На 3 март 1953 година умира великият син на международната работническа класа Йосиф Висарионович Сталин. По този повод запознаваме членовете на партията и нашите симпатизанти с неговия доклад на xv конференция на ВКП(б):
ЗА СОЦИАЛ-ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ УКЛОН В НАШАТА ПАРТИЯ
ДОКЛАД НА XV ВСЕСЪЮЗНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВКП (б)
1 НОЕМВРИ 1936 ГОДИНА
ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ НА ОПОЗИЦИОННИЯ БЛОК
Другари! Първият въпрос, който трябва да бъде засегнат в доклада, е въпросът за формирането на опозиционния блок, етапите на неговото развитие и в крайна сметка неговия разпад, който вече започна. Тази тема според мен е необходима като въведение в същността на въпроса за тезите на опозиционния блок.
Още на XIV партиен конгрес Зиновиев дава сигнал да се сближат всички опозиционни движения и да се обединят в една сила. Другарите делегати на конференцията трябва да помнят тази реч на Зиновиев. Няма съмнение, че подобен призив не можеше да не намери отклик в редиците на троцкистите, които от самото начало се придържаха към идеята, че групите трябва да бъдат повече или по-малко свободни и повече или по-малко да се обединяват, за борба срещу онази фундаментална партийна линия, която отдавна не удовлетворява Троцки.
Това беше, така да се каже, подготвителна работа за формирането на блока.
- ПЪРВИ ЕТАП
Първата сериозна стъпка към формирането на блок беше направена от опозицията по време на априлския пленум на ЦК във връзка с тезите на Риков за икономическата ситуация. По това време нямаше пълно съгласие между „новата опозиция“ и троцкистите, но вече нямаше съмнение, че блокът в общи линии е готов. Другарите, които прочетат стенограмата на Априлския пленум, ще разберат, че това е абсолютно вярно. По принцип двете групи вече бяха постигнали съгласие, но имаше резерви, поради които те трябваше да внесат не общи за цялата опозиция в тезите на Риков поправки, а две паралелни поредици от поправки. Една поредица от поправки идва от „новата опозиция“, водена от Каменев, а друга поредица от поправки идва от група троцкисти. Но че те улучиха основно една точка и че пленумът още тогава каза, че възстановяват Августовския блок в нов вид, това е несъмнен факт.
Какви бяха тези резерви тогава?
Ето какво каза Троцки тогава:
„Недостатък в промените на другаря Каменев, смятам, че при тях обособяването на селото е в някаква степен независимо от индустриализацията. Междувременно значението и социалната тежест на диференциацията на селяните и нейното темпо се определят от растежа и темповете на индустриализация по отношение на селото като цяло“.
Уговорката е важна.
В отговор на това Каменев на свой ред прави уговорка по отношение на троцкистите:
„Нямам възможност“, казва той, „да се присъединя към тази част от тях (т.е. частта от поправките на Троцки към проекторезолюцията на Риков), която оценява миналата икономическа политика на партията, която аз защитавах на 100 процента.
„Новата опозиция“ не хареса факта, че Троцки критикува икономическата политика, водена от Каменев през предходния период. А Троцки, на свой ред, не харесваше, че въпросите за диференциацията на селяните се отделят от „новата опозиция“ от въпроса за индустриализацията.
2. ВТОРИ ЕТАП
Вторият етап е Юлският пленум на ЦК. На този пленум вече формално е съставен блок, блок без резерви. Резервите на Троцки бяха оттеглени и архивирани, както бяха оттеглени и архивирани резервите на Каменев. Вече имат една обща „декларация“, която е добре известна на всички вас, другари, като антипартиен документ. Това са характерните черти на втория етап от развитието на опозиционния блок.
През този период се събра и оформи блок не само на базата на взаимен отказ от поправки, но и на основата на взаимна „амнистия“. През този период имаме интересно изказване на Зиновиев, че опозицията, нейното основно ядро през 1923 г., т.е. троцкистите, са били прави по въпроса за израждането на партията, т.е. по главния въпрос за практическото положение на троцкизма, произтичащи от нейните фундаментални положения. Имаме, от друга страна, също толкова интересно изказване на Троцки, че неговите „Октомврийски уроци“, насочени конкретно срещу Каменев и Зиновиев, като „дясното крило“ на партията, което сега повтаря октомврийските грешки, е грешка, че началото на десния уклон в партията и дегенерацията трябва да се припише не на Каменев и Зиновиев, а, да речем, на Сталин.
Ето какво каза Зиновиев през юли тази година:
„Ние казваме, че сега вече не може да има никакво съмнение, че основното ядро на опозицията от 1923 г., както се разкрива от еволюцията на ръководната линия на фракцията (т.е. мнозинството от Централния комитет), правилно е предупреждавало за опасностите за изместване от пролетарската линия и за заплашителното нарастване на апаратния режим“.
