На 8-ми март милиони жени по света ще отбележат своя празник – Международния ден на жената.
За българските жени този ден винаги е бил символ на най-светли надежди и стремежи. Преди 9-ти септември 1944г. на 8-ми март трудещите се жени смело издигат своите искания за равноправие в политическия и икономическия живот, за защита на женския и детския труд. Това е бил ден на протести и мобилизиране силите за борба против експлоатацията, безработицата, глада и мизерията, ден на борба срещу монархофашизма и капитализма.
8-ми март у нас има славна и героична история, свързана с историята и борбите на българската работническа класа и трудещия се народ. Буржоазията както в миналото,така и днес се стреми с всички сили и средства да заличи социалния характер на този празник. Ето защо за капиталистите е изгодно жените да са неграмотни и невежи, да се насаждат от радио, телевизия и вестници еснафски възгледи, предразсъдъци и суеверия. Водещи в това отношение са националните ни телевизии, където в предаванията за жените скудоумни псевдокрасавици изпълват по цели часове ефира с празнодумство и простотии. Това се прави за да не могат комунистическите идеи да си пробият път сред женското движение.
БКП сега, както и тесните социалисти в миналото, са наясно, че трябва да се разграничава истинското пролетарско женско движение от буржоазното такова. Буржоазните женски движения навсякъде имат за цел да пазят устоите на капитализма, да съдействат за отвличане на пролетарките и всички трудещи се жени от комунистическите идеи, да затъпяват съзнанието им, да насаждат буржоазна идеология. Както всички жени труженички, така и българките не могат да очакват нищо от буржоазните женски движения. Единството на интересите на работника и работничката в производството, еднаквото потискане, на което са подложени от страна на капитала, води до тяхната пълна солидарност в борбата. Това е видно от цялата история на женското движение у нас. Още през 1915 г. хиляди жени протестират против политиката на буржоазните партии, които подготвят вмъкването на България в световната империалистическа война. След 3 годишната война, изтощила силите на народа до краен предел, по улиците на големите градове и в много села започват женски бунтове. Жените са бити, арестувани и съдени, но не отстъпват. Те все по-решително се противопоставят на реквизициите и грабежите на управляващите, искат хляб и увеличение на заплатите, настояват за незабавно прекратяване на войната и връщането на мъжете от фронта.
През 1923 г. хиляди българки са рамо до рамо с мъжете в борбата за смъкването на монархофашистката диктатура. Ярко се открояват образите на смелите и ентусиазирани въстанички Георгица Карастоянова, Елена Филипова, Вера Трендафилова, Янка Първанова, Катя Спасова, Мара Георгиева, Райна Илиева и др. Много от тях загиват в огъня на борбата. Но българските жени не са сломени. Те отново подемат борбата, при най-тежки нелегални условия. През април 1925 г. жените дават нови свидни жертви. Между тях са и видните деятелки на международното комунистическо движение, пламенните революционерки Анна Маймункова, Вела Пискова и Елена Гичева.
Арестувани, инквизирани и осъдени на смърт и доживотен затвор са Цола Драгойчева и Рада Тодорова. В затвора са изпратени още много боркини като Светла Павлова, Адела Николова, Кунка Апостолова, Мара Комитова и др.
В годините на Втората световна война 8-ми март придобива все по-борчески характер. На нелегални събрания и сбирки, в партизанските отряди, в затворите и концлагерите трудещите се жени честват 8-ми март под лозунга „Смърт на фашизма – победа над хитлеровите поробители и техните агенти в България”. Под този лозунг българските жени се сплотяват под знамето на спасителния за България Отечествен Фронт.
Във въоръжената борба срещу фашизма участват хиляди жени и девойки, млади и стари, работнички и селянки, учителки, студентки и ученички, комунистки, ремсистки и безпартийни. Жените са навсякъде, където изисква борбата – и в партизанските отряди, и в бойните групи, ятачки, укривателки, връзка с нелегални, партийни функционерки и агитаторки. Решителни и смели, ловки и изумително пожертвователни, те понасят твърдо несгодите на нелегалния живот и борба и с оръжие в ръка, заедно със своите другари, братя и бащи громят врага и с песни на уста загиват за свободата и щастието на народа. Признателният български народ е скътал в сърцето си най-светла любов и признателност за великата саможертва на Йорданка Николова, Лиляна Димитрова, Вела Пеева, Мара Петлякова, Ганка Рашева, Виолета Якова, Ганка Христова, Мара Тасева и плеяда прекрасни боркини против фашизма и капитализма.
След победата на Социалистическата революция у нас,жените отново са рамо до рамо с мъжете. На полето, във фабриките, заводите, в институти и учреждения, в науката, културата, в изкуството, просветата, спорта – навсякъде дадоха своя принос за построяването на новия живот. В условията на социализма се постигна пълно равенство между мъжа и жената. До този момент никога в историята на човечеството това не е постигано.
