква беше материално-икономическата основа на нашата социалистическа революция, когато се знае, че преходът от капитализъм към социализъм е продиктуван от обективния закон за съвместимостта на производствените отношения с производствените сили и противоречията между тях, които преминават в империализма ?
Противоречията между производителните сили и производствените отношения се проявяват не само между развитите производителни сили и изоставащите производствени отношения. Историята познава и такива случаи, когато производителните сили не са много развити, но конфликтът съществува, защото преобладаващите производствени отношения пречат на тяхното развитие. Именно в тази форма се проявява конфликтът у нас, където развитието на производителните сили е сериозно затруднено от наличието на феодални и полутрадиционни отношения в производството, както и от намесата на чуждия капитал.
Разрешаването на противоречията между чуждия империализъм и народа на една потисната страна, между останките на феодализма и трудещите се маси под игото на империализма, когато демократичната, антиимпериалистическа, антифеодална революция се ръководи от работническата класа и нейната партия, създава реални възможности за преминаване на изостаналите народи към социализма през определени етапи на революционни преходи в политическата, икономическата и социалната сфера. Точно това се случи у нас.
При империализма, когато е създадена световната система на капиталистическата икономика и когато икономиките на отделните страни са станали звена в общата световна верига, противоречията между производителните сили и производствените отношения трябва да се разглеждат в рамките на цялата тази система, която вече е узряла за социалистическата революция. Следователно тези противоречия в империализма се отнасят за всяко звено, за всяка конкретна страна, независимо от нейното ниво на развитие.
Нашата страна беше не само обикновено звено в световната система на капитализма, но като изостанала страна се намираше в икономическо и политическо подчинение на великите империалистически сили. Преди всичко италианският империализъм, който държеше в ръцете си ключовете на нашата национална икономика и пречеше на развитието на националната индустрия, поддържаше всичко реакционно, запазваше остатъците от феодализма и ги използваше за извличане на най-големи печалби.
Страната ни пое по пътя на социалистическото развитие при нови благоприятни международни условия, когато освен Съветския съюз по пътя на социализма започнаха да вървят и редица други европейски и азиатски страни. При тези условия Албания успя да излезе от икономическата изостаналост, успя да изгради своя нова индустрия, да осигури развитието на производителните сили, разчитайки на помощта на Съветския съюз и другите по-развити социалистически страни.
Животът доказа правилността на линията на нашата партия, която, за да осигури прехода на страната към социализма, започна борбата за завземане на политическата власт от широките маси начело с работническата класа и на основата на тази решителна победа създаде обективните условия, необходими за изграждането на социализма, избягвайки капиталистическия път, пълен с болка, страдание и бедност. Ние не чакахме производителните сили на страната да достигнат високо ниво на развитие, високо ниво на култура или работническата класа да съставлява мнозинството от населението и да създаде свои собствени кадри от интелигенция, както различните опортюнисти и реформисти проповядваха със своите антимарксистки теории за „производителните сили“ и „моралното и интелектуално съвършенство“, ехото на които у нас бяха възгледите на Садик Фрайдей и Сейфула Малешов, които бяха осъдени и изхвърлени от партията.
***
Практическите пътища, следвани у нас за разрешаване на противоречията между производителните сили и старите производствени отношения, като цяло бяха тези, следвани в другите социалистически страни, но със свои собствени характеристики, с темпове, форми и методи на социалистическото изграждане на страната. За установяването на обществената собственост върху средствата за производство бяха използвани два основни начина: национализация и коопериране. Използването на тези два пътя имат своя източник във факта, че при установяването на социалистическите производствени отношения властта на работническата класа се сблъсква с две различни форми на частна собственост върху средствата за производство: едра капиталистическа собственост, основана на експлоатацията на чужд труд и дребната собственост на селяните и занаятчиите, основана на личния им труд. Първата собственост се национализира, а втората се преобразува чрез различни форми на коопериране. Има и две форми на социалистическа собственост върху средствата за производство: държавна собственост, собственост на целия народ, и кооперативна собственост, собственост на определена група или колектив от хора.
Особеността на национализацията у нас се състои в това, че тя е извършена в много кратки срокове: през първите две години след Освобождението (1945-1946 г.). Тя включва почти всички промишлени предприятия и е изградена без възнаграждение на техните собственици. Това се дължи на различни икономически и политически фактори. Дори колективизацията в селското стопанство имаше своите особености. То се извърши в условията на съществуването на частната собственост върху земята, която на селянина е забранено със закон да продава, купува или ипотекира. Колективизацията на земеделските кооперации са от социалистически тип. Това се осъществи без наличието в страната на голям отрасъл на машиностроенето, без развита материално-техническа база на модерното селскостопанско производство, която започна да се създава с помощта на Съветския съюз и другите социалистически страни.