С други думи: последните изявления на Зиновиев и резолюцията на XIII конгрес, че Троцки ревизира ленинизма, че троцкизмът е дребнобуржоазно отклонение – всичко това беше грешка, недоразумение, че опасността не е в троцкизма, а в централния комитет.
Това е най-безпринципната „амнистия“ на троцкизма. От друга страна, Троцки заявява през юли:
„Няма съмнение, че в „Октомврийските уроци“ свързах опортюнистични промени в политиката с имената на Зиновиев и Каменев. Както показва опитът от идеологическата борба в ЦК, това беше груба грешка. Обяснението на тази грешка се крие във факта, че нямах възможност да проследя идеологическата борба в седморката и да установя навреме, че опортюнистичните смени са предизвикани от групата, ръководена от другаря Сталин срещу др. Зиновиев и Каменев”.
Това означава, че Троцки открито се отказва от своите сензационни „Октомврийски уроци“, като по този начин дава „амнистия“ на Зиновиев и Каменев в замяна на „амнистията“, която получи от Каменев и Зиновиев. Директна и открита безпринципна сделка. И така, отхвърлянето на априлските резерви и взаимната „амнистия“ за сметка на принципите на партията – това са елементите, които обуславят пълното формиране на блока като блок срещу партията.
3. ТРЕТИ ЕТАП
Третият етап от развитието на блока бяха откритите протести на опозицията срещу партията в края на септември и началото на октомври тази година в Москва и Ленинград, това е периодът, в който лидерите на блока, почивали там на юг и набрали сила, се връщат в центъра и започват пряка атака срещу партията. Преди да преминат от нелегалните форми на борба срещу партията към открити форми на борба, те тук в Политбюро (тогава не съм бил в Москва), оказва се, казаха: „Ще ви покажем, ще отидем на работнически събрания и нека работниците кажат кой е прав, ние ще ви покажем. И започнаха да посещават организация след организация. Но резултатите от техните речи, както знаете, бяха катастрофални за опозицията. Знаете, че се провалиха. От пресата е известно, че както в Ленинград, така и в Москва, както в индустриалните райони на Съветския съюз, така и в неиндустриалните райони, опозиционният блок получи решителен отпор от партийните маси. Колко гласа получиха, колко се изказаха в полза на ЦК, няма да повтарям, това се знае от пресата. Едно е ясно – разчетите на опозиционния блок не се сбъднаха. От този момент опозицията започва да се обръща за мир в партията. Поражението на опозицията очевидно не е било напразно. Беше 4 октомври, когато опозицията внесе декларация за мир в Централния комитет и когато за първи път, след ругатни и нападки, чухме от опозицията думи, напомнящи думите на членове на партията: време е да спрем „вътрешно – партийните борби” и да установим “съвместна работа”.
Така опозицията, претърпяла поражение, беше принудена да стигне до това, към което Централният комитет многократно я призоваваше – въпросът за мира в партията.
Естествено, Централният комитет, верен на директивите на XIV конгрес за необходимостта от единство, охотно се съгласи с предложението на опозицията, въпреки че знаеше, че предложението на опозицията не е напълно искрено.
4. ЧЕТВЪРТИ ЕТАП
Четвъртият етап е периодът, в който беше разработено известното „изявление“ на опозиционните лидери от 16 октомври т.г. Обикновено се класифицира като предаване. Няма да давам остри квалификации, но е ясно, че това изказване не говори за победи на опозиционния блок, а за неговото поражение. Няма да разказвам историята на нашите преговори, другари. Преговорите са водени със стенографски записи и имате възможност да се запознаете за този случай от стенограмата. Бих искал да се спра само на един инцидент. От опозиционния блок предложиха в първия абзац на „изявлението“ да се каже, че остават при своите виждания и остават не просто, а „напълно“ на старите си позиции. Ние убедихме опозиционния блок да не настоява за това. Защо? По две причини.
Първо, защото ако те, изоставяйки фракционизма, в същото време изоставят теорията и практиката на свободата на фракциите, се разграничиха от Осовски, „работническата опозиция“, групата на Маслов-Урбанс, тогава това означава, че опозицията по този начин изоставя не само от фракционните методи на борба, но и от някои политически позиции. Може ли след това да се каже, че опозиционният блок остава „напълно“ с погрешните си възгледи, с идеологическите си позиции? Разбира се, че не.
Второ, ние казахме на опозицията, че не им е изгодно да викат, че те, опозиционерите, остават и дори „напълно“ на старите си позиции, защото работниците с право ще кажат: „тогава опозиционерите искат да се бият в бъдеще, това означава, че постигнатото от тях не е достатъчно ” те се опитват да удрят, така че ние трябва да продължим да ги бием.” (Смях, възклицания: „Така е!“) Въпреки това те не се съгласиха с нас и приеха само предложението да изтрият думата „напълно“, запазвайки фразата, че остават на старите си позиции. Нека сега си разчистят кашата, която сами си изсипаха на главите. (Гласове: „Точно така!“).