След вероломното предателство, което извършиха Горбачов и неговите последователи у нас, капитализмът е реставриран. Отново се завърнаха неговите „прелести” – експлоатация, безработица, престъпност, корупция, инфлация, скъпотия. Както целия народ, така и жените загубиха редица социални придобивки. Майките вече не са спокойни за своите деца нито в детските ясли и градини, нито в училището и на улицата, където ги дебнат педофили и наркопласьори; нито в къщи, където от разните сайтове в интернет валят заблуди и покани към децата. В името на печалбата новоизлюпените бизнесмени и богаташи хранят народа с евтини вносни сурогати, които могат да се нарекат всичко друго, но не и храни, и ги продават на хората на баснословни цени. Хубавият български хляб, хубавото българско мляко и сирене, чудесните български плодове и зеленчуци ги ядат чужденците – „нашите” западни „партньори” и „съюзници” и продажният, така наречен политически елит, който им служи за сметка на собствения си народ. Завърнаха се и отдавна забравени болести, като туберкулозата например, появиха се нови болести, превърнали се в епидемии, като „луда крава”, „свински грип”, „птичи грип”. Загинаха от болестите или бяха евтаназирани хиляди глави едър и дребен рогат добитък, милиони птици. Лишени бяха от поминък стотици стопани и техните семейства, а народът обречен на глад и зависимост от вносните боклуци. Сега чрез Ковид-19 дойде ред и на хората. Онова, което навремето Хитлер не можа да направи с бомби и куршуми, т.е. да унищожи всички „непълноценни”, според него, за да осигури хиляда годишен райх за „пълноценните” и „богоизбрани”, пак според него, арийци, сега се опитват да направят неговите последователи – съвременните фашисти, надянали мантиите на демократи, които чрез биологични и медицински експерименти върху народите са решили да си осигурят безпроблемно паразитиране върху гърба на трудещите се.
Скъпи български жени, Вие, като създателки и пазителки на живота, виждате че над здравето и живота на вашите деца, над здравето и живота на целия български народ е надвиснала нова страшна опасност – войната. САЩ и НАТО упорито ни тикат към участие във военни действия не срещу когото и да е, а срещу двойната ни освободителка Русия, срещу братския ни славянски руски народ. Сред управляващите ни в последните вече над 30 години няма истински наследници на Левски и Ботев, макар че в кабинетите си държат техните портрети, няма истински български патриоти, истински мъже, които да заявят ясно и твърдо на Запада, че българският народ в огромното си мнозинство е за дружба и приятелство с Русия, за мир и против войната. Ако се намери такъв честен и смел политик, било то президент, премиер или председател на парламента, то името му ще остане завинаги записано със златни букви в историята на България, ако не – името му ще остане записано в черните страници на историята, наред с имената на Кирияк Стефчовци, Богдан Филовци, Костовци, Станишевци, Борисовци, на всички мекотели страхливци, служили не на своя народ, а на чужди интереси и господари.
Ние, комунистите, сме убедени, че както в миналото, така и днес, българските жени ще бъдат рамо до рамо с нас в борбата за мир, хляб и социална справедливост.
Да живеят българските жени – майки,труженички и героини!
Честит празник, наши скъпи половинки!
Председател на ЦК на БКП Вл. Цеков
МИСЛИ НА ВОЖДА И УЧИТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Г.ДИМИТРОВ ЗА ЖЕНИТЕ
Със средновековното разбиране, което все още има разпространение у нас, че мястото на жената е само домашното огнище, че нейното задължение се изчерпва с грижите за мъжа, децата и къщата, че жената има „дълги коси, но къс ум”, е необходимо един път завинаги да се свърши. Мъж с такова отношение към жената е недостоен да бъде в културното общество….
Не може да бъде достоен и културен мъж онзи, който се отнася с жената като с предмет за домашно употребление. Не може да бъде културен онзи мъж, който има ориенталски дух към жената, който стои на нивото на онези турци, които са имали хареми…
… Необходимо е да се установи здраво, културно отношение към жената, като към жена- човек, жена-другар, жена-майка на нашите деца, най-големия капитал на народа…
Жените са родени ораторки. Правилно и естествено. Те по своята природа по-леко и силно могат да изразят това, което чувствуват, отколкото мъжът обикновено прави това. У тях по правило всичко излиза от дълбочината на сърцето им. Ако това сърце бъде изпълнено с добри чувства, ако техният ум бъде осветлен от великите идеи, за които ние се борим и ще се борим, жените ще станат огромна сила.
…колкото повече нашата жена е политически просветена, колкото повече тя е издигната в културно отношение, колкото нейният умствен кръгозор е по-широк, колкото повече усет и разбиране има по текущите малки и големи въпроси и си е изработила към тях здраво, вярно, научно, внимателно отношение, толкова по-успешно и уверено тя работи, толкова по-добре изпълнява своя дълг и като майка, и като съпруга, и като работничка, и като българска патриотка, общественичка и гражданка.
Обществената работа на домакините, които наред със своя тежък домашен труд и грижи за къщата, за децата, изпълняват и едно друго обществено задължение, аз – това трябва да кажа откровено – считам за истински подвиг.
Бел.ред. Ето това е истинското отношение на комунистите към жената. То е в пълен контраст с отношението към жената в капиталистическото буржоазно общество, в което живеем сега, в което жената е превърната в стока, в предмет за задоволяване на дивашко-животинския нагон на мутри и богаташи, принудена за да не умре от глад да продава своето тяло.
Спасението на жените от потъпкването на тяхната чест и достойнство може да стане само чрез унищожаването на обществения строй, наречен капитализъм.
