Идеята за Международен ден на жената възниква в началото на XX век. Историята на празника започва на 8 март през 1857 година в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики. Те настоявали за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд. През 1909 година Американската социалистическа партия провъзгласила 28 февруари за Национален ден на жената. До 1913 година американските жени са го отбелязвали на последната неделя от месец февруари.
8 март е Международният ден на жената, който се чества като празник на международната солидарност, сила и сплотеност на жените, за борба срещу империализма, за мир и истинска народна демокрация. Началото на съвременния празник е свързано с женските движения за равни права с мъжете и борба против войната и насилието.
През 1910 година на Втората международна конференция на работещите жени в Копенхаген, организирана от социалистическия интернационал, по предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
В капиталистическите страни, царят безправие и експлоатация на жените, закони, които грубо потискат правата и достойнството им.
Още по-тежък е животът на жените в глобализираните и зависимите страни, между които е и България, в които жените са подложени на най-жестока експлоатация и унизително съществуване.
Социализмът създава всички условия и възможности за жените да съчетават трудовата и обществената си дейност с изпълнението на своите майчински задължения. Социалистическата система разширява мрежата от детски ясли, градини и други детски учреждения. Подпомага всячески многодетните и самотните майки. Тя отдава голяма почит на многодетните майки.
Затова борбата за социализъм и по-справедлив живот са тъждествени за жените от цял свят.
Международният ден на жената е ден на борбата за освобождение на жените в капиталистическите, в зависимите и в неоколониалните (глобализираните) страни от икономическия, социалния и политическия гнет и безправие, това е ден на бойното единство на трудовите жени от всички страни в борбата им против империализма, войната, за мир и равенство.
На 8 март българските трудещи се жени демонстрират твърдата си решимост да се борят за мир, против американските подпалвачи на войни и техните оръдия на Балканите в ЕС и по света.
Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 година в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия. От 1914 година отбелязването на празника в различните страни е на датата 8 март. Този празник се свързва в началото на века с борбата за политическо, икономическо и социално равноправие. През 1977 година Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.
По случай бойния празник на жените за равноправие, за мир против империализма и капитализма, ЦК на БКП, редакциите на вестниците „Комунистическо дело“, „Работническо дело“ и „Комунистическа правда” поздравяват комунистките в България и всички жени, като им пожелават здраве, успехи в борбата за труд, достъпно и качествено образование на техните деца, за безплатно здравеопазване и за 6 часов работен ден.
ЦК на БКП
