(134 години от смъртта му)
В И ЛЕНИН
ВЪВЕДЕНИЕ В МАРКСИЗМА
Тази статия на Ленин е написана през времето от юли до ноември 1914 година за пръв път е отпечатана в седмото издание на енциклопедията „Гранат“.
Карл Маркс е роден на 5 май нов стил 1818 г. в гр. Трир (Рейнска Прусия). Баща му е бил адвокат, евреин, приел протестантството в 1824 г. Семейството е било заможно, културно, но не революционно. След завършването на гимназия в Трир Маркс постъпва в университета, отначало в Бон, след това в Берлин — изучава правните науки, но най-много история и философия. Завършва университета в 1841 г., като представя университетска дисертация за философията на Епикур. По своите възгледи Маркс тогава е още хегелианец-идеалист. В Берлин той се числи към кръжока на „левите хегелианци“ (Бруно Бауер и др.), които се стремели да правят атеистични и революционни изводи от философията на Хегел. След завършването на университета Маркс се преселва в Бон, разчитайки да стане професор. Но реакционната политика на правител- ството, което в 1832 г. отнема катедрата на Лудвиг Фойербах и в 1836 г. пак отказва да го пусне в университета, а в 1841 г. отнема правото на младия професор Бруно Бауер да чете лекции в Бон, заставя Маркс да се откаже от научната кариера. Развитието на възгледите на лявото хе- гелианство в Германия по това време върви твърде бързо напред. Лудвиг Фойербах, особено от 1836 г., започва да критикува теологията и прави завой към материализма, който взема напълно връх у него в 1841 г. („Същност на християнството“ [„Das Wesen des Christentums“]); в 1843 г. излизат неговите „Основни положения на философията на бъдещето“ [„Grundsatze der Philosophie der Zukunft“]. „Трябваше да преживеем освободителното действие на тия книги“ — пише по-късно Енгелс за тия съчинения на Фойербах. „Ние“ (т. е. левите хегелианци, в това число и Маркс) „станахме изведнаж фойербахианци.“ В това време рейнските радикални буржоа, които имали допирни точки с левите хегелианци, основават в Кьолн опозиционен вестник: „Rheinische Zeitung“ [„Райнише цайтунг“, прев.: „Рейнски вестник“] (започнал да излиза от 1 януари 1842 г.). Маркс и Бруно Бауер били поканени за главни сътрудници, а през октомври 1842 г. Маркс става главен редактор и се преселва от Бон в Кьолн. Революционно-демократичното направление на вестника при редакторството на Маркс става все по-определено и правителството отначало подлага вестника на двойна и тройна цензура, а след това решава да го спре съвсем от 1 януари 1843 г. Наложило се Маркс към тази дата да напусне редакторството, но и неговото из- лизане не спасява вестника и той бива спрян през март 1843 г. От най- значителните статии на Маркс в „Rheinische Zeitung“ [„Райнише цайтунг“] Енгелс отбелязва .. . и статията за положението на селяните-лозари в долината на Мозел. Вестникарската работа показва на Маркс, че е не- достатъчно запознат с политическата икономия, и той усърдно се заема да я изучи. 1 VIII През 1843 г. Маркс се оженва в Кройцнах за Джени фон Вестфален, негова другарка от детинство, за която той бил сгоден още като студент. Жена му била от пруско реакционно дворянско семейство. Нейният по-голям брат бил министър на вътрешните работи в Прусия в една от най-реакционните епохи, 1850—1858 г. През есента на 1843 г. Маркс отива в Париж, за да издава в чужбина заедно с Ярнолд Руге (1802—1880; ляв хегелианец; 1825—1830 в затвора ;след 1848 г. емигрант; след 1866—1870 бисмаркианец) радикално списание. От това списание — „Deutsch-franzosische Jahrbiicher“ [„Дойчфранцьозише ярбюхер“, прев.: „Немско-френски годишници“] — излиза само първата книжка. То пре- става да излиза поради трудността на тайното му разпространение в Германия и поради разногласия с Руге. В статиите си в това списание Маркс се проявява вече като революционер, който провъзгласява „безпощадна критика на всичко съществуващо“ и особено „критика на оръжието“, и апелира към масите и към пролетариата. През септември 1844 г. в Париж идва за няколко дни Фридрих Енгелс, който оттогава става най-близкият приятел на Маркс. Те и двамата вземат най-горещо участие в тогавашния кипящ живот на революционните групи в Париж (особено значение имало учението на Прудон, с когото Маркс решително си разчиства сметките в своята книга „Мизерия на философията“ [„Misere de la Philosophie“], 1847 г.) и в остра борба с различните учения на дребнобуржоазния социализъм изработват теорията и тактиката на революционния пролетарски социализъм или ко- мунизма (марксизма). Виж съчиненията на Маркс от тая епоха, 1844—1848 г. [… ] В 1845 г. Маркс, по настояване на пруското правителство, като опасен революционер бива заставен да напусне Париж. Той отива в Брюксел. През пролетта на 