Незатихващите страсти около изострените отношения с Р. Северна Македония правят необходимо да поясним още няколко неща:
Втората причина за това много от дейците на националноосвободителното движение в Македония да се борят за нейната автономия е това, че са били убедени републиканци в традицията на Васил Левски. За тях явно е било неприемливо да заменят властта на султана с тази на Кобурга. Но това никъде по света не води до възникване на омраза между различните части от така разделен народ до степен на претенции за отделен народ и език. Такъв пример е ирландският народ разделен не само на републиканци и монархисти, съответно в Р. Ирландия и Северна Ирландия, влизаща в състава на обединеното кралство Великобритания, но и по религиозен признак – католици в Р. Ирландия и протестанти (англиканската църква) в Сев. Ирландия. Но на никой и на ум не му идва да говори за отделен северноирландски народ и език. Но няма нужда да ходим толкова далеч. Защо отцеругателите край Вардар не погледнат съгражданите си от другия голям етнос в С. Македония? Дали „шиптарите” и косоварите се разграничават от албанската народност и имат различен от нейния език или пък обявяват примерно Скендербек за македонец или косовар?!?
Разбира се, могат да възразят, че Албания не е била в хитлерисктата коалиция и не е имала войски на територията на днешна С. Македония. Но защо тогава македонистите обвиняват във фашизъм само България, но не и главните сили на Оста (Германия, Италия и Япония) или другите им сателити в тази коалиция, а имат към тях подчертано угодническо отношение? Тук удачна е аналогията с Румъния. Тя не само участваше в Тристранния пакт, но и изпрати войски на Източния фронт, т.е. срещу СССР, част от който беше Молдавската ССР. Не разполагам с конкретни данни за поведението на румънските войски на територията на СССР, но трудно може да се повярва, че то е било различно от това на хитлерофашистите. Въпреки това нито след Втората световна война, нито след разпада на СССР в Молдавия не е насаждано отрицателно отношение и омраза към Румъния и нейния народ, не се отрича единството на езика и не се очерня и краде историята, а напротив съществува подчертан взаимен стремеж към сближаване. Това още веднъж доказва, че македонизмът няма нищо общо с марксизма-ленинизма (въпреки че Румъния имаше определени особености в източноевропейския социалистически блок), колкото и русенският баш войвода на ВМРО да повтаря лъжата, че македонските нация и език уж били създадени от Коминтерна. Трябва да отбележа, че не само практиката, но и в документите на ВМРО особено се подчертава идейна приемственост от Иван (Ванче) Михайлов, чиито банди бяха наказателните шпицкоманди на монархофашизма у нас. Така че снажният войвода от Дунавска Македония би трябвало да е по-обран, когато обвинява когото и да е другиго в тероризъм.
Наистина министър-председателят Зоран Заев и специалният му пратеник за България Владо Бучковски са сред македонските политици имащи (искрено или конюнктурно) сравнително обективно отношение към България и отлагането от наша страна на началото на преговорите за приемането на С. Македония в ЕС им създава трудности с тамошното обществено мнение. Но след като ръководителят на ВМРО-ДПМНЕ открито декларира, че няма да се откажат от „македонското национално малцинство” в България, как може тогава да очаква България да изостави и предаде своето национално МНОЗИНСТВО в С. Македония?!? Наистина всеки има право на самоопределение, но въз основа на информираност за истинския си произход и история. А именно тези произход и история дедите на днешните вардарски отцеругатели са отстоявали с цената на живота си!
Сред ругателите на България отново се нареди и организацията на македонските евреи, която поднови обвиненията си, че страната ни е изпратила във фашистките лагери на смъртта евреите от Македония. Обаче в цялата тогавашна България е управлявало едно и също правителство и евреите от останалата част на страната не са спасени от него, а благодарение на съпротивата на прогресивната общественост. Защо обществото в Македония не е направило същото, а сега се прехвърля вината от болната глава на здравата?
Не трябва да ни изненадва, че у нас се намериха и някои грантови либералстващи „интелигенти”, които се обявиха за поредни отстъпки пред С. Македония в ущърб на националните интереси на България. Те твърдят, че с подписването на договора със С. Македония сме я признали за равнопоставена страна, поради което тя имала същото основание да иска промени в нашите учебници по история и изобщо да приемем тяхната версия за историята. Трябва ясно да им заявим, че истината и лъжата никога не могат да бъдат равноправни. С някакъв особен мазохизъм те злорадстват, че европейските страни не ни разбирали и ни оказвали натиск да се откажем от позицията си към С. Македония. Тези страни или не разбират какво всъщност искат, или мнението им се представя превратно от нашите „либерали”. Искането спорните въпроси да се уредят на двустранна основа, извън преговорите за приемане в ЕС е точно това, което България прави – поставя въпросите в двустранни преговори, за да не занимава целия ЕС с маниакалните измислици на македонистите. Но извън шаблонните приказки за „европейски ценности” и „право на самоопределение”, единствения подобен пример за вражда между частите на един етнос, който „интелигентите” можаха да приведат, е кръвопролитната война между африканските племена бхуто и тутси, които били дотолкова етнически идентични, че били изкуствено разграничени от колониалните власти по имуществен принцип – кой колко крави притежавал. С това те само подчертават, че македонизмът е на предцивилизационното ниво на африкански племена.
С цялото си поведение македонистите доказват, че да им се правят отстъпки и добрини означава само да се подхранват техните болни мании. Затова не е достатъчно само да се подпише анекс към договора с тях, даващ писмени гаранции за спазването му. Те недвусмислено показаха, че договорите не означават нищо за тях и те ги спазват само когато и доколкото им е изгодно. Необходимо е те на практика трайно да прекратят цялата си антибългарска политика, преди да започнат преговорите за приемането на С. Македония в ЕС.
Спас Спасов
