При отразяването на специалното потисничество и експлоатация, партийната програма на CPUSA (Комунистическа партия на САЩ) обяви следното:
„Расово и национално потиснатите – жените, младежите и имигрантите са изправени пред различните видове специално потисничество, като възрастните хора, (следва текст който е характерен за троцкистите и БКП го смята за отклонение от Марксизма – става въпрос за ЛГБТ общността М А), както и хората с увреждания и психично болните. Всички специално потиснати социални групи са в мнозинството си от работническата класа, но включват и някои членове на други класи. Тези, които са част от работническата класа, страдат от експлоатацията и социалните проблеми на всички останали работници и в допълнение страдат от специално потисничество, което не се основава само на класова основа, като расизъм, национална дискриминация и мъжко превъзходство. Някои хора изпитват тройно и четворно потисничество, тъй като са изправени пред множество начини на интензивна експлоатация, дискриминация и социално господство.“
Програмата посочва, че хората с увреждания са сред онези, които са изправени пред специалните форми на потисничество в САЩ. Според CDC има около 61 милиона възрастни с увреждания в САЩ, или един на всеки четирима души. CDC определя увреждането като „всяко влошено състояние на тялото или ума“, което прави „по-трудно за човека … да извършва определени дейности, … и да взаимодейства със света около него“. Бюрото за преброяване на населението използва различни анкетни въпроси за ежедневния живот на хората, за да определи размера на населението с увреждания, като този брой е около 40,8 милиона.
Въпреки това правното определение за увреждане, използвано от Администрацията за социално осигуряване за определяне на допустимостта на обезщетения за инвалидност, включва само онези, които не са в състояние да извършват „каквато и да е значителна доходоносна дейност“ поради което е медицинско определено като „физическо или умствено увреждане“, което може да доведе до смърт или което е продължило или може да продължи година или повече. Тази изключително тясна правна дефиниция не отчита хората, които са временно увредени за по-малко от една година, но които все още могат да претърпят големи неприятности в живота си от травмата или болестта, които могат да доведат до дългосрочни последици.
Не е изненадващо, че броят на хората с увреждания, които получават обезщетения за инвалидност, е много по-малък от действителния брой на хората с увреждания (да не говорим за ужасната неадекватност на тези програми да осигурят доход, с който може да се живее). Около 9,2 милиона души са получили обезщетения за инвалидност през 2021 г. Приблизително 7,6 милиона души са получили обезщетения за работници с увреждания през 2022 г. Този брой намалява с ускоряващи се темпове от 2015 г. насам, а на кандидатите на които като цяло се отказва подкрепа процента от 2008 г. насам също се увеличи.
Правната дефиниция на увреждането показва как правителството на САЩ и управляващата класа виждат хората с увреждания като притежаващи проблем, който съществува в телата им, като основният проблем е тяхната намалена работоспособност. Тази конкретна дефиниция е свързана с капиталистическия производствен процес, където основната функция на работниците е да генерират добавена стойност – и следователно да реализират печалби – за капиталистическата класа.
С помощта на Google преводач – редактира Милчо Александров
