МИХАИЛ ХАЗИН
На власт в Гърция дойде ново правителство. Което се отнасяше много критично към финансовата политика на ЕС към страната му. Изглежда, че това е демокрацията… Но, има проблем. Когато партията на Хайдер получи мнозинство в Австрия – целият Евросъюз „нахлу” в, една от най мирните страни и не му позволиха да стане премиер. Аналогична беше историята във Франция, когато до финала на президентските избори излезе основателят на „Народния фронт” Льо Пен – мащабът на хвърлената кал по класическия десен политик от 50-те е потресаващ.
И става въпрос, обръщам внимание, за десни политици и партии! А в Гърция на власт идват леви! За които „свещеното право на частна собственост” изобщо не е право, а някаква условност. И – пълно мълчание. Както е, така трябва да бъде. Естествено, че всеки който следи политическата ситуация в Евросъюза, такава ситуация предизвиква въпросът. Кой, какво и защо? Изобщо, как след случаите на терористичните актове в Париж, отново и отново възниква въпросът Qui prodest?
Аз нямам отговор на него. Преди всичко защото, твърде много сили действат върху територията на Евросъюза. Аз вече им направих анализ, ще напомня накратко. Това са елита на бившата Британска империя (Уиндзори-Ротшилдовци), имперския елит на САЩ (който днес се асоциира с републиканците – „неокони”), накрая, това са старите континентални елити, „старите пари”, които бяха разбити от първите две сили (които някога действаха заедно) през I-та и II-та Световни войни, но които не дават вид, че искат реванш.
Съществува и световен финансов елит („Фининтерн”), но неговите ресурси рязко намаляха, събитията през 2011 година („делото Строс Кан”) и откъсването на тази група от контрола на ФРС, отказването от емитиране на долари рязко намали и съществено ограничи неговите възможности. За това тук се крие първото потенциално обяснение за ставащите събития.
Работата е в това, че целия натиск върху Гърция, в рамките на който рязко се съкратиха държавните разходи, при който гърците бяха принудени да плащат за пари, които изобщо не са виждали, беше направено в рамките на запазване световната финансова система и запазване стабилността и прогреса на финансовия елит, който тогава определяше правилата на играта в света.
Наистина, за сега тези правила все още не са променени, но за това пък съществува разбирането, че да се запазят в този вид вече не може. И в тази ситуация се извърши естественото желание малко да се „напомпат” последствията от нарушаването на тези правила – тоест малко да се ограничи правилото, при което да се пипат финансовите дългове ( което е същата тази свещена частна собственост) – е категорично забранено. Разбира се, новият премиер на Гърция не говори за пълно анулиране на дълговете – а само за тяхното реструктуриране и частично (например процент, процент и половина) премахване. Гърция е явна периферия на ЕС, в икономически план е почти чиста нула, така, че тя е идеално поле за експерименти. Както не толкова отдавна в Кипър провериха реакцията на гражданите по повод на отнемането на техните активи (вложения) – само, че в обратна посока.
Има два варианта за развитие на събитията в този случай. Първият – банките категорично се отказват от реструктуриране. Тогава Гърция обявява (възможния частичен) дефолт, започват съдебни искове, появява се някаква юридическа практика, на най-недоволните се затварят устата – изобщо битовизъм. А в резултат – банките започват да се държат по-лоялно към останалата икономика.
Втори вариант – банките се съгласяват да се реструктурира дълга, в резултат на което се появява възможността съществено да се понижи дълговия товар и ще започне внедряването му по целия свят.
Разбира се зад всичко това могат да се крият и различни политически интереси ( не е тайна, че, поражението на континенталните елити през XX век беше свързано с това, че те загубиха своя валутно-финансов център), но това за сега не се забелязва. Може би, те да водят съответна работа за пореден емисионен проект, например ЕЦБ, но точно сега това не е ясно.
Ще отбележим, че от гледна точка на Уиндзорите и „неоконите” това също не е много правилна политика (понеже се създава относително независим западноевропейски център на силите), но може да има и тактически причини (аналогични на тези, които анализирах за терористичните актове в Париж). Така че, не е изключено да не желаят да противодействат. А Фининтерна няма вече необходимите сили за остра конфронтация.
Изобщо, няма лесен отговор на зададения в началото въпрос. Не беше отдавна времето, когато никой не можеше да спори с Фининтерна, всички останали сили носеха откровено периферен характер. Днес те започнаха да набират сила, но да обявят на света своя концептуална основа на властта си все още не могат. Днес на дневен ред излиза справедливостта, а всички посочени сили могат да апелират само за традициите. С изключение може би на исляма, но той има политически проблеми в момента и не е предназначен за Европейския съюз.
Така че, въпросът стои по следния начин: Фининтернът трябва постепенно да отпуска колана на ЕС (пък и на целия свят), но тогава ще трябва да демонстрира концептуална власт. А засега за това никой не е готов. Значи всичко ще става бавно и печално. Във всеки случай, в тези места, където процесите се определят от конкретни хора.
ОДНОКО превод Милчо Александров
