ВЛАДИМИР ЦЕКОВ
„Невежеството – това е демоническа сила и ние се страхуваме, че то ще послужи като причина за още много трагедии.” Карл Маркс
Да, на определението на Р.Ралин, изведено като заглавие в настоящия материал, отговаряха по-голяма част от „ръководителите”, включително и Първият, на БКП, през 80-те години на миналия век. Това най-ярко проличаваше в техните публични изяви, когато се напъваха да покажат колко са вещи в науката марксизъм-ленинизъм и по този начин изглеждаха още по-смешни и жалки. За старата партийна членска маса, вряла и кипяла в борбата против фашизма, монархията и капитализма преди Девети септември 1944 г. и довела до победен край тази борба на горната дата, нямаше нищо чудно, тъй като по-голямата част от тези „ръководители” на партията бяха издигнати след Априлския пленум от 1956 г. – в резултат на ревизионистичната линия на Хрушчов. Не беше чудно и това, че бяха занемарени и занятията за повишаване на идейно-политическата подготовка на комунистите, особено на ново постъпилите в редовете на партията.
Все пак имаше и трезво мислещи комунисти, които биеха тревога, че идейно-политическото ниво на кадрите е ниско и е необходимо да бъдат взети спешни мерки. Така през 1984-1985 г. в най-изоставащите в това отношение – Старозагорски окръг и няколко районни партийни организации в столицата, беше експериментирана нова система за обучение на кадрите. Още на следващата година отчетените резултати бяха насърчителни. Но така или иначе доста години бяха пропуснати, а политическите събития назряваха и когато дойде1989 г. лъсна с пълна сила идеологическата немощ на партията, невежеството и откритото предателство на върхушката и неспособността на голяма част от партийната членска маса да се ориентира в събитията.
И така, партията понесе жесток удар, както отвън, така и отвътре. Една част от нейните членове, проникнали в нея поради занижените критерии за подбора на кадрите и маниакалните желания на редица организации за постигане на голяма численост, захвърлиха партийните си книжки и открито преминаха в десни партии. Това бяха кариеристи, службогонци и прикрити врагове на БКП, влезли в нея за лични облаги, но и за да я рушат. Друга част, с неукрепнало комунистическо съзнание и твърдост, се огънаха още при първите удари на врага, напуснаха партията и се изпокриха в миши дупки, от които и сега не смеят да се покажат. Трета част преминаха в новосъздадената БСП, като и до днес си мислят, че тя е лява партия, правоприемник на БКП. Каква заблуда! Нагледен пример за ниско идейно-политическо ниво. Четвърта част и до днес се лутат като индианци в мъгла, прелитат от партия в партия и не могат да преценят коя е истинската лява комунистическа партия. Това отново е резултат от слаба марксистко-ленинска подготовка. И най-сетне, само една малка част, но истински комунисти, съединили в себе си практическия опит с идейно-политическата подготовка, т.е. теорията с практиката, успяха да запазят БКП от унищожение.
И днес въпросът за подбора на кадрите и издигането на тяхното идейно-политическо ниво е въпрос от първостепенно значение, както за функционирането на партията, така и за нейното бъдеще. Подценяването на този въпрос означава сигурна гибел.
На първо място, попълването на редовете на партията е изключително отговорно дело. Чрез него се решават не само количествени, но преди всичко качествени проблеми. Всяко ново попълнение на партията е призвано да усъвършенства качествените характеристики на партията, да съдейства за обогатяване на нейния вътрешен живот, да овладява марксистко-ленинската наука и да я пропагандира сред масите.
Това изисква от партията да повишава непрестанно своите критерии при подбора на нови членове. Тя разтваря вратите си само за тези, които проявяват най-висока идейна и политическа зрялост и се ползват с уважение и авторитет в обществото. Не бива да се обръща внимание на обвинения, че партията се е капсулирала, първо, защото това изобщо не е така и второ, защото това не е общонародна партия за каквато пледираха още навремето хрушчовистите, партия, в която се влиза като в централните софийски хали – кой когато си пожелае. Това е класова партия. От тук произтича и тежката отговорност на партийните ръководства по места. Кой и как приемат в партията и спазват ли изискванията на Устава при приемането на новите членове?
