Всяка година на 3 март българският народ празнува годишнината от своето освобождение от петвековното турско иго. На този ден през 1878 година в село Сан Стефано, близо до Цариград (днес Истамбул), Турската империя, която претърпява пълно поражение от руските войски, подписва мирен договор с Русия.
Руско-турската война от 1877-1878 година донесе освобождението на българския народ не само от турското робство, но и от феодалния гнет. Обективно тази война унищожи икономическата и политическата система на феодализма в България и ускорява развитието на капитализма в нашата страна.
Турското робство е голяма пречка по пътя на икономическото и социално развити е на балканските народи. Господстващият в Отоманската империя азиатски военен феодализъм е изобщо несъвместим с какъвто и да е прогрес. В продължение на 5 века българският народ е жестоко експлоатиран от турските поробители. В страната на практика е установен робовладелски ред. Населението, лишено от всички граждански и политически права, търпи нечуван гнет и произвол от сатрапите на турския султан. Обаче въпреки многовековното робство, въпреки че турските асимилатори, стотици години измъчваха българския народ, той запазва своята национална самобитност, своя национален облик. Той не е потурчен, защото притежава висока култура, свой начин на живот, свои обичаи, нрави, вярвания, свой език.
Неведнъж нашият народ се вдига на борба срещу поробителите. Отделни въстания постоянно избухват в различни части на България. Дългогодишната борба на българския народ против турските поробители достига своя връх с Априлското въстание 1876 година, което разтърсва основите на Турската империя.
През всичките години на робството нашият народ обръща погледа си към своя по-голям брат – руския народ. Разбирайки отлично кои са неговите истински приятели и къде са неговите врагове, българският народ вижда как фарисеите от Западна Европа, въздишайки и охкайки по повод жестокостите на еничарите, в същото време оказват цялостна подкрепа на кървавия султан. Западните капиталистически държави правят всичко възможно да отклонят българския народ от въоръжената борба, да пречат на неговото освобождение.
Стенещият в ярема народ очаква не утешителни думи, а дела, истинска помощ. Той знае, че тази помощ може да дойде само от Русия. В руския народ българите виждат своя спасител и освободител.
Страшните зверства, извършени от турските башибозуци при потушаването на Априлското въстание, крайно възмущават световното демократично обществено мнение. Видни прогресивни дейци на световната общественост издигат глас на протест против злодеянията на еничарите. Най-възмутен е руският народ. Прогресивните хора на Русия излизат в защита на нашия народ. Те искат от правителството си да вземе енергични и решителни мерки. Руският народ е готов да даде големи жертви за освобождението на своя по-малък брат от турската тирания.
Не напразно българският народ възлага надеждите си на Русия, на „дядо Иван“, както нарича своя велик защитник. Тези надежди скоро се оправдават.
За да се избегне кръвопролитие, Русия предприема дипломатически стъпки с цел България да се освободи по мирен начин. През 1876 година на Цариградската конференция се решава на България да се даде автономия. Но Турция, подстрекавана от Англия, не изпълнява това решение и принуждава Русия да прибегне към силата на оръжието. През април 1877 година руските войски минават Дунав, за да освободят братския народ от турско иго. Заедно с руските войски непосредствено участие във войната вземат бойните дружини на българските опълченци и подразделенията на Румънската армия. В сраженията срещу общия враг се укрепва дружбата на братските свободолюбиви народи.
Освободителния поход не е лек. Турските армии в България имат числено превъзходство. Освен това планинският релеф им дава допълнително предимство. Но въпреки това, руските войски проявяват чудеса от героизъм и последователно освобождават град след град, село след село. Те проявяват невиждан героизъм и мъжество, особено при обсадата на Плевен и при отбраната на Шипченския проход.
На Шипка руските войни и българските опълченци проявяват чудеса от храброст и мъжество, отбивайки стотици пъти ордите на Сюлейман паша в изключително трудни зимни условия, при липса на достатъчно бойни припаси.
Отбраната на Шипченския проход има извънредно важно военно-стратегическо значение. Нашият народ с право я нарича „Шипченска епопея“. Шипка и Плевен решават изхода на войната. Разбитата армия на Сюлейман паша е принудена да капитулира.
Българското население възторжено посреща руската армия, която го освобождава от многовековното турско робство. Нашият народ отлично разбира каква е цената на дадената свобода. Повече от 200 000 руски войници са убити на българска земя. Нашия народ високо цени и никога няма да забрави славния, дълбоко-човечен подвиг на великия руски народ. Никакви опити на щатските подлоги и потурнаците да го заличат няма да успеят. Много скоро ще се освободим, може би пак с руска помощ, и от англо-американско робство!
КП