5. ЛЕНИН И ВЪПРОСЪТ ЗА БЛОКА В ПАРТИЯТА
Зиновиев каза наскоро, че Централният комитет няма защо да се кара на техния блок, тъй като Илич уж одобрява блокове в партията като цяло. Трябва да кажа, другари, че изявлението на Зиновиев няма нищо общо с позицията на Ленин. Ленин никога не е одобрявал никакви блокове в партията. Ленин се застъпва само за принципни и революционни блокове срещу меншевиките, ликвидаторите и отзовистите. Ленин винаги се е борил срещу безпринципните и антипартийни блокове в партията. Кой не знае, че Ленин се бори срещу Августовския блок на Троцки три години, до пълната си победа над него, като срещу един антипартиен и безпринципен блок. Илич никога не е подкрепял никакви блокове. Илич подкрепяше само тези блокове в партията, които са основни, първо, и второ, които преследват целта да укрепят партията срещу ликвидаторите, срещу меншевиките, срещу колебливите елементи. Историята на нашата партия познава опита на такъв блок от ленинци и плехановци (това се случи през 1910-1912 г.) срещу ликвидаторския блок, когато срещу партията се образува Августовският блок, който включва Потресов и други ликвидатори, Алексински и други отзовисти, и начело на който беше Троцки. Имаше един блок, антипартиен, Августовският блок, безпринципен, авантюристичен, и имаше друг блок, блок на ленинци с плехановци, тоест революционни меншевики (по това време Плеханов беше революционен меншевик). Това са блоковете, които Ленин признава и ние всички признаваме такива блокове.
Ако един вътрешнопартиен блок повишава боеспособността на партията и я води напред, тогава ние сме за него, за такъв блок. Ами вашият блок, уважаеми опозиционери, той, точно този блок, повишава ли боеспособността на нашата партия, той, този блок, основен ли е? Какви принципи ви обединяват, да речем, с групата на Медведев? Какви принципи ви обединяват, да речем, с групата на Суварин във Франция или на Маслов в Германия? Какви принципи обединяват вас, „новата опозиция“, която доскоро смяташе троцкизма за вид меншевизъм, с троцкистите, които доскоро смятаха лидерите на „новата опозиция“ за опортюнисти?
И тогава вашият блок за и в полза на партията ли е насочен, или срещу партията? Повишил ли е дори на йота боеспособността и революционността на нашата партия? В края на краищата вече целият свят знае, че през 8-6 месеца от съществуването на вашия блок вие се опитахте да върнете партията обратно към „революционната” фраза, към безпринципността, опитахте се да разпаднете партията и да я парализирате, да я разделите.
Не, другари, опозиционният блок няма нищо общо с блока, който последователите на Ленин и Плеханов сключиха през 1910 г. срещу Августовския блок на опортюнистите. Напротив, сегашният опозиционен блок в основата си прилича на августовския блок на Троцки както по своята безпринципност, така и по своята опортюнистична основа.
С организирането на такъв блок опозиционерите по този начин се отдалечиха от основната линия, която се опитваше да провежда Ленин. Ленин винаги ни е казвал, че най-правилната политика е принципната политика. Опозицията, събрана в една група, реши, напротив, че най-правилната политика е безпринципната политика.
Следователно опозиционният блок не може да съществува дълго, той неизбежно трябва да се разпадне и ще се разпадне.
Това са етапите на развитие на опозиционния блок.
6. ПРОЦЕСЪТ НА РАЗПАД НА ОПОЗИЦИОННИЯ БЛОК
Какво характеризира сегашното състояние на опозиционния блок? То може да се характеризира като състояние на постепенно разпадане на блока, като състояние на постепенно отпадане от блока на съставните му елементи, като състояние на разпадане на блока. Само така може да се характеризира сегашното състояние на опозиционния блок. Така трябва да бъде, защото един безпринципен блок, един опортюнистичен блок не може да съществува дълго време в редовете на нашата партия. Вече знаем, че групата на Маслов и Урбан отпада от опозиционния блок. Вчера чухме, че Медведев и Шляпников са се отрекли от греховете, които са извършили и напускат блока. Известно е също, че вътре в блока, тоест между „новата” опозиция и „старата” опозиция също има разногласия, които ще се отразят на тази конференция.
Оказва се, че са направили блок и то с голям шум, но резултатът е обратен на очаквания от блока. Разбира се, от гледна точка на аритметиката трябваше да получат плюс, защото събирането на силите дава плюс, но опозиционерите не отчетоха факта, че освен аритметика има и алгебра, т.е. в алгебрата не всяко събиране на сили дава плюс (смях), тъй като въпросът не зависи само от събирането на сили, но и от това какви знаци стоят пред членовете. (Продължителни ръкопляскания.) Това, което се случи, беше, че те, силните в аритметиката, се оказаха слаби в алгебрата и, събирайки силата си, не само не увеличиха армията си, но, напротив, я сведоха до минимум. , ги доведе до упадък.
Комунистическа правда