1847 г. Маркс и Енгелс влизат в тайното пропагандно дружество „Съюз на комунистите“, вземат най- живо участие във втория конгрес на тоя съюз (ноември 1847 г. в Лондон) и по негова поръчка написват излезлия през февруари 1848 г. знаменит „Манифест на комунистическата партия“ [„Manifest der kommunistischen Partei“]. В това произведение с гениална яснота и яркост е. об- рисуван новият мироглед — последователният материализъм, който обхваща и областта на обществения живот, диалектиката като най-все- странно и дълбоко учение за развитието, теорията на класовата борба и световно-историческата революционна роля на пролетариата, твореца на новото, комунистическото общество. Когато избухва Февруарската революция в 1848 г., Маркс бил изгонен от Белгия. Той отива пак в Париж, а оттук, след Мартенската революция, отива в Германия, в Кьолн. От 1 юни 1848 г. до 19 май 1849 г. там излиза „Neue Rheinische Zeitung“ [„Нойе райнише цайтунг“, прев.: „Нов рейнски вестник“]; главният му редактор е Маркс. Новата теория се потвърждава бляскаво от хода на революционните събития през 1848—1849 г., както по-късно я потвърждават и всички пролетарски и демократически движения във всички страни на света. Победилата контрареволюция най-напред дава Маркс под съд (оправдан на 9 февруари 1849 г.), а след това го изгонва от Германия (16 май 1849 г.). Маркс отива най-напред в Париж, но и оттук бил прогонен след демон- страцията на 13 юни 1849 г. и отива в Лондон, където живее до самата си смърт. 1 IX Условията на емигрантския живот, особено нагледно дадени в кореспонденцията на Маркс с Енгелс (издадена в 1913 г.), са крайно тежки. Нуждата просто души Маркс и неговото семейство; без постоянната самоотвержена финансова подкрепа на Енгелс Маркс не само не би могъл да завърши „Капитала“, но и неминуемо би загинал под гнета на мизерията. Освен това преобладаващите учения и течения на дребно- буржоазния, въобще на непролетарския социализъм принуждават Маркс постоянно да води безпощадна борба, понякога да отбива най-бесни и диви лични нападки („Негг Vogt“ [„Господин Фохт“]). Отбягвайки еми- грантските кръжоци, Маркс в редица исторически работи [.. . ] разработва своята материалистическа теория, като посвещава силите си главно на изучаването на политическата икономия. Маркс революционизира тази наука (виж по-долу учението на Маркс) в своите съчинения „Zur Kritik der politischen Okonomie“ [„Към критиката на политическата икономия“, бълг. издание на Партиздат, 1947г.] (1859 г.) и „Das Kapital“ [„Капиталът“] (т. I, 1857 г.). Епохата на съживяване на демократическите движения в края на шестото и седмото десетилетие на миналия век отново извиква Маркс към практическа дейност. В 1864 г. (28 септември) в Лондон бил основан знаменитият I интернационал, „Интернационалното работническо сдру- жение“. Маркс е душата на това сдружение, автор на първия негов „апел“ и на маса резолюции, изявления, манифести. Обединявайки ра- ботническото движение в различните страни, стремейки се да насочи в коритото на съвместната дейност различните форми на непролетарския, домарксов социализъм (Мацини, Прудон, Бакунин, английския либерален трейдюнионизъм, ласалианските люшкания надясно в Германия и др.), борейки се против теориите на всичките тия секти и школи, Маркс изковава единната тактика на пролетарската борба на работническата класа в различните страни. След падането на Парижката комуна (1871 г.), която така дълбоко, вярно, бляскаво — и действено, революционно е оценена от Маркс („Гражданската война във Франция от 1871 г.“ [„Der Burgerkrieg in Frankreich 1871″]), и след разцеплението на Интер- национала от бакунистите съществуването на последния в Европа става невъзможно. След конгреса на Интернационала в Хага (1872) Маркс прокарва прехвърлянето на Генералния съвет на Интернационала в Ню-Йорк. Първият интернационал завършва своята историческа роля, като отстъпва място на една епоха на неизмеримо по-голямо разрастване на работническото движение във всички страни на света, именно на епоха на негов растеж в ширина, на създаване на масови социалистически работнически партии на базата на отделните национални държави. Усилената работа в Интернационала и още по-усилените теоретични занимания съвсем подкопават здравето на Маркс. Той продължава преработването на политическата икономия и завършването на „Капитала“, като събира маса нови материали и изучава редица езици (напр. руски), но болестта не му позволява да завърши „Капитала“. На 2 декември 1881 г. умира жена му, а на 14 март 1883 г. Маркс тихо заспива навеки в своето кресло. Той е погребан заедно със своята жена и с преданата прислужничка, почти член на семейството, Елена Демут, в гробищата Хайгейт в Лондон.