Създаването на новите социалистически производствени отношения у нас става в условията на ниско ниво на развитие на производителните сили. Следователно, наред с ликвидирането на старото противоречие между производителните сили и изостаналите производствени отношения, възникна ново противоречие между ниското равнище на производителните сили и новите напреднали производствени отношения. Това беше сериозно противоречие за нашата страна, което се задълбочаваше все повече и повече с разрастването на социалистическите производствени отношения. При тези условия беше необходимо бързо развитие на новите производителни сили на страната. Поради тази причина през следвоенните години беше извършена много работа за създаване на национална индустрия, развитие на селското стопанство и повишаване на производителността на труда чрез технически прогрес и повишаване на квалификацията на работниците. Ако в миналото развитието на производителните сили не можеше да се осъществи без промяна на старите производствени отношения, сега самите нови социалистически производствени отношения се превърнаха в решаващ фактор за осигуряване на бързото развитие на производителните сили на страната.
***
Въпреки постигнатите успехи в развитието на производителните сили на нашата страна, подчертани от IV конгрес на партията, тяхното равнище все още остава ниско и не отговаря напълно на новите социалистически производствени отношения. Това налага необходимостта от цялостно изграждане на социализма, чието основно съдържание е именно борбата за разрешаване на противоречията между новите производствени отношения и относително ниското ниво на развитие на производителните сили. Ако за разрешаване на основното противоречие на преходния период беше необходимо да се установят социалистическите производствени отношения, да се разреши основното противоречие на периода на завършване на строителството на социализма, по-нататъшното развитие на производителните сили на обществото, пълното изграждане на необходимата материално-техническа база на социализма.
Фактът, че у нас са създадени развити социалистически производствени отношения и че основната задача е по-нататъшното развитие на производителните сили, съвсем не означава, че нашите производствени отношения са съвършени и не е необходимо да се внасят промени в тях. Колкото и напреднали да са производствените отношения, те не отразяват нивото на производителните сили, което имаме днес. Следователно, с по-нататъшното развитие на производителните сили, да се въведат подходящи промени в производствените отношения.
Законът за зависимостта и обусловеността на производствените отношения от развитието на производителните сили действа и при социализма. Производителните сили и при социализма са най-мобилният и революционен елемент на начина на производство. Следователно още при социализма възникват и не могат да не възникнат противоречия между производителните сили и производствените отношения. Между тях няма и не може да има абсолютна съвместимост, иначе нямаше да имаме развитие на обществото. „Пълно съответствие (в смисъл на отсъствие на противоречия) – подчертава Ленин – не може да има дори в най-простите явления на природата“ (Съчинения, т. 21, с. 135, изд. рус.). При социализма има относително дългосрочно, последователно съгласие като цяло, особено между производителните сили и социалистическата форма на собственост, но възникват различия между производителните сили и отделните аспекти на производствените отношения.
Могат да възникнат противоречия между производителните сили и степента на социализация на кооперативната социалистическа собственост. В нашата страна земеделските кооперации първоначално са създадени на базата на съществуващите села, които са изключително малки както по брой жители, така и по площ на земята. Такава ниска степен на обобществяване на собствеността не може да осигури бързото и дългосрочно развитие на производителните сили в селското стопанство. Оттук възниква необходимостта от обединяване на малките кооперации в по-големи. Този процес ще продължи и занапред, особено в равнинните райони, но, разбира се, без да се бърза и без да се създават много големи кооперации с над 1000 хектара земя. Повишаването на социализацията на кооперативната собственост е неизбежен процес, продиктуван от самото развитие на производителните сили и свързан с перспективата за преход към комунизма, при който вече няма да имаме две форми на социалистическа собственост, а ще имаме единната обществена собственост, собственост на целия народ. Пътищата за решаване на този голям проблем са различни и не могат да не имат свои собствени характеристики във всяка социалистическа страна, както и самият процес на колективизация на селското стопанство.
Противоречия възникват и между производителните сили и формите на организация и възнаграждение. Ако трудовите норми на продукцията не са определени правилно, определянето на работата по отношение на количеството и качеството не се извършва правилно и ако класификацията на работниците не е направена правилно, това се отразява във възнаграждението на хората, които няма да получат толкова, колкото дават на обществото. Някои ще получат повече от това, отколкото са дали, като по този начин ще навредят на икономиката като цяло и ще възпрепятстват развитието на производителните сили. Други ще получат по-малко от обществото, отколкото са дали, което ще намали техния материален интерес. За по-нататъшното развитие на производителните сили използването на морални и материални стимули в труда е от голямо значение.
