135 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО

Руско-турската война от 1877-1878 година донесе освобождението на българския народ не само от турското робство, но и от феодалния гнет. На практика тази война унищожи икономическата и политическата система на феодализма в България и ускори развитието на капитализма в нашата страна.

Не веднаж българският народ се вдига на борба против поробителите. Хайдушко движение, отделни въстания са прояви на неговият непокорен устрем, връх на който е Априлското въстание през 1976 година, разтърсило основите на Турската империя.

Отлично разбирайки къде са неговите истински приятели и къде са неговите врагове, българският народ виждаше как фарисеите в Западна Европа, въздишайки и охкайки по повод жестокостите на еничарите, в същото време оказваха цялостна поддръжка на кървавия султан. Западните капиталистически държави правеха всичко възможно да отклонят българския народ от въоръжената борба.

Страшните зверства, извършени от турските башибозуци при потушаването на Априлското въстание, възмутиха световното демократично обществено мнение. Видни прогресивни дейци на световната общественост обявиха протест против злодеянията на еничарите. Особено силно е възмущението в Русия.

За да се избягнат кръвопролитията, Русия предприема няколко дипломатически стъпки с цел България да се освободи по мирен начин. В 1876 година на Цариградската конференция е решено на България да се даде автономия. Но Турция, подстрекавана от Англия, не изпълнява това решение и принуждава Русия да прибегне към силата на оръжието. През април 1877 година руските войски преминават Дунава. Заедно с руските войски непосредствено участие във войната взимат бойните дружини на българските опълченци и подразделения на Румънската армия.

Освободителният поход не се оказа лек. Съсредоточените в България турски армии имат числено превъзходство. Планинският релеф осигурява на отбраняващите се турци по-изгодни условия. Но въпреки това, руските войски водят успешни настъпателни боеве и освобождават град след град, село след село. Руските войски проявяват невиждан героизъм и мъжество, особено при обсадата на силно укрепената крепост Плевен и при отбраната на Шипченския проход.

На Шипка руските войни и българските опълченци проявяват чудеса от храброст и самоотверженост.

Отбраната на Шипченския проход има извънредно важно военно-стратегическо значение. Нашият народ с право я нарича „Шипченска епопея”. Шипка и Плевен решават изхода на войната. Разбитата армия на Сюлейман паша е принудена да капитулира.

Българското население възторжено посреща руската армия, която го освобождава от петвековното турско робство. Нашият народ отлично разбира на каква цена му бе дадена свободата. Повече от 200 000 руски войни са убити и ранени на българска земя. Българският народ високо цени и никога няма да забрави славния дълбоко човечен подвиг на великия руски народ.

Tags: