Понеже ми омръзна да слушам небивалици относно отношението на народната власт и комунистите към вярващите ще предоставя на нашите читатели не интерпретациите на този или онзи враг на народа а законови разпоредби след взимането на властта.
Съгласно чл. 78 от Конституцията на всички граждани на Народна република България се осигурява свобода на съвестта и изповеданията. Великото народно събрание през февруарската си сесия през 1949 година приема закон за изповеданията. С него се създават условия за свободно демократично развитие на църквата. На свещенослужителите от различните изповедания се осигуряват всички граждански и политически права, както и обективната възможност да могат съдействат, църквата да служи на българския народ и държава.
Със закона се създават обективни възможности за развитие на Българската православна църква. Чл. 3 гласи: „Българската православна църква е традиционното изповедание на българския народ, свързана е с неговата история и като такава, по форма, съдържание и дух, тя може да бъде народна демократична църква“.
Законът за вероизповеданията урежда правния статут и въпросите за материалната издръжка, както и правото на вътрешно самоуреждане и самоуправление на различните изповедания у нас.
Според закона на църквата се предоставя свободата да се ръководи от своите канони и догми, стига те да не противоречат на законите, обществения ред и добрите нрави. Изповеданията могат да строят и откриват за тях религиозните си обреди и служби, те могат откриват свои духовни училища за подготовка на свещенослужители. Държавата, при доказана нужда, субсидира изповеданията. Свещенослужителите и длъжностните лица в кое и да е изповедание могат да бъдат лица, които са български граждани честни благонадеждни и да не са лишени от права.
Изповеданията, като религиозна общност, са отделени от държавата.
Изповеданията могат да поддържат връзки с изповедания, организации или официални лица, които имат седалището си или местожителството си извън пределите на страната, само с предварително разрешение на министъра навътрешните работи. Те могат да получават материални помощи и дарения от чужбина само с предварително разрешение.
Всяко вероизповядване на омраза на религиозна основа се наказва със затвор. Който образува политически организации на религиозна основа или който чрез слово, печат, действия или по друг начин използва църквата и религията за пропаганда против народната власт и нейните мероприятия се наказва със затвор, ако не подлежи на друго по-тежко наказание.
Смятам че е ясно, това не са мои хрумвания, а разпоредби на действащото „комунистическо“ законодателство. Сравнете го с днешния бардак във вероизповеданията, изграждането на политически партии на верска основа и настройването на една част от народа срещу друга. За такива действия, мераклиите при нас щяха да получат най-малко затвор.