При социалистическия начин на производство могат да възникнат противоречия и между производителните сили и отношенията на размяна. Ако изкупните цени на различни промишлени и селскостопански стоки не са правилно определени, ако пазарът не се снабдява редовно и адекватно с необходимите стоки, ако потокът от стоки между индустрията и селското стопанство, между различните региони на страната и между други отрасли на производството, не е добре организирано, развитието на производителните сили ще се забави. Поради тази причина партията и правителството вземат от време на време различни мерки за подобряване на обменните отношения, системата на цените и стоковото обръщение. Това бяха мерките за премахване на купонната система, за премахване на различните гарантирани и допълващи се търговски пазари, за намаляване на задължителните квоти за събиране, за увеличаване на изкупните цени и т.н.
Формите на противоречия между производителните сили и производствените отношения са и противоречия между производителните сили и формите на организация на управление и планиране на икономиката, които не са неизменни. С времето тези форми изостават от развитието на икономиката и се превръщат в пречка по пътя и՛. Самото по-нататъшно развитие на производителните сили и новите стопански задачи налагат необходимостта от тяхното усъвършенстване, а цялата организация, управление и планиране на социалистическото стопанство се осъществяват на основата на принципа на демократическия централизъм. Следователно цялата борба в тази посока е за правилното прилагане на този принцип. Така например през 1955 г. партията и правителството заменят старата система за планиране на селското стопанство с нова, която премахва прекомерния централизъм и създава благоприятни условия за развитие на инициативата на обикновените хора, като по този начин осигурява по-нататъшното развитие на производителните сили в селското стопанство.
Противоречията между развитите социалистически производствени отношения и относително ниското ниво на производителните сили у нас имат временен характер, който ще бъде разрешен с пълното изграждане на социализма. Въпреки че противоречията между новите производителни сили и изостаналите отделни страни на производствените отношения са постоянни, те определят икономическото развитие на социалистическото и комунистическото общество.
***
Особеността на социализма е, че противоречията, възникващи между производителните сили и производствените отношения, нямат антагонистичен характер. Те се решават в рамките на социалистическия начин на производство, на базата на обществената собственост върху средствата за производство, в условията на морално и политическо единство на народа, по инициатива на действащото правителство, с подкрепата и организирането на самите трудещи се маси отдолу. Промяната в производствените отношения при социализма не води до преминаване на средствата за производство от ръцете на една класа в ръцете на друга. Тук експлоататорските класи са елиминирани, а средствата за производство са в ръцете на самите производители на материални блага, така че промяната на производствените отношения при социализма не се извършва чрез класова борба и политически революции, както е в обществата, разделени на антагонистични класи.
Но въпреки че при социализма няма реакционни обществени класи и сили, които да спъват процеса на историческото развитие на обществото, това не означава, че всичко върви лесно и без борба. При социализма има особени изостанали хора със следи от буржоазен морал и психология, бюрократи и несъзнателни, които се превръщат в пречка за победата на новото. Но тяхната съпротива при социализма не прилича на съпротивата на реакционните класи. Те са малко малцинство и позицията им противоречи на собствените им основни интереси. Идва или от неразбиране на нещата, от остатъците от миналото в съзнанието им или от личните им интереси в момента. Тази съпротива при социализма се преодолява относително лесно благодарение на подкрепата на новото общество от преобладаващото мнозинство и благодарение на разяснителната работа с хората, убеждавайки ги в необходимостта от промени в икономическите отношения.
Решаваща роля за разкриването и преодоляването на противоречията между производителните сили и производствените отношения при социализма и демокрацията играе правилната икономическа политика, правилното управление на народното стопанство, което дава възможност да се използват благоприятните условия на социалистическите производствени отношения за развитието на производителните сили с оглед на използването на големите резерви на социалистическата икономика, както и насърчава инициативата за развитие и творческата дейност на трудещите се маси. Във всички свои дейности по насочване и развитие на икономиката нашата партия и правителство се опираха на обективния икономически закон за съответствието на производствените отношения с производителните сили. Пътят, който извървяхме, и успехите, които постигнахме, са най-яркото доказателство, че нашата партия и правителство са умеели правилно да прилагат този общ закон в конкретните исторически условия на страната ни.
РКСМ(б)Революционный Коммунистический Союз Молодёжи
От редактора. Всеки марксист се стреми да изучава законите на историческия материализъм и правилата за тяхното прилагане. Представяме на вашето внимание статия от член на Централния комитет на Албанската партия на труда. Статията на Чами е пример за прилагането на законите на историческия материализъм от албанската комунистическа школа от времето на Енвер Ходжа. Превод от албански изготви Константин Александров.
Превод Милчо Александров