Но с какъвто и „багаж” да идват в партията, новоприетите комунисти се нуждаят от много грижи за да може бързо, пълноценно и ефективно да се включат в нейния живот, да разгърнат всички свои сили в изпълнението на задачите, които стоят пред нея. Но това може да стане ако непрекъснато, упорито и старателно овладяват марксистко-ленинското учение. Още навремето Д.Благоев убеждава своите последователи,че „социализмът е наука, без знанието на която ще бъдем слепи” и че „опортюнизмът и демагогията на опортюнистите могат да намерят място само в такава социалистическа партия, в която теоретическата подготовка на членовете и́ отсъствува или е слаба”./Д.Благоев – „Опортюнизъм или социализъм”/ Точно затова и днес БКП поставя в центъра на своята работа въпроса за издигане на идейно-политическото ниво на комунистите. Но поради липсата на квалифицирани лектори по места се възприе практиката съответните лекции да бъдат отпечатвани в теоретичния орган на партията – вестник „Комунистическо дело”. Така най-бързо и лесно материалите стигат до ППО и от там до редовите комунисти. Тази практика беше утвърдена със съответно решение на ЦК преди няколко години. Буди недоумение негативното отношение към тази практика на някои от новоприетите в нашите редове комунисти, в това число и един бивш политически секретар от една друга партия. В същото време такива критици не предлагат друга, по-ефективна за момента форма за обучение на кадрите. Разбираемо е, че такава форма на обучение на кадрите крие и някои недостатъци, но в момента такива са условията. Не във всички партийни организации могат да се осигурят подходящи лектори. В случая обаче се разчита на активността на отделните комунисти. Още навремето Д.Благоев, Г.Димитров, В.Коларов, В.Червенков и много още видни ръководители на партията са давали пример с неугасимия си стремеж към самостоятелна подготовка, към постоянно самоусъвършнствуване.
Днес в ръководството на БКП сме дълбоко убедени, че само добре подготвените идейно-политически комунисти могат успешно да защитават марксизма-ленинизма от постоянните атаки на буржоазните идеолози, да водят непримирима борба с буржоазната идеология, реформизма и опортюнизма, успешно да решават задачите, стоящи пред партията и да пропагандират нашите идеи сред народните маси. Който не е разбрал това, е изпаднал в дълбока заблуда.
На всеки партиен член трябва да му е ясно, че след приключване на дискусията и взимане на решение по демократичен начин, личните вкусове и предпочитания вече нямат никакво значение. Партийната дисциплина изисква да се запретнат ръкавите и да се работи за изпълнение на взетото решение. Така е и в този случай. Вместо да се мърмори, трябва да се използват всички възможности да се издига идейно-политическото равнище на комунистите, като за целта се осигури достъпа на всеки комунист до печатните органи на партията – вестниците „Работническо дело” и „Комунистическо дело”.
Единодействието и желязната дисциплина, както преди, така и днес са висш закон на вътрешнопартийния живот. „Единодействието, революционната сплотеност и боевата готовност на комунистическата партия са най-ценният капитал на комунистите, на работническата класа.” Г.Димитров
Както по времето на Благоев и Димитров, така и днес, в БКП се поддържа атмосфера на нетърпимост към каквито и да са прояви на индивидуализъм, болезнена амбициозност, анархистична разпуснатост и интелигентско своеволие. Дисциплината в нашата партия е съзнателна, за нея е характерна висока само взискателност, развито чувство за отговорност в изпълнението на партийната политика и взетите решения, на възложените от партията задачи. Така ще бъде и при решаването на задачата за издигане на идейно политическото ниво на комунистите.
