8-ми март у нас има славна и героична история, свързана с историята и борбите на българската работническа класа и трудещия се народ. Буржоазията както в миналото, така и днес се стреми с всички сили и средства да заличи социалния характер на този празник. Ето защо за капиталистите е изгодно жените да са неграмотни и невежи, да се насаждат от радио, телевизия и вестници еснафски възгледи, предразсъдъци и суеверия. Водещи в това отношение са националните ни телевизии, където в предаванията за жените скудоумни псевдокрасавици изпълват по цели часове ефира с празнодумство и простотии. Това се прави за да не могат комунистическите идеи да си пробият път сред женското движение.
За българските жени този ден винаги е бил символ на най-светли надежди и стремежи. Преди 9-ти септември 1944г. на 8-ми март трудещите се жени смело издигат своите искания за равноправие в политическия и икономическия живот, за защита на женския и детския труд. Това е бил ден на протести и мобилизиране силите за борба против експлоатацията, безработицата, глада и мизерията, ден на борба срещу монархофашизма и капитализма.
През 1923 г. хиляди българки са рамо до рамо с мъжете в борбата за смъкването на монархофашистката диктатура. Ярко се открояват образите на смелите и ентусиазирани въстанички Георгица Карастоянова, Елена Филипова, Вера Трендафилова, Янка Първанова, Катя Спасова, Мара Георгиева, Райна Илиева и др. Много от тях загиват в огъня на борбата. Но българските жени не са сломени. Те отново подемат борбата, при най-тежки нелегални условия. През април 1925 г. жените дават нови свидни жертви. Между тях са и видните деятелки на международното комунистическо движение, пламенните революционерки Анна Маймункова, Вела Пискова и Елена Гичева.
Арестувани, инквизирани и осъдени на смърт и доживотен затвор са Цола Драгойчева и Рада Тодорова. В затвора са изпратени още много боркини като Светла Павлова, Адела Николова, Кунка Апостолова, Мара Комитова и др.
В годините на Втората световна война 8-ми март придобива все по-борчески характер. На нелегални събрания и сбирки, в партизанските отряди, в затворите и концлагерите трудещите се жени честват 8-ми март под лозунга „Смърт на фашизма – победа над хитлеровите поробители и техните агенти в България”. Под този лозунг българските жени се сплотяват под знамето на спасителния за България Отечествен Фронт.
Във въоръжената борба срещу фашизма участват хиляди жени и девойки, млади и стари, работнички и селянки, учителки, студентки и ученички, комунистки, ремсистки и безпартийни. Жените са навсякъде, където изисква борбата – и в партизанските отряди, и в бойните групи, ятачки, укривателки, връзка с нелегални, партийни функционерки и агитаторки. Решителни и смели, ловки и изумително пожертвователни, те понасят твърдо несгодите на нелегалния живот и борба и с оръжие в ръка, заедно със своите другари, братя и бащи громят врага и с песни на уста загиват за свободата и щастието на народа. Признателният български народ е скътал в сърцето си най-светла любов и признателност за великата саможертва на Йорданка Николова, Лиляна Димитрова, Вела Пеева, Мара Петлякова, Ганка Рашева, Виолета Якова, Ганка Христова, Мара Тасева и плеяда прекрасни боркини против фашизма и капитализма.
След победата на Социалистическата революция у нас, жените отново са рамо до рамо с мъжете. На полето, във фабриките, заводите, в институти и учреждения, в науката, културата, в изкуството, просветата, спорта – навсякъде дадоха своя принос за построяването на новия живот. В условията на социализма се постигна пълно равенство между мъжа и жената. До този момент никога в историята на човечеството това не е постигано.
В резултат на гнусното предателство днес българската жена отново изпитва „прелестите“ на капиталистическото робство.
Ние, комунистите, сме убедени, че както в миналото, така и днес, българските жени ще бъдат рамо до рамо с нас в борбата за мир, хляб и социална справедливост.
Да живеят българските жени – майки, труженички и героини!
Честит празник, наши скъпи другарки!
Председател на БКП Владимир Цеков
