62 ГОДИНИ БЕЗ СТАЛИН
На 5 март 1953 година в Москва след тежко боледуване умира Йосиф Висарионович Сталин, великият съратник на Ленин.
Във връзка с това редакцията на в-к „Комунистическа правда” Ви предлага, актуално звучащата му статия «Украинският възел».
УКРАИНСКИЯТ ВЪЗЕЛ
В края на февруари, преди сключването на мира с Германия, Народният секретариат на Украинската съветска република изпрати делегация в Брест, която да заяви, че е съгласна да подпише с германската коалиция договора, сключен от бившата Киевска рада.
Представителят на германското командване в Брест, известният Хофман, не прие делегацията на Народния секретариат, заявявайки, че не смята за нужно да преговаря с последната.
Едновременно с това германските и австро-унгарски ударни части, заедно с хайдеманските отреди на Петлюра-Виниченко, предприеха нападение срещу Съветска Украйна.
Не мир, а война срещу Съветска Украйна – такъв е смисълът на Хофмановия отговор.
Според договора, подписан от бившата Киевска рада, Украйна трябва да отпусне на Германия до края на април 30 милиона пуда жито. Да не говорим тук за „свободното извозване на руда”, искано от Германия.
На Народния секретариат на Съветска Украйна, несъмнено, бе известна тая точка от договора и той знаеше какво върши, когато официално изрази съгласие да подпише виниченковския мир.
При все това германското правителство, в лицето на Хофман, отказа да води мирни преговори с Народния секретариат, признат от всички Съвети на Украйна – градски и селски. То предпочете съюза с мъртвите, съюза със свалената и изгонена Киевска рада, пред мирния договор с признатия от народа Народен секретариат, единствено способен да даде „нужното количество” жито.
Това означава, че австро-германското нашествие има за своя цел не само получаването на жито, но главно – свалянето на съветската власт в Украйна и възстановяването на стария буржоазен режим.
Това означава, че немците не само искат да извлекат от Украйна милиони пуда жито, но се опитват още да обезправят украинските работници и селяни, като им отнемат спечелената с кръв власт и я предадат на помешчиците и капиталистите.
Империалистите от Австрия и Германия носят на своите щикове ново, позорно робство, което с нищо не е по-добро от старото, татарското – такъв е смисълът на нашествието от Запад.
Както изглежда, украинският народ чувствува това и трескаво се готви за отпор. Формиране на селска Червена армия, мобилизиране на работническата Червена гвардия, редица успешни сблъсквания с „цивилизованите” насилници след първите прояви на паника, възвръщането на Бахмач, Конотоп, Нежин и похода към Киев, все повече усилващия се ентусиазъм на масите, отиващи с хиляди на бой срещу поробителите – ето с какво отговаря народна Украйна на нашествието на насилниците.
Срещу чуждото робство, което иде от Запад, Съветска Украйна започва освободителна отечествена война – такъв е смисълът на събитията, които се разиграват в Украйна.
Това означава, че всеки пуд жито и всяко късче метал германците ще трябва да го вземат с бой, в резултат на отчаяната схватка с украинския народ.
Това означава, че Украйна трябва да бъде напълно завоювана, за да получат немците жито и да поставят на трона Петлюра – Виниченко.
„Краткият удар” с който немците разчитаха да убият изведнъж два заека (и жито да получат, и Съветска Украйна да сломят), има всички изгледи да се превърне в продължителна война на чуждите поробители с двадесетмилионния украински народ, комуто искат да отнемат житото и свободата.
Трябва ли да добавим към това, че украинските работници и селяни няма да пожалят своите сили за героична борба с „цивилизованите” насилници?
Трябва ли още да доказваме, че отечествената война, започната в Украйна, може да разчита на всякаква подкрепа от страна на цяла Съветска Русия?
А какъв ще бъде резултатът, ако войната в Украйна, придобивайки продължителен характер, се превърне, на края, във война на всичко честно и благородно в Русия срещу новото робство от Запад?
А какъв ще бъде резултатът, ако немските работници и войници в хода на такава война разберат най-сетне, че управниците в Германия се ръководят не от целта да се „защитава немското отечество”, а от простата ненаситност на преялия империалистически звяр, и като разберат това, направят съответните практически изводи?
Не е ли ясно от всичко това, че сега в Украйна се завързва основният възел на цялата международна съвременност – възелът на работническата революция, започната в Русия, и на империалистическата контрареволюция, идеща от Запад?
Преялият империалистически звяр, разбил главата си в Съветска Украйна – не към това ли сега води неумолимата логика на събитията?…
„Известия” №47; 14 март 1918 г.
Подпис: Йосиф Сталин
