Напоследък яростната русофобия, изродила се в „мек“ фашизъм, засега се ограничава с разрушаването на паметниците на нашите освободители. Техните гнили мозъци не само не могат да разберат, че историята се разказва за времето в което се развиват събитията, но и не искат – за да ни демонстрират своят магарешки инат. Някои твърдят, че нямат качества за шпиц команди. Но да не забравяме Украйна. Нима някой е мислил, че през 2014 година те могат да се появят отново? Но се появиха! Могат да се появят защото зад тях е стоял и ако е необходимо отново ще застане международният финансов капитал. Ние имаме опит за борба с тази сган. Тези които си позволиха да разрушават наша собственост, рано или късно ще си получат заслуженото независимо какви са те „мъж жена или хермафродит“, или джендър. Денацификацията (разбирай забрана за фашистка дейност, премахване на всякакви връзки с международния финансов капитал, който го поражда) ще започне от Украйна, но и ние няма да пропуснем случая да се справим с „нашите“ изроди.
Не веднаж българският народ се вдига на борба против всякакви поробители. Хайдушкото движение, отделните въстания са прояви на неговият непокорен устрем, връх на който е Априлското въстание през 1976 година, разтърсило основите на Турската империя.
Но освен вътрешен фактор е необходим и външен, разбирайки къде са неговите истински приятели и къде са неговите врагове, българският народ вижда как фарисеите в Западна Европа, въздишайки и охкайки по повод жестокостите на еничарите, в същото време оказват цялостна поддръжка на кървавия султан. Западните капиталистически държави правят всичко възможно да отклонят българския народ от въоръжената борба.
Страшните зверства, извършени от турските башибозуци при потушаването на Априлското въстание, възмущават световното демократично обществено мнение. Видни прогресивни дейци на световната общественост обявяват протест против злодеянията на еничарите. Особено силно е възмущението в Русия.
За да се избягнат кръвопролитията, Русия предприема няколко дипломатически стъпки с цел България да се освободи по мирен начин. През 1876 година на Цариградската конференция е решено на България да се даде автономия. Но Турция, подстрекавана от Англия, не изпълнява това решение и принуждава Русия да прибегне към силата на оръжието. През април 1877 година руските войски преминават Дунава. Заедно с руските войски непосредствено участие във войната взимат бойните дружини на българските опълченци и подразделения на Румънската армия.
Освободителният поход не се оказва лек. Съсредоточените в България турски армии имат числено превъзходство. Планинският релеф осигурява на отбраняващите се турци по-изгодни условия. Но въпреки това, руските войски водят успешни настъпателни боеве и освобождават град след град, село след село. Руските войски проявяват невиждан героизъм и мъжество, особено при обсадата на силно укрепената крепост Плевен и при отбраната на Шипченския проход.
На Шипка руските войни и българските опълченци проявяват чудеса от храброст и самоотверженост.
Отбраната на Шипченския проход има извънредно важно военно-стратегическо значение. Нашият народ с право я нарича „Шипченска епопея”. Шипка и Плевен решават изхода на войната. Разбитата армия на Сюлейман паша е принудена да капитулира.
Българското население възторжено посреща руската армия, която го освобождава от петвековното турско робство. Нашият народ отлично разбира на каква цена му бе дадена свободата. Повече от 200 000 руски войни са убити и ранени на българска земя. Българският народ високо цени и никога няма да забрави славния дълбоко човечен подвиг на великия руски народ и неговата армия.
Но днес под егидата на англо-американския империализъм, тъпоглави русофоби, се опитват да заличат всичко свързано с Русия и СССР. Разни чужди идиоти от „посолствата“ и „велики“ гости държат на къс повод криминалната паплач, обявила се за „елит“. Няма гнусотия, която да не могат да извършат не само срещу Русия, но и срещу народа ни.
Е, нямаме друг избор, трябва да се организира ново освобождение!
Милчо Александров
