(Размисли на пропускателния пункт)
„Вие сте силни, когато имате съчувствие в обществото“, казват либералите на работниците. Обществото ви съчувства, когато сте силни, казват марксистите на работниците.“ (От статията „За статистиката на стачките в Русия“ (В. И. Ленин. Пълно събрание на съчиненията, том 19. Стр. 404)
Рано сутринта. Стоя с другарите си на контролно-пропускателния пункт на едно от индустриалните предприятия в Тюмен. В ръцете си държа нов брой на „Народная правда“. Около шест и половина работниците започват да се приближават към контролно-пропускателния пункт. Правя крачка напред. „Здравейте! Вземете вестник „Народная правда“! Давам на всеки един спретнато сгънат екземпляр от вестника. Работниците прибират листовете хартия в джобовете си или в чантите си и продължават по пътя си. Понякога чувам „благодаря“ в отговор, понякога не. За тези, които са по-млади и носят слушалки, казвам, че вестникът има връзка към „Червено радио“, можете да инсталирате приложението на вашия смартфон и да слушате програмата в слушалките си. Тези, които идват рано на работа, понякога се събират на малки групи от по трима-четирима души, пушат и обсъждат нещо. Футбол, скорошен инцидент на магистралата, понякога нещо в работата. Те не ви канят на разговор, гледат ви накриво, сякаш сте непознат. Понякога, рядко, някой ще вземе вестник и ще попита: „Кога ще раздадете пушки?“, смеейки се на това, което смята за успешна шега. Обикновено им отговаряме: „Какво ще правите с тях?“ — Кого ще застреляте? Работникът се смущава, няма какво да отговори или полушеговито казва „Знаем кой…“. Някои минават мълчаливо, опитвайки се да избегнат протегнатата ръка с вестника. Други, когато са помолени да вземат вестник, отговарят, че не могат да четат. Леко раздразнение ме изкушава да отвърна саркастично, например като: „Как работите, другарю, като не можете да четете?“ Но ние се въздържаме, защото не можем просто да скочим в душата на преминаващия работник и да разберете причината за отказа. Времето минава. От десет минаващи, седем ще вземат вестник. Някои питат какво пише там. Веднага отговаряте в кратко резюме на редакционната статия, като акцентирате върху колективния трудов договор и синдикалната работа. Допълнителни въпроси рядко възникват. Хората отиват на работа и нямат време да спрат и да поговорят. Вестникът постепенно се разлиства, купчината от лявата ръка, притисната към якето, става по-тънка. „Здравейте! Вземете вестника, „Народная правда“, вестникът е за вас! Има обратна връзка с редакцията, можете сами да напишете там всичко, което ви притеснява. „Други работници в Русия ще прочетат за вашите проблеми!“
Привидно леката слана сутринта вече ясно щипе лицето и ръцете, и разбира се краката. Някой ще измърмори нелюбезно, като минава покрай предложението да вземе екземпляр от вестника: „Мързеливци такива, вие сами трябва да работите, плащат ви, затова се мотаете тук и раздавате вестници, а вие какво ще кажете?“
Вие не знаете нищо за мен, скъпи мой колега!
Вие не знаете, че аз съм интелигент който е твоя страна, другарю! Така, както някога това направиха Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Владимир Илич Ленин… В „Червеният университет“, изучаването на марксизъм-ленинизъм, политическа икономия и диалектическа философия ми помогнаха да отстоявам интересите на работническата класа. Вие не знаете, драги мой колега, че намерих свободно време да изучавам марксистка литература. И не прекарвам свободното си време от работа и домакински задължения в гледане на американски филм, защото не виждам нищо добро, полезно или развиващо в него, не си губя ценното свободно време за компютърна игра или футболно първенство. Душата ме боли за родината и за народа. Постоянно придобиваните знания осигуряват ядрото. Разбирането на доктрината за класите и класовата борба ми дава убеждението, че човек е прав. Веднъж станеш ли марксист-ленинист, никога повече не можеш да станеш друг. Но аз не стигнах до марксизма по директен и лесен начин. Трябваше капка по капка да изцеждам буржоазното филистерство в себе си. Да се отървавам от онази сякаш плътно прилепнала към тялото „риза“, онази „хижа“, която е на ръба на всеки, онази „риба“, която търси дълбочина, всичко индивидуално, отделно и удобно. За да направя това, трябваше да преодолея страха си от шефа си на работа. За да направя това, трябваше да „затегна колана“ и да изплащам банкови заеми (беше трудно, но се предпазих от финансови репресии от страна на администрацията). За да направя това, се присъединих към профсъюза и започнах да разбирам Кодекса на труда на Руската федерация и започнах да изучавам „Развитие на профсъюзното движение в Русия“ на А. В. Золотов. Започнах да работя в екип и да търся други активисти, които да станат авангард на екипа в борбата за техните права, да получават заплати не по-ниски от цената на труда и да подобряват условията на труд и почивка. Защото мога да постигна подобрения в условията си на работа само като постигна подобрения в условията за целия екип. Това са все етапи от моята борба, а аз не съм празнословец! Аз съм член на Работническата партия на Русия.
В крайна сметка вие, другарю работник, носите отговорност за бъдещето на страната си, за бъдещето на децата и внуците си. Именно вие, по силата на вашето икономическо положение, сте тази мощна сила, която трябва да премахне частната собственост върху средствата за производство, да възстанови съветската власт, да сложи край на експлоатацията на човек от човека и да преодолее класовите различия.
За това става дума когато раздавам вестник „Народная правда“ на входа на едно от индустриалните предприятия в Тюмен. Вече е 7.20 сутринта и трябва да си тръгна, за да отида навреме на работа. Идете до вашата „машина“ – операционната маса и работете съсредоточено през целия ден с пълна отговорност към работата си! Вие още не знаете всичко това, другарю работник, на когото казвам: „Здравейте! Вземете вестник „Народная правда“. Това е работнически вестник, вестник за вас!
Смолин Алексей, член на РПР – превод Милчо Александров
